Решение № 78 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 609/2010 г.

Решение № 78 от 2.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 609/2010 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на О. С. П. З. Д. против решение № 32/26.01.2010 г. по гр. дело № 108/2009 г. на Д. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 3/6.01.2009 г. по гр. дело № 1067/2007 г. на Д. районен съд и е признато за установено по отношение на О. с. "З.", Д., [населено място] и [община]-гр. Д. правото на възстановяване на собствеността върху 60 дка земеделски земи в землището на [населено място], общ. Д. /заличено и причислено към землището на [населено място], общ. Д./ на наследници на Х. К. И., б. ж. на [населено място], общ. Д.. Касаторът се позовава на основанието на чл. 281, т. 2 ГПК, защото твърди, че процесната земеделска земя вече е била възстановена с протокол № 41/20.06.1994 г. на ПК Д., поради което съдебният акт е постановен по недопустим иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ. Ответниците по касационната жалба Ф. Х. К. от [населено място], лично и като пълномощник на Б. Х. К. и Н. Х. К. от [населено място], лично и като пълномощник на Н. Х. К. изразяват становище за нейната неоснователност и молят да се остави без уважение. К. съд констатира, че с определение № 1182 от 10.12.2010 г. по гр. дело № 609/2010 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 32/26.01.2010 г. по гр. дело № 108/2009 г. на Д. окръжен съд, в изпълнение на задължителните указания в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК, според които служебно задължение на касационния съд е да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните актове, във всяко положение на делото, включително и във фазата на чл. 288, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Проверявайки допустимостта на обжалвания съдебен акт, в производството по чл. 290 и сл. ГПК касационният съд прие за установено следното: ищците Ф. К., Н. К., Б. К. и Н. К., всички наследници на Х. И. са предявили установителен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, с предмет - да се признае за установено правото на възстановяване на собствеността върху 30 дка земеделска земя в землището на [населено място], общ. Д. /заличено и причислено към [населено място], общ. Д./, както и върху 60 дка земеделски земи в землището на [населено място], общ. Д. /заличено и причислено към землището на [населено място], общ. Д./. С решение, постановено на 6.01.2009 г. по гр. дело № 1067/2007 г. на Д. районен съд исковете по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са уважени изцяло. По въззивна жалба на ответника ОС"З. "-Д. първоинстанционното решение е оставено в сила, в частта, с която е признато правото на възстановяване на собствеността върху 60 дка земеделски земи в землището на [населено място], общ. Д. /заличено и причислено към землището на [населено място], общ. Д./, на наследници на Х. К. И.. Въззивното решение е недопустимо, защото е постановено по недопустим иск и следва да се обезсили, а производството по делото, образувано по иска в тази му част следва да се прекрати, защото: видно от представените писмени доказателства-решение от 15.06.1998 г. по гр. дело № 1239/1995 г. на Д. районен съд процесните земеделски земи са били предмет на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, в което са обсъждани протокол от 20.03.1951 г. на О. комисия за Т., [населено място] и протокол № 21/25.08.1956 г. на комисия по Т. [населено място] за отчуждаване и причисляване към ДПФ на 90 дка ниви в [населено място]. С влязлото в сила решение, по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ съдът е отменил отказа на О. - Д., съгласно протокол № 42/20.06.1994 г. до размер на 10 дка и признал право на възстановяване и върху 10 дка, освен възстановеното право на собственост върху 78 дка, въз основа на което съдебно решение поземлената комисия е издала ново решение № 42/10.07.1998 г., като признала и определила за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне и върху тези 10 дка, съгласно постановеното решение по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Тези съображения налагат извода, че процесните земи са били вече заявени в производството по ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост и по отношение на тях е постановен отказ, видно от решение на ПК № 42/20.06.1994 г., частично отменен по реда и условията на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, поради което искът в тази му част и предявен по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е недопустим. Отсъстват доказателства по делото, че претендираните 60 дка земеделски земи са различни от заявените за възстановяване, със заявление № 7469/2.12.1991 г. Водим от горното, поради обезсилване на недопустимото въззивно решение в обжалваната част ВКС на РБ, II-ро г. о. постави в тежест на ответниците направените от касатора разноски за касационното производство, в размер на 960 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правно обслужване от 4.01.2010 г., затова