Решение № 15341 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2019 г.

Решение № 15341 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5981/2019 г., III о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационната жалба на Национална агенция за приходите – град С., представлявана от изпълнителния директор Г. Д., чрез главният юрисконсулт, против решение № 517 от 15.03.2019 г., постановено по адм. д. № 43/2019 г. по описа на Административен съд – Б., с което агенцията е осъдена да заплати на "Алспед" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. "Покровнишко шосе", местност "Четирка", представлявано от А. П. сумата 4 872 (четири хиляди осемстотин седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени от дружеството имуществени вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразно Наказателно постановление № F 368876 от 09.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП-гр. С.. Присъдени са разноски. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необосновано. Поради това, иска отмяната на решението и отхвърляне на иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ и присъдените разноски. Претендира разноски. Ответната страна -"Алспед" ЕООД, ЕИК ********* не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ е осъдена Национална агенция за приходите – град С., представлявана от изпълнителния директор Г. Д., да заплати на "Алспед" ЕООД, гр. Б., обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 872 лева, вследствие заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по АНД № 845/2018 г. на Районен съд – Б. и по КНАД № 458/2018 г. на Административен съд Б.. Присъдени са разноски. Установено е от фактическа страна, че на "Алспед" ЕООД е била наложена имуществена санкция с Наказателно постановление № F 368876 от 09.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП-гр. С. в размер на 50 000 лева на основание чл. 180 в, ал. 1 ЗДДС. С решение № 6147/25.06.2018 г., постановено по административно наказателно дело /АНД/ № 845/2018 г., Районен съд гр. Б. е отменил изцяло Наказателно постановление № F 368876 от 09.03.2018 г., издадено от директора на ТД на НАП-гр. С.. Съдебният акт е обжалван и с решение № 1626/17.10.2018 г., постановено по касационно наказателно административно дело /КНАД/ № 48/2018 г., Административен съд гр. Б. е оставен в сила. От материалите приложени по АНД № 845/2018 г. по описа на Районен съд гр. Б. е видно, че дружеството е сключило договор за правна защита и съдействие Сер. АВ № 0000151056/03.05.2018 г. с адвокат П. П., като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) лева по банков път на същата дата, съгласно фактура № 1000000686. В производството по КАНД № 458/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Б. е видно, че дружеството е сключило договор за правна защита и съдействие серия АВ № 0000109296/20.09.2018 г. с адвокат П. П., като е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 2 436 (две хиляди четиристотин тридесет и шест) лева по банков път на същата дата, съгласно фактура № 1000000700. От правна страна административният съд, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, приел, че са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на държавния орган по силата на ЗОДОВ. Посочено е, че заплатените две възнаграждения в размер на по 2 436 лева за всяка една от съдебните инстанции, или общо възнаграждение в размер на 4 872 лева, е реално заплатена по банков път, за което ангажираното адвокатско дружество е издало фактури. Така, приемайки искът за основателен и доказан, присъдил в полза на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 4 872 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателно постановление № F 368876 от 09.03.2018 г, издадено от Директора на ТД на НАП-гр. С.. В полза на "Алспед" ЕООД са били присъдени и съдебни разноски в размер на 620 лева. Решението е правилно. Касационната инстанция споделя изводите на Административен съд – град Б.. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Съдът е съобразил, че с влязъл в сила съдебен акт е отменено обжалваното НП, издадено по отношение на ищеца, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. Основанието, на което е отменено наказателното постановление не подлежи на преценка в исковото производство по чл. 203 и сл. АПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, че е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено от него адвокатско възнаграждение в съдебните производства по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна власт. В представените по АНД № 845/2018 г. по описа на Районен съд гр. Б. и по КАНД № 458/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Б., договори за правна защита и съдействие, е уговорено възнаграждение в размер по 2 436 лeва за всяка инстанция, в общ размер за двете производства от 4 872 лева. Сумите, съобразно отразеното в договорите са платени на същата дата по банков път, видно от представените фактури. Това обстоятелство страните по договорите са удостоверили с подписите си. При така установените обстоятелства, правилно Административен съд - Б. е приел, предявеният иск за основателен и доказан, поради което го е уважил изцяло. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, съдът правилно е присъдил и разноските по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение