Решение № 354 от 12.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10857/2023 г.

Производство по чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, подадена чрез гл. юрк. Зарева, срещу Решение 1079 от 26.09.2023 г., постановено по адм. дело 1252/2022 г. по описа на Административен съд София област, с което по жалба на И. Вълчанов е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/6206 от 06.03.2020 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възразява се срещу мотивите на съда, като противоречащи на събраните по делото доказателства и твърденията в жалбата срещу акта, съгласно които лицето не е могло да подаде заявление за кампания 2017 г. поради невъзможността да сключи споразумение по реда на чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като е било препятствано от останалите участници в споразумението. В хода на административното и съдебното производства споразумения по чл. 37в, ал. 1 ЗСПЗЗ за кампании 2015 г. и 2016 г. не са представяни, а и липсват твърдения на земеделския производител в тази насока, от което следва извод, че такива не са сключвани. Изложени са доводи, че едностранното прекратяване на договора за аренда на имота, с който И. Вълчанов е кандидатствал през 2015 г. по мярка 11 Биологично земеделие, не представлява извънредно или форсмажорно обстоятелство. Като се позовава на нормите на чл. 27 и чл. 28 от Закона за арендата в земеделието (ЗАЗ), касаторът сочи, че прекратяването на договора за аренда е допустимо единствено при наличието на изрично предвидени в закона хипотези, а едностранното му прекратявяне от арендодателя е възможно при недобросъвестно поведение на арендатора. Пред административния орган и пред съда не са представени доказателства на какво основание е бил прекратен този договор, като според касатора възможна причина за това е неплащане на арендните вноски. Твърди се, че доказателства за невъзможността да бъде изпълнен ангажиментът поради форсмажор, не са били представени и в производството по издаване на Акта за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие с изх. 01-6500/6206 от 31.08.2018 г., послужил като основание за издаване на АУПДВ. Изложени са доводи, че в случая не са възникнали форсмажорни обстоятелства, доколкото не е налице хипотезата, визирана в т. 1 от Решението по дело С-343/21 г. на СЕС. Не са налице и предпоставките по т. 2 от посоченото решение, тъй като в случая не е доказано извършване на действия по преразпределяне на стопанството или на мерки за комасация. Сочи се, че в производството по реда на чл. 226 АПК първоинстанционният съд не е изпълнил задължителните указания, дадени му с решение 11020/01.12.2022 г., постановено по адм. дело 1648/2022 г. по описа на Върховния административен съд. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на решение, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът И. Вълчанов, чрез адв. Стойкова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, подробно аргументирано в представен по делото писмен отговор. Твърди, че в резултат на непредвиденото прекратяване на договора за аренда е бил в невъзможност да продължи да изпълнява поетия ангажимент, поради което административният орган е следвало да приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Основателно е твърдението на касатора, че Вълчанов е участвал в сключване на споразумение по реда на чл. 37в ЗСПЗЗ, като такива твърдения не са правени от страната в хода на производството. Сочи, че в случая е налице непреодолима сила или извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 47, § 1, буква в от регламент 1974/2006 г. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: Производството пред първоинстанционния съд се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след като с решение 11020 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 1648/2022 г. по описа на ВАС е отменено решение 746 от 20.07.2021 г. на Административен съд София област, постановено по адм. дело 392/2020 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Дадени са следните указания на първоинстанционния съд: да изиска от административния орган цялата административна преписка по подадените от И. Вълчанов заявления за подпомагане за кампании 2015 г. и 2017 г., в т.ч. уведомление за прекратяване на договора за аренда; на основание чл. 171, ал. 4 АПК да укаже на Вълчанов, че не представя доказателства за прекратяване на договора за аренда във вр. с §15 ПЗР и чл. 37и на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.); по реда на чл. 146, т. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът може с изрично определение да отдели спорното от безспорното, ако ответникът по делото не оспорва, че е налице твърдяното от жалбоподателя обстоятелство за прекратяване на договора за аренда като причина за неизпълнение на поетия многогодишен ангажимент. При новото разглеждане на делото, административният съд е изискал от ответния орган да представи административната преписка по подадените от Вълчанов заявления за подпомагане по кампании 2015г. и 2017г., в т.