Решение № 15018 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2012 г.

Решение № 15018 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6637/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е образувано от Анатолий Владимирович Пономарьов, от гр. Пазарджик, гражданин на Руската Федерация, срещу Заповед № РД-09-968/20.07.2004 г. на министъра на образованието и науката, с която на основание § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за народната просвета (ДР на ЗНП) е утвърден размерът на сумите, които заплащат чуждите граждани в българските държавни и общински училища за една учебна година. Позовавайки се на противоречие на заповедта с чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ); чл. 14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС); чл. 3, ал. 1 от Закона за чужденците на Република България (ЗЧРБ); чл. 4, ал. 1 - ал. 3 и чл. 6 от Закона за защита срещу дискриминация (ЗЗСД), жалбоподателят претендира отмяната й. Ответникът - министър на образованието, младежта и науката, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище. Настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС), след преценка на фактическата обстановка прие за установено следното: Със Заповед № РД-09-968/20.07.2004 г. министърът на образованието на науката е отменил предходна своя Заповед № 09-884/12.11.1998 г., като във връзка с привеждане размерите на средствата за обучение на чужди граждани в българските държавни и общински училища в страната и в чужбина в съответствие с променените икономически условия и действащата нормативна уредба в системата на народната просвета, е утвърдил стойност на сумите, заплащани на основание § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП. Въз основа на тази заповед, директорът на Гимназия "Иван Сергеевич Аксаков", гр. Пазарджик е издал Заповед № 325/28.04.2005 г., с която е наредил на ученика Пономарьов да заплати сумата 800 евро (приблизително 1600 лева по курса на Българската народна банка), предвидена в т. I. 2 от атакуваната министерска заповед. Недоволен от така определеното парично задължение, Пономарьов обжалва Заповед № РД-09-968/20.07.2004 г. на министъра на образованието и науката. Жалбата е подадена в срок. Видно от делото, жалбоподателят е узнал за съдържанието на атакуваната заповед, когато директорът на гимназията е свел съдържанието й до него, посредством заповедта за събиране на дължимата сума. Производството е допустимо, т. к. предмет на съдебен контрол е общ административен акт, относим към неопределен, но определяем по конкретен признак кръг от субекти и създаващ за този неопределен брой адресати съответни права или задължения. С оглед предметното съдържание на оспорената заповед, следва да се приеме, че същата засяга правната сфера на Пономарьов в качеството му на обучаващ се в българско учебно заведение чужд гражданин. За да се произнесе по основателността на жалбата, първоинстанционният състав на ВАС съобрази следното: С решение, постановено по адм. дело № 5034/2005 г., състав на ВАС е отхвърлил оспорването на Пономарьов - приемайки, че неуместно е позоваването му на конституционната норма - чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Р България - доколкото последната предвижда изключение за чужденците - от правото на безплатно образование, защитимо за българските граждани. Съда също така е приел, че неоснователни са твърденията на жалбоподателят за нарушения на КЗПЧОС - основани на гражданство - дискриминация на чужд гражданин пред български такъв в областта на безплатното образование. Решението потвърдено от петчленен състав на ВАС. С решение, постановено по адм. дело № 1754/2012 г. седемчленен състав на ВАС, Втора колегия, на основание чл. 239, т. 6 АПК, отменил влязлото в законна сила съдебно решение № 349/10.01.2006 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по административно дело № 5034/2006 г. и потвърдилото го решение № 6391/2006 г. по адм. дело № 2249/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав и върнал делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Отмяната е обусловена от Решение на Европейския съд за правата на човека, постановено на 21.06.2011 г., постановено по искова молба № 5335/2005 г. на Анатолий Пономарьов. Прието е от този съд, че по отношение на Пономарьов е допуснато нарушение на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека, във връзка с Протокол 1 към същата конвенция от страна на българската държава, която при конкретните обстоятелства неоправдано е поискала Пономарьов да заплати такси за средно образование. Разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗНП прогласява, че в българските училища в страната и в чужбина могат да се обучават и чужди граждани срещу заплащане. Размерът на средствата, които заплащат чуждестранните граждани в държавните и в общинските училища, се утвърждава от министъра на образованието и науката. Предвидено е още средствата да се използват за нуждите на учебния процес в училищата, в които се обучават чуждите граждани. С разпоредбата на § 4, ал. 2 на ДР на ЗНП е указано, че училищното образование е безплатно за чуждите граждани, които са с разрешено постоянно пребиваване в страната; респ. - приети по актове на Министерския съвет и по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден. Предвид изложеното следва да се приеме, че Заповед № РД-09-968 от 20.07.2004 г. на министъра на образованието и науката, макар и да е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма- е незаконосъобразна. Същата противоречи на чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека, във връзка с Протокол 1 към същата конвенция, сочейки, че "никой не може да бъде лишен от правото на образование". А с оспорената заповед, на определен кръг чужденци това право е отречено в български училища. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,