Решение № 6842 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г.

Решение № 6842 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13638/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Неделино, чрез процесуалния му представител срещу решение № 347 от 17.09.2018 г., постановено по адм. дело № 129/2018 г. на Административен съд – гр. Смолян, с което е отменена Заповед № 172 от 21.05.2018 г. на Кмета на община Неделино, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Дървен навес", намиращ се в УПИ Х – 1033, кв. 133 по плана на гр. Неделино по жалбата на С. Митев от [населено място]. По подадена от Ю. Келешев срещу същото съдебно решение на АС – гр. Смолян съдът се е произнесъл с определение № 1358 от 1.02.2019 г., като е оставил тази касационна жалба без разглеждане. В касационната жалба жалбоподателят твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният обект не е строеж по смисъла на закона, а е преместваемо съоръжение, тъй като не отговаря на изискванията на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ нито по предназначение, тъй като не е търговски обект или друг вид обект от посочените в чл. 56, ал. 1 от ЗУТ и тъй като посочва, че не може да бъде демонтирано без да бъде разрушено. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът С. Митев с представено писмено становище от процесуален представител адвокат твърди неоснователност на касационната жалба на Кмета на община Неделино и правилност на оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК по пощата от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С оспорената пред Административен съд – гр. Смолян е отменил Заповед № 172 от 21.05.2018 г. на Кмета на община Неделино, с която е наредено на С. Митев от [населено място] да премахне незаконен строеж: "Дървен навес", намиращ се в УПИ Х – 1033, кв. 133 по плана на гр. Неделино, изпълнен без строителни книжа. Описанието на строежа е както следва – дървен навес, изпълнен изцяло от дървена конструкция, с размери 16, 80/3, 30 м. с височина от 2, 30 до 2, 60 м. По описание конструкцията на навеса е дървена от дървени колони, прикрепени с метални анкерни планки към стоманобетонова плоча и с покривна конструкция от греди и дървена обшивка, покрита с битумни керемиди. Административен съд – гр. Смолян е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, в съответната форма, мотивирана е и съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е обаче, че заповедта е издадена в противоречие със закона, тъй като е приел, че в настоящия случай не е налице извършен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а спорният обект представлява преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. Приел е, че това е така, тъй като от приетата по делото СТЕ е било установено, че дървеният навес може лесно да бъде демонтиран, тъй като отделните му елементи са свързани чрез сглобки, като при демонтажа му не би се променила субстанцията на и начина на ползване на земята под него. Приел е, че като е издадена заповед за премахване на строеж при установен преместваем обект, административният орган е издал заповедта в противоречие със закона. Оспореното решение на Административен съд – гр. Смолян е неправилно. Изводът на АС – гр. Смолян, че се касае за преместваем обект, а не за строеж в настоящия случай е неправилен. От събраните по делото доказателства безспорно се установява С. Митов е изградил спорния "дървен навес" с изцяло дървена конструкция, с дървени подпорни греди, и с покривна конструкция от греди, дървена обшивка и битумни керемиди, като същият е прикрепен с метални анкерни планки към бетонна плоча на основата. Безспорно е установено, че навесът е изграден без строителни книжа. Във връзка със събраните по делото доказателства и дадените описания на навеса, както в оспорената заповед, така и в СТЕ, приета по делото, се установява, че спорния обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и за него не е издадено разрешение за строеж, а не представлява преместваем обект, както неправилно е приел съдът. Съгласно § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ "Преместваем обект" е обект, предназначен за увеселителна, търговска или друга обслужваща дейност, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя". Настоящият състав намира, че описанието на спорния обект не съответства на това определение на първо място, тъй като видно и от доказателствата и от описанието на обекта е невъзможно да бъде отделен от повърхността компактно. Отделянето може да стане но с разглобяване и отделяне на съответните елементи – греди, попове, столици, ребра, колони и т. н. Т. е. при демонтирането навеса ще загуби своята индивидуалност. В тази връзка не е налице и второто условие, а именно дори да се приеме, че е възможно демонтирането на навеса, то не се установява да е възможно обекта да може да бъде преместен без да губи своята индивидуализация. Не е налице предпоставката да се приеме, че навеса е преместваем обект и съобразно неговото предназначение. ЗУТ приема, че преместваеми обекти са тези, които са за търговска или въобще за някаква обществено обслужваща дейност, като това е вторият белег на преместваем обект, а спорният навес не е такъв. Не може да се приеме и че същият представлява градински елемент, каквато би била перголата, т. е. от доказателствата се установява, че спорният навес не попада в нито една от характеристиките по сочени по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ, за да се приеме за преместваем. В цялост спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изграден без надлежно издадени строителни книжа. Липсата на издадени строителни книжа прави същия незаконен и съответно подлежащ на премахване. Като е достигнал до обратен извода, че спорният обект е преместваем такъв, съдът е постановил оспореното решение в противоречие със закона. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС – гр. Смолян е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на С. Митов срещу заповед Заповед № 172 от 21.05.2018 г. на Кмета на община Неделино. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски по делото и следва да бъде уважено за юрисконсултско възнаграждение, тъй като е представляван от юрисконсулт, като на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, връзка чл. 144 от АПК и във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, настоящият състав намира, че разноските следва да са в размер на 100 лева. Искането на ответника по С. Митев за присъждане на разноски е неоснователно предвид изхода на спора, поради което не следва да бъде уважено, като диспозитив се постановява само при осъждане на страна за разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,