ч. уведомление за прекратяване на договора за аренда и на основание чл. 171, ал. 4 АПК е указал на жалбоподателя, че не представя доказателства за прекратяване на договора за аренда във вр. с §15 ПЗР и чл. 37и на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). С обжалваното решение съдът е приел от фактическа и правна страна следното: Вълчанов е земеделски производител, по смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗПЗП, регистриран в ИСАК с УРН 387135, одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015. Едно от изискванията, които той се е задължил да спазва, е да изпълнява дейностите по въпросното направление от програмата върху едни и същи земеделски площи в продължение на пет последователни години. На следващо място съдът е посочил, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 214 с 377,509 декара пасище, мера, които той арендова и използва въз основа на сключени споразумения през 2015 г. Споразуменията са сключени за срок от една година със собствениците и/или ползвателите на земеделските земи по реда на член 37в, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Такива споразумения са сключени и за 2016г. През тези две години години на бенефициера по договора за безвъзмездна финансова помощ са извършени всички задължителни административни проверки и проверки на място и са му изплатени общо 8 681,88 лева по мярка 214. С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 с изх. 01-6500/6206 от 31.08.2018 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на ДФ Земеделие на основание чл. 15, ал. 3, т. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., поетият ангажимент по направление Биологично растениевъдство е прекратен поради неизпълнение изискванията на чл. 17, ал. 2 от Наредбата. Въз основа на акта за прекратяване на ангажимент и на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) е издаден оспореният по делото АУПДВ. В акта са посочени обстоятелствата по издаване на акта за прекратяване на ангажимент, влизането му в сила, правното и фактическо основание, на което е издаден, изплатените суми по мярката, съответно през първата година от ангажимента за кампания 2015 г. 4 401.02 лв. и през втората година от ангажимента за кампания 2016 г. 4 280.86 лв., или общо 8 681.88 лв. Изложено е, че на основание и в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Вълчанов следва да възстанови 100 % от изплатената сума. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалния закон. За да мотивира извод за материална незаконосъобразност на АУПДВ административният съд се е позовал Решение 5362 от 19.05.2023 г., постановено по адм. дело 9205/2020 г. по описа на ВАС, като изцяло е възпроизвел изложените със същото мотиви. Цитирал е насоките за тълкуване на чл.45, §4 от Регламент (ЕО) 1974/2006г. и член 31 от Регламент (ЕО) 73/2009г., дадени с Решението на СЕС по дело С-343/21. Посочил е съдържанието на разпоредбата на 13, ал.6, т.1 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 23 от 2012 г., в сила от 20.03.2012 г.) от Наредба 11/2009г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 2013 г., както и последващата й редакция (ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 1.03.2016 г.). Съдът се е позовал на разпоредбата на § 5 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба 11 от 2009 г. (ДВ, бр. 81 от 2015 г., в сила от 20.10.2015 г.), съгласно която, когато след крайния срок за подаване на заявления по чл. 7, ал. 2 настъпят промени в условията по чл. 26, ал. 4, т. 1 и подпомаганият земеделски стопанин откаже да приеме новите условия, същият е допустим за подпомагане по реда на тази наредба в годината на подаване на заявлението по чл. 7, ал. 2, не възстановява получените агроекологични плащания, като не получава подпомагане за оставащия период на агроекологичния ангажимент. В тази връзка е посочил, че в процесното административно производство бенефициерът е депозирал обяснение, в което твърди, че намалява размера на площите по мярка 11 Биологично земеделие, като в жалбата си до съда конкретизира, че Общинска служба по земеделие Пирдоп го е информирала за вписване на едностранно разваляне на договора за аренда от собственик на пасището. Според административния съд, след посочените изменения на Наредба 11/2009г., през 2017 г., между собствениците и арендаторите на въпросните земи не е постигнато споразумение по член 37в, алинея 1 от ЗСПЗЗ за стопанската 2017/2018 г. Въпреки, че бенефициерът е искал да сключи споразумение, останалите участници в предходните споразумения са го уведомили, че за тази стопанска година желаят да обработват имотите си в реални граници, което изключва възможността за постигане на споразумение по тази разпоредба. С оглед насоките за тълкуване на чл. 45, § 4 от Регламент (ЕО) 1974/2006г. и член 31 от Регламент (ЕО) 73/2009г., дадени с Решението на СЕС по дело С-343/21, съдът е приел, че в случая са налице изключителни обстоятелства, с посочените последици. В тази връзка е съобразил, че следва да се анализират конкретните причини за непостигането на споразумение по чл.37в ЗСПЗЗ за 2017/2018 стопанска година. Според представените по делото доказателства, няма данни жалбоподателят да е отговорен за това, тъй като е бил уведомен от останалите участници в предходните, че желаят през стопанската 2017 2018г. да обработват земеделските