Решение № 443 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 541/2012 г.

Решение № 443 от 21.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 541/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК на влязлото в сила решение № 36 от 01.02.2012 г., постановено по гр. дело № 211/2011 г. по описа на I гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е оставено в сила решение № 222 от 05.07.2010 г. по гр. дело № 771/2009 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част за отхвърляне искове по чл. 108 ЗС за * идеална част от апартамент в [населено място], [улица], ет. II-ри, както и първоинстанционното решение по гр. дело № 4381/2005 г. на Русенския районен съд, VII-ми състав, като неправилно и противоречащо на влязлото в сила решение по гр. дело № 1228/1992 г. на Русенския районен съд, I-ви състав. Недоволни от решенията са ищците-молители М. Д. Г. и Д. Ц. Г., двамата от [населено място], представлявани от адвокат Г. П., които претендират за отмяната им като се съобрази, че по първото дело № 1228/1992 г., което е по чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС е обявена нищожността на цялата сделка по нотариален акт № 108/1971 г., което е задължително съгласно чл. 220 ГПК (отм.) и исковете са уважени за целия имот, а след подновяване на дело № 4381/2005 г. въззивната инстанция е уважила иск по чл. 108 ЗС за * ид. ч. от същия имот, поради което последното следва да се отмени. Молителите чрез процесуалния представител адвокат Г. П. поддържат молбата за отмяна по изложените в нея съображения. От ответниците по молбата за отмяна ЕТ "333-П. К.", П. П. К. и М. К. К., всички от [населено място], представлявани от адвокат Е. К., е постъпил отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК със становище за неоснователност. Претендират за направени по делото разноски. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т. е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо. По първото дело: Решение № 289 от 27.1992 г., постановено по гр. дело № 1228/1992 г. на Русенския районен съд, V-ти състав е постановено по иск с правна квалификация чл. 7 ЗВСОНИ като е: 1. прогласена нищожност на договор за продажба, сключен с нотариален акт №..., том.., по нот.дело №..../.... г. на Русенския нотариус между Д."В.", [населено място], клон [населено място] и А. Д. Х. 2.възстановена е собствеността на Г. Г. М. и Д. Г. М., двама от [населено място]-апартамент в [населено място] на [улица] югоизточно изложение със застроена площ 66 кв. м. и състоящ се от една стая, кухня, антре, баня-клозет като 3. П. К. М. е осъден да им предаде държането на същия имот. С решение № 101 от 26.02.1993 г. постановено по гр. дело № 124/1993 г. на Русенския окръжен съд е обезсилено решението на районния съд в частта по отношение на Д. Г. М. и е отменено в частта за възстановяването като е извършено такова върху * ид. ч. в полза на Г. М. Г., а в останалата част е оставено в сила. С решение № 1153 от 23.11.1993 г. по гр. дело № 651/1993 г. Върховният съд, II-ро гражданско отделение, е оставил без уважение молбата на П. К. М. от [населено място] за отмяна на основание чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК и за преглед по чл. 225 и сл. ГПК на влезлите в сила: решение № 289 от 27.11.1992 г. по гр. дело № 1228/1992 г. на Русенския районен съд и решение № 101 от 26.02.1993 г. по гр. дело № 124/1993 г. на Русенския районен съд. По второто дело: С решение № 32 от 19.03.2007 г. по гр. дело № 4381/2005 г. на Русенския районен съд, VII-ми състав е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС като П. К. М. - едноличен търговец под фирмата "333 - П. К.", П. П. К. и М. К. К. са осъдени да предадат на Д. Ц. Г. и М. Д. Г. владението върху апартамент в [населено място], [улица], от 66 кв. м. с югозападна и югоизточно изложение, с вход от вътрешния двор, на втория етаж и състоящ се от стая, кухня, антре, баня-клозет. С решение № 607 от 10.12.2007 г. по гр. дело № 745/2007 г. Русенският окръжен съд е оставил в сила посоченото първоинстанционно решение. С решение № 329 от 15.07.2009 г., постановено по гр. дело № 664/2008 г. Върховният касационен съд, I-во гражданско отделение, е отменил въззивно решение № 607 от 10.12.2007 г. по гр. дело № 745/2007 г. на Русенския окръжен съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд. С решение № 222 от 5.07.2010 г. по гр. дело № 771/2009 г. Русенския окръжен съд при повторното разглеждане на делото е отменил първоинстанционното решение по отношение на П. К. М. -едноличен търговец под фирмата "333-П. К. " над ? ид. ч. за апартамента като го е отхвърлил, а в останалата част е оставено в сила. С решение № 36 от 01.02.2012 г. по гр. дело № 211/2011 г. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение е оставил в сила решение № 222 от 5.07.2010 г. по гр. дело № 771/2009 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Д. Ц. Г. и М. Д. Г. срещу П. К. М. - едноличен търговец под фирмата "333-П. К.", както и срещу П. П. К. и М. К. К., искове по чл. 108 ЗС за * ид. ч. от апартамент в [населено място], [улица], ет. II. Следователно, няма идентитет между страни и основание, поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 НПК и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по молбата за отмяна П. П. К. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция в размер на сумата 1 000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение