Решение № 3784 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2020 г.
ВАСVIII отделение24.03.2021 г.докладчик т Мариника Чернева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 225/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 185/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. ОСЪЖДА Националната агенция за приходите да заплати на ЕТ "А. М.", [ЕИК], съдебни разноски в размер на 300 (триста) лева за касационното производство. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 3784 от 24.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13273/2020 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" - София в ЦУ на НАП, чрез юрк. М., срещу решение № 225/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 185/2020 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С398-0036367/24.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съставляващи касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение. Представя писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществена процесуална защита пред настоящата инстанция. Ответникът – ЕТ "А. М.", чрез процесуалния си представител адв. Б. оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор и в дадения ход по същество. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била Заповед за налагане на ПАМ № ФК-С398-0036367/24.02.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" - София в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС на ЕТ "А. М." е наложена ПАМ "запечатване на търговски обект" - магазин за диетични и диабетични храни, находящ се в гр. Дупница, ул. "Христо Ботев" № 18, стопанисван от ЕТ и е постановена забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 187, ал. 1 ЗДДС. Заповедта за налагане на ПАМ е издадена във връзка с извършена на 15.02.2020 г. проверка на търговския обект, стопанисван от ответника по настоящето дело, при която е извършена контролна покупка на 1 бр. микс сушени плодове на стойност 2, 00 лв. без да е издаден фискален бон от монтираното в обекта ФУ с посочен модел и номер на ФП. След легитимацията на проверяващите, от ФУ е отпечатан КЛЕН от датата 15.02.2020 г. и дневен финансов отчет, от които е видно, че сумата от 2, 00 лв. не е отразена като регистрирана чрез издаване на фискална касова бележка. В резултат на проверката е установено и наличие на касова разлика в размер на 5, 45 лв. между наличните парични средства в касата и маркираните такива във ФУ. Принудителната административна мярка е наложена, след като е преценено, че е извършено деяние по неиздаване на фискална касова бележка в нарушение на изискванията по чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на министъра на финансите, във вр. с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване са свързани с начина и вида на организиране на отчетността, която не води до изпълнение на нормативните правила; извършваната отдавна търговска дейност, като ЕТ е наясно с конкретните изисквания и начина на нейната организация; възможността за се направи обосновано предположение, че една от целите на ЕТ е отклонение от данъчно облагане, което води до негативни последици за фиска; цели се превенция за преустановяване на лошите практики в обекта и необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане дейността на ЕТ; наличието на друго нарушение и възможността за осъществяване на ново такова, ако не се наложи ПАМ, от където пък ще произлязат значителни и трудно поправими вреди. За да отмени процесната заповед съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в противоречие с целта на закона. Съдът е изложил подробно фактите по спора, като е приел, че липсва мотивиране за продължителността на срока за запечатване на обекта, с което органът е нарушил рамката на оперативната самостоятелност. Съдът е счел, че липсват надлежни мотиви относно интензитета на засягане на държавния интерес според личността на дееца и необходимостта от продължителност на мярката в рамките на определените 14 дни от максималните 30 дни, което опорочава заповедта и налага извод за отмяната й. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. В конкретния случай по делото не е спорно и е установено при извършената проверка в обекта, че търговецът не е изпълнил задължението си за регистриране на извършена продажба на стока чрез издаване на касова бележка от работещото в обекта фискално устройство, в какъвто смисъл е изискването на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Неизпълнението на това задължение е основание за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, но по отношение на запечатване на обекта и забрана достъпа до него органът по приходите следва да изложи всички конкретни факти и обстоятелства от търговската дейност на лицето по чл. 3, въз основа на които го определя. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. При налагането на ПАМ като процесната, следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. В мотивите на заповедта не са коментирани как стойността на покупката се отнася към реализирания през деня оборот и спрямо дневните обороти от предходните дни и какъв е бил броят посетители в момента на проверката. Не е отчетено, че фактическата и регистрирана касова наличност са с малка разлика, като в повече е тази по ФУ и че отчетеният дневен оборот е в размер, който не сочи за трайно отклоняване от данъчно облагане, каквито изводи прави органът. Липсва и описание от органа за това какъв е установения от него начин на организиране на отчетността, който да води до отклонение от данъчно облагане и не е ясно защо при това положение е необходим срок от 14 дни за промяна на същия. Липсата на надлежни мотиви относно срока на ПАМ, независимо от наличието на материално правните предпоставки на мярката, опорочава заповедта, т. к. препятства преценката за съразмерност по чл. 6 АПК, включена в рамките на съдебната проверка по чл. 169 АПК. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно и не е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 ЗАНН. Предвид изложеното, като е отменил оспорената заповед за прилагане на ПАМ съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на съдебни разноски. В полза на ЕТ "А. М." следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. - доказани по основание и размер и платени в брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 02.02.2021 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,