имоти, които ползват на валидно правно основание, в реални граници, което автоматично е изключило възможността за постигане на споразумение по чл.37в от ЗСПЗЗ. При липса на подобно споразумение жалбоподателят обективно е бил възпрепятстван да ползва през стопанската 2016 2017г. същите имоти, с които е поел агроекологичния ангажимент и респ. да продължи да го изпълнява, доколкото не е имало предпоставки и за реализиране на хипотезата на чл. 37в, ал. 15 от ЗСПЗЗ. Решението е неправилно, тъй като е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Основателно е касационното оплакване за противоречие на фактическите установявания в първоинстанционното решение с приетите по делото писмени доказателства. Съдът правилно е установил, че И. Вълчанов е земеделски производител, одобрен за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020 с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015. След което, в противоречие с така установеното и безспорно между страните обстоятелство, е посочил, че жалбоподателят е одобрен за участие по мярка 214 с 377,509 декара пасище, мера, които той арендова и използва въз основа на сключени споразумения за срок от една година със собствениците и/или ползвателите на земеделските земи по реда на член 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ през 2015 г. Видно от доказателствата, представени по делото, които са останали изцяло необсъдени от първоинстанционния съд в производството по чл. 226 АПК, И. Вълчанов е Одобрен е за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 -2020 г., с направление Биологично растениевъдство през кампания 2015, а не по мярка 214 "Агроекологични плащания". По делото не са налице доказателства, а и твърдения на жалбоподателя (в първоинстанционното производство) за наличие на сключени от него споразумения със собственици и/или ползватели на земеделските земи по реда на чл. 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ през 2015 г. Напротив, с жалбата срещу процесния АУПДВ Вълчанов е заявил, че по общо заявление за плащания на площ през 2015 г. е одобрен по мярка 11 Биологично земеделие, като е заявил за подпомагане имот пасище, мера, находящ се в с. Мирково, с площ от 377.509 декара, ползван на основание договор за аренда от 23.01.2015 г., вписан с акт 9, том. 1, рег. 131 на Агенция по вписванията. Посочил е също, че при подаването на общо заявление за подпомагане за кампания 2017 г. е уведомил административния орган, че не разполага с правно основание върху имота, за който е поел петгодишен ангажимент, тъй като е уведомен, че договор за аренда от 23.01.2015 г. е едностранно развален. Тези твърдения на страната са останали необсъдени от първоинстанционния съд, както при първото разглеждане на делото, така и с обжалваното съдебно решение, въпреки изричните указания в тази насока, дадени с решение 11020 от 01.12.2022 г., постановено по адм. дело 1648/2022 г. по описа на ВАС. Вместо това и без да обсъди доказателствата, представени в изпълнение на дадените на страните указания, съдът е приел, че жалбоподателят е участвал в споразумения със собственици и/или ползватели на земеделските земи по реда на член 37в, ал. 1 от ЗСПЗЗ през 2015 г., които впоследствие не са продължени поради нежелание на останалите страни. Такива доказателства, а и твърдения по делото не са налице, както се посочи по-горе. Съдът не е направил конкретни фактически установявания въз основа на представените по делото доказателства, в т.ч. необсъдено е останало представеното от Вълчанов доказателство за едностранно прекратяване на договор за аренда от 23.01.2015 г. - нотариална покана, връчена му на 27.05.2016 г. Същевременно, по делото не е представен договорът за аренда, посочен като основание от земеделския производител за ползване на имота, заявен за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие. Първоинстанционният съда не е изложил собствени мотиви и правни изводи, а е възпроизвел изцяло мотивите, изложени с Решение 5362 от 19.05.2023 г. по адм. дело 9205/2020 г. по описа на ВАС, което е постановено при различна фактическа обстановка от разглежданата по настоящото дело. По гореизложените съображения настоящият касационен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде отменено поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 227, ал. 2 АПК следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. На ответника в касационното производство следва да бъде указана възможността да представи заверено копие от договор за аренда от 23.01.2015 г., въз основа на който твърди, че е ползвал имота, заявен за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК на Вълчанов следва да бъдат дадени указания, че носи доказателствената тежест за доказване на твърдението му, че прекратяването на поетия от него ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие за кампания 2017 г. е в резултат на форсмажорно или изключително обстоятелство по смисъла на чл. 15, ал. 5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., както и във връзка с твърдението му, че цената по договора за аренда за 2015 г. е била заплатена на арендодателя. Воден от горното и на основание чл. 227, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,