Решение № 5358 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2016 г.

Решение № 5358 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1401/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по касационна жалба на Стоян Ангелов Момов, от гр. Шумен, против решение № 12259/18.11.2015 г. по адм. дело № 9167/2015 г. на 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: Висш съдебен съвет / ВСС/, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Захариева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът: Административен ръководител - председател на Районен съд Велики Преслав - Мирослав Марков, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпило становище за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадената от Стоян Момов касационна жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 4 от ЗСВ. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение 3-членен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, е отхвърлил жалбата на Стоян Ангелов Момов, в качеството му на съдия в РС-Велики Преслав, срещу решение на ВСС по т. 5 от Протокол № 41 от заседание, проведено на 16.07.2015 г., като неоснователна. С това решение на ВСС, на основание чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, на Стоян Момов - съдия в РС-Велики Преслав, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. След анализ на доказателствата решаващия съд е установил, че дисциплинарното производство пред ВСС срещу оспорващия е по предложение на административния ръководител на РС-Велики Преслав, поради неоправдано забавяне на производствата по частни граждански дела - заповедни производства по чл. 410 и сл. от ГПК. С решение на дисциплинарния състав при ВСС от 06.07.2015 г. е предложено на ВСС да приеме, че в периода 06.12.2011 г. - 05.08.2014 г. Стоян Момов, като съдия в РС-Велики Преслав, е осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, чрез бездействието си по 27 бр. частни гр. дела, подробно описани по номера и години,, което представлява неизпълнение на служебни задължения, неоправдано забавящи производствата по тях, за което следва да му се наложи дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание". Нарушенията, според дисципрлинарния състав са: несвоевременно администриране на делата, забавено произнасяне като съдия-докладчик, продължителни срокове на администриране на молби и възражения на страните, довели до неразумна продължителност на производствата пред този съд. Съдът е приел, че с оспореното решение на ВСС са обсъдени всички обстоятелства от значение за случая, за което са изложени мотиви, от които става ясно, че колективния орган е приел за доказано бездействието по посочените 27 бр. ч. гр. дела, представляващо дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, тъй като това бездействие неоправдано забавя производствата по тях. Обсъдени са и възраженията на Момов, които, както дисциплинарния състав, така и ВСС са намерили за неоснователни. Поради това и преценявайки останалите доказателства към административната преписка, съдът е извел изводи, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно, при спазване на процедурата по Глава XVI от ЗСВ, от компетентен орган и в съответствие с приложимия материален закон и целта му. Според съда бездействието на съдия Момов по описаните в дисциплинарно дело № 30/2014 г. на ВСС, 27 бр. чгр. дела е установено, което обосновава от фактическа и правна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ. Съдът е приел, че нарушението е извършено виновно, тъй като се касае за неизпълнение на служебни задължения, при липса на обективни или субективни пречки за изпълнението им. Наложеното наказание съответства на извършеното нарушение, като са отчетени всички факти и обстоятелства от значение за неговото индивидуализиране. С тези мотиви, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно закона. За ангажиране на предвидената в ЗСВ дисципинарна отговорност на магистрат е необходимо виновно неизпълнение на служебните му задължения, по смисъла на чл. 307, ал. 4, вр. с ал. 3 от ЗСВ, което не съответства на дължимото по закон поведение на магистрата, като неизпълнението на тези му задължения се състои в извършването или в пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата му. В случая е установено виновно поведение на касатора, като съдия в РС-Велики Преслав, изразяващо се в бездействие да бъдат изпълнени служебни задължения по 27 бр. частни гр. дела, предсталяващи заповедни производства по чл. 410 и сл. от ГПК, което неоправдано забавя производствата по тях. Бездействието, съгласно данните в административната преписка, е за периода 12.2011 г. - 08.2014 г., като по всяко едно от тези дела е различно и в срокове, надхвърлящи разумното произнасяне. Така бездействието да се произнесе в разумен срок, след постъпване на възражението от длъжника по тези 27 бр. дела е различно, като варира от 15 дни до над една година, при отсъствие на доказателства за наличието на причини от обективен или субективен характер за това бездействие. Поради това правилни са изводите на решаващия съд, че с проявеното бездействие по тези дела, съдия Момов е осъществил както обективна, така и от субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, тъй като това му деяние, във формата на бездействие, неоправдано забавя производствата по тези дела. Съставомерно в случая е бездействието на магистрата, тогава, когато нормите изискват или предполагат задължително действие. В случая закона - чл. 415, ал. 1 ГПК, не поставя срок за произнасяне от съда след постъпване на възражението от длъжника, но предвид характера на производството и че не представлява фактическа и правна сложност, този срок не може да бъде неограничен във времето, по усмотрение на съдията-докладчик, а следва да бъде разумен, т. е съответен на нуждите на това производство. Ето защо като е приел, че е извършено дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 2 от ЗСВ, съдът е приложил правилно материалния закон. Правилно е отчетено, че наложеното на касатора дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ - "порицание", е съответно на извършеното нарушение и че при определянето му са взети предвид критериите по чл. 309 от ЗСВ, както и всички обстоятелства от значение за случая, вкл. и въраженията на съдия Момов. Поради това неоснователно е оплакването на касатора, че както дисциплинарно-наказващия орган /ДНО/, така и съда не са взели предвид всички обстоятелства и по-конкретно, че предмет на инкриминираните нарушения по настоящето д. д. № 30/2014 г. са едни и същи с нарушенията по д. д. № 7/2014 г. на ВСС, по което съдия Момов има наложено дисциплинарно наказание. По това оплакване, направено за първи път пред дисциплинарния състав на ВСС, са събрани доказателства, обсъдени както от този състав, така от ДНО и съда. Установено е, че предмет на инкриминираните нарушения по д. д. № 7/2014 г. на ВСС са нарушения, допуснати от съдия Момов по граждански дела, които са различни от производствата по процесните 27 бр. частни охранителни гр. дела. Неоснователно се поддържа, че съдът не е обсъдил доказателствата, както и възраженията, направени от съдия Момов срещу решението на ВСС. Съдът е изложил фактите, така, както са установени от органа, като е посочил, че ги възприма изцяло, поради съответствието им с доказателствата към административната преписка. По отношение възраженията на съдия Момов пред ДНО и съда, е посочил, че са обсъдени подробно от ДНО, които изводи намира за правилни. Предвид изложеното липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на втора колегия