Решение № 4248 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13052/2013 г.

Решение № 4248 от 26.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13052/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208- чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Салих Алиев Пашалиев от с. Сейдол, общ. Лозница, против решение № 41 от 12.07.2013 г., постановено по административно дело № 57/2013 г., по описа на Административен съд - Търговище, с което е отхвърлена неговата жалба против Заповед № 3-01-305/09.04.2013 г. на кмета на Община Търговище, за определено обезщетение в размер на 2098,07 лв. за нанесени вреди от разораването на млада люцерна в имот № 004075 в землището на с. Миладиновци . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на постановеното решение като незаконосъобразно. Претендира и присъждане на обезщетение за "времето на забава от 22.12.2011 г. в размер на законната лихва съгласно чл. 87 ЗЗД". В откритото съдебно заседание на ВАС не се явява и не изпраща представител. Ответникът-Кметът на Община- Търговище, чрез подадено писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща представител. Заинтересованата страна - "Кристера Агро" ЕООД, не изпраща представител и не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон и е обосновано. Намира за неоснователно възражението на касатора, че не е бил своевременно запознат със заключението на вещото лице по адм. дело № 115/2012 г. на АС - Търговище. Възражението на касатора, че по адм. дело № 115/2012 г. на АС - Търговище не са му присъдени разноски като заинтересована страна, намира за неотносимо към предмета на настоящия спор. Относно възражението за материална незаконосъобразност на решението посочва, че при определяне размера на обезщетението е съобразено заключението на вещото лице, което не е било оспорено. Предлага решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АС - Търговище се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор, против Заповед № 3-01-305/9.04.2013 г. на кмета на Община Търговище, с която му е определено обезщетение в размер на 2098,07 лв. за нанесени вреди от разораването на млада люцерна в имот № 004075 в землището на с. Миладиновци с площ 14,988 дка. Заповедта е издадена в изпълнение на предходно решение № 99/19.12.2012 г., постановено по адм. дело № 115 от друг състав на АС - Търговище, с което, по жалба на "Кристера Агро" ЕООД е отменена предходна заповед № З-01-263/19.04.2012 г. на кмета на община Търговище, с която е определено обезщетение в размер на 2634,40 лв. за вреди, нанесени на селскостопанската култура от механизатор на търговско дружество "Кристера Агро" ЕООД и преписката е върната на административния орган за издаване на нова заповед при спазване указанията на съда. За да отмени първоначално постановената заповед на кмета на община Търговище съдът, в решение № 99/19.12.2012 г., е приел, че при издаването й не е спазена установената форма и е налице нарушение на материалния и процесуалния закон. Изложил съображения, че актът не съдържа мотиви за липса на основание за налагане на административно наказание, за да се предприеме от административния орган издаването на заповед за определяне на обезщетение за причинените вреди. Допълнил ги като посочил, че обстоятелството дали вредите от разораването на процесния имот са причинени виновно или не, е следвало да бъде установено от административния орган, за което е следвало последният да изложи мотиви в оспорената заповед. Приел още, че не са изяснени причините, поради които е разоран посевът, което е от значение за съставянето на акт за нарушение или основание за издаване на заповед. Относно размера на обезщетението съдът е кредитирал заключението на вещото лице и определения от него размер, с оглед на което е приел, че административният орган не е изчислил правилно размера на обезщетението за нанесените на заинтересованата страна вреди. По тези причини отменил заповедта и върнал преписката за ново произнасяне, при спазване на указанията, дадени в мотивите на отменителното решение. В резултат е издадена Заповед № 3-01-305/9.04.2013 г. на Кмета на Община Търговище, с която е определено обезщетение в размер на 2098,07 лв. съобразно заключението на вещото лице . За да постанови решението, предмет на настоящото касационно производство, административният съд приел, че новата заповед на кмета на Община Търговище е постановена в изпълнение на влязъл в сила съдебен акт - решение № 99 от 19.12.2012 г. по адм. д. № 115/2012 г. по описа на същия съд. Преценил я за законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в установената форма, в съответствие с материалния закон и административно производствените правила, и с посочване на всички основания за издаването й - чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, вр. чл. 44, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и чл. 18, ал. 1, предл. 1 ЗОСИ. Приел и че в изпълнение на задължителните указания на съда са изложени подробни мотиви за неналагане на административно наказание, както и че размерът на дължимото обезщетение е стойностно посочен в заключението на вещото лице по неоспорена експертиза на влязъл в сила съдебен акт. Преценил, че оспорената заповед не е издадена и в противоречие с целта на закона, тъй като процесният акт е издаден за опазване на селскостопанското имущество. По тези съображения е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неотносимо към предмета на настоящото дело е първото възражение в касационната жалба. То е свързано с твърдение за несвоевременно запознаване със съдебно - икономическата експертиза, приета и изслушана по адм. дело № 115/2012 г. на АС - Търговище, приета в постановеното по него решение № 99/19.12.2012 г. Това решение не е обжалвано, влязло е в законна сила и представлява стабилен съдебен акт, чиито изводи, включително относно кредитирането на експертизата, не могат да бъдат преразглеждани в настоящото производство. По това твърдение на касатора следва да се посочи, че то е извън предмета на настоящото касационно производство. Евентуалните твърдения за допуснати при постановяване на това решение съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с датата на депозиране на експертизата, са могли да бъдат релевирани в производство по обжалване на това предходно решение на АС - Търговище, като за заинтересованата страна по това дело - настоящият касатор то е било неблагоприятно по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, с оглед определения от вещото лице намален размер на обезщетението. По идентични съображения иррелевантно за настоящия спор е и възражението за неприсъдени разноски по това предходно адм. дело на АС - Търговище. По възражението за материална незаконосъобразност на решението - предмет на настоящото дело - решение № 41 от 12.07.2013 г., постановено по адм. дело № 57/2013 г. по описа на Административен съд - Търговище, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Размерът на присъденото в полза на касатора обезщетение с процесната Заповед № 3-01-305/9.04.2013 г. на кмета на Община Търговище е правилно определен съгласно неоспорената от страните съдебно - икономическа експертиза по адм. дело № 115/2012 г. на АС - Търговище и в съответствие със задължителните указания, дадени в мотивите на постановеното по него решение, представляващо влязъл в сила съдебен акт. Възражението срещу размера на обезщетението на този етап от съдебното производство е недопустимо. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесната заповед от 9.04.2013 г. на кмета на Община Търговище е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в установената форма, в съответствие с материалния и процесуалния закон и с целта на закона. Законосъобразна е преценката, че са спазени задължителните указания на съда, като са изложени подробни мотиви за неналагане на административнонаказателна отговорност, а размерът на обезщетението е съобразен със заключението на вещото лице по кредитираната съдебно - икономическа експертиза. Последното искане- за присъждане на обезщетение за "времето на забава от 22.12.2011 г. в размер на законната лихва съгласно чл. 87 ЗЗД", заявено за пръв път в касационната жалба, по аргумент от чл. 209 от АПК не е касационно основание. С оглед установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство и двуинстанционността на съдебното обжалване, по него настоящата инстанция не дължи произнасяне. По тези съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороците, релевирани с касационната жалба. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение.