Решение № 6428 от 15.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцеуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Сдружение с нестопанска цел Дишай, Девня , БУЛСТАТ [номер], със седалище и адрес на управление: гр. Девня, [улица], представлявано от В. Захариева, чрез пълномощник адвокат В. Димова, против Решение 859/28.06.2022г., постановено по адм. дело 1634/2021 г. на Административен съд - Варна, с което са отхвърлени жалбите на Сдружение с нестопанска цел "Дишай, Девня", [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Девня, и на Община Девня срещу Решение ВА-96-/ПР/2021/07.07.2021 година на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води - Варна, с което е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение (ИП) "Изграждане на необходимото оборудване за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, разрешени за оползотворяване в пещ 7 към Инсталация за производство на циментов клинкер", "Обособяване на нова площадка за приемане с железопътен транспорт и съхранение на алтернативни горива" и "Реконструкция и модернизация на система за подаване на алтернативни горива към пещ 7 на Инсталация за производство на циментов клинкер" в поземлен имот с идентификатор 20482.305.87 по Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Девня, община Девня, област Варна с възложител "Девня цимент" АД със седалище и адрес на управление гр. Девня, [ЕИК]. В касационната жалба се излагат доводи за пороци на съдебното решение, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че дейностите предмет на ИП сочат изменение, което осъществява параметрите на т.10.1. от Приложение 1 към чл. 92, т.1 от Закона за опазване на околната среда - инсталации за обезвреждане или оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците, които се категоризират като съоръжения оказващи значително отрицателно въздействие върху околната среда, поради което са в обхвата на Приложение 1 от ЗООС и подлежат на задължителна оценка на въздействието върху околната среда. Според касатора административният орган, в противоречие с материалноправните разпоредби, не е постановил извършването на задължителната, по смисъла на чл. 92, т. 1. във вр. с т. 10.1. от Приложение 1 от ЗООС, оценка на въздействието му върху околната среда спрямо инвестиционното предложение. Релевира се, че в съдебното производство съдът не е указал на страните, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото не сочат доказателства. Излагат се оплаквания, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е отхвърлил исканата от сдружението допълнителна експертиза. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не се очаква промяна в количествата и вида на отпадъците, приемани и подавани за оползотворяване. Навеждат се аргументи за незаконосъобразност на допуснатото от органа предварително изпълнение на акта. Касаторът иска отмяна на съдебното решение и връщане на преписката за ново произнасяне от административния орган. Ответникът - директорът на РИОСВ - Варна, в представена писмена защита по делото, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска да бъде оставено в сила. Ответникът - "Девня цимент" АД със седалище и адрес на управление гр. Девня, [ЕИК], чрез пълномощник адв. Дишев, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на подадената касационната жалба и правилност и законосъобразност на оспореното съдебно решение, поради което иска жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Ответникът Община Девня не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, като поддържа, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е Решение ВА-96-/ПР/2021/07.07.2021 г. на директора на РИОСВ-Варна, с което на основание чл. 93, ал. 1, т. 3, ал. 3, ал. 6, чл. 99а, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (Наредбата за ОВОС), чл. 31, ал. 4 и ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), чл. 40, ал. 4, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС) и въз основа на представена от възложителя писмена документация по Приложение 2 към чл. 6 от Наредбата за ОВОС, оценката по чл. 99а, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда и по чл. 10, ал. 1 и 2 от Наредбата за ОС, както и получени становища на Регионална здравна инспекция (РЗИ) - Варна, Басейнова дирекция за управление на водите в Черноморски район (БДЧР) - Варна и Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС), е прието да не се извършва оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение, разгледано в неговата цялост за Изграждане на необходимото оборудване за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, разрешени за оползотворяване в пещ 7 към на Инсталация за производство на циментов клинкер , Обособяване на нова площадка за приемане с ЖП транспорт и съхранение на алтернативни горива и Реконструкция и модернизация на система за подаване на алтернативни горива към пещ 7 на Инсталация за производство на циментов клинкер в ПИ с идентификатор 20482.305.87 по КККР на град Девня, Община Девня, област Варна, реализацията на което няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони. От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало по инициатива на "Девня цимент" АД, което с Уведомление с вх. 28-00-2733/А5/12.05.2020 година е сезирало Директора на РИОСВ-Варна, че има ИП с предмет: "Изграждане на необходимото оборудване за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, разрешени за оползотворяване в пещ 7 към Инсталация за производство на циментов клинкер", "Обособяване на нова площадка за приемане с железопътен (ЖП) транспорт и съхранение на алтернативни горива" и "Реконструкция и модернизация на система за подаване на алтернативни горива към пещ 7 на Инсталация за производство на циментов клинкер" в поземлен имот (ПИ) с идентификатор 20482.305.87 по Кадастралната карта и кадастралния регистър (КККР) на гр. Девня, община Девня, област Варна. В уведомлението е посочено, че е предвидено изграждането на допълнителни съоръжения за подаване на алтернативни горива, които да работят заедно със съществуващите, като по този начин се цели захранване на калцинатор с до 100 % алтернативни горива и смесване на различни по вид алтернативни горива - неопасни отпадъци (RDF/SRF, ИУГ) и биомаса, в съотношения, съобразно техническите спецификации на пещта. В уведомлението е посочено, че на етап 1 ще бъдат изградени две съоръжения за прием на алтернативни горива, които представляват стоманени кутии; две клетки за съхранение, които представляват стоманобетонни кутии; сепарираща система - затворен дизайн, без прах, състояща се от магнитно-индукционен сепаратор и сито; конвеери за механичен транспорт на алтернативните горива до калцинатор, затворен дизайн, без прах с капсуловани лентови транспортьори и дозираща система - бункер. В уведомлението е посочено, че на етап 2 ще бъдат изградени две клетки за съхранение и смесване; сито за отделяне на материал; дозираща система; конвеери за механичен транспорт на алтернативните горива до главната горелка - затворен дизайн и конвеери за механичен транспорт на алтернативни горива до съществуващ верижен транспортьор, капсуловани. Посочено е, че с Комплексно разрешително 63-Н1/2007 година, актуализирано с Решение 63-Н1-И0-А4/2019 година е извършена оценка за ИП с предмет "Реконструкция и модернизация на система за подаване на алтернативни горива към пещ 7 на инсталация за производство на клинкер . Предложението е обявено на интернет страницата на РИОСВ-Варна и на интернет страницата на Девня цимент АД. С писмо с изх. 28-00-2733/А6/15.07.2020 година Директорът на РИОСВ-Варна е изискал допълнителна информация от "Девня цимент" АД, предоставена с писмо с вх. 28-00-2733/А7/28.07.2020 година. На 24.09.2020 година е подадено възражение от Л. Дочев, че необходимата информация за ИП не е публикувана. С писмо с изх. 28-00-2733/А14/12.10.2020 година Директорът на РИОСВ-Варна е уведомил подателя на възражението за ИП и линка към публикацията. В Протокол от 09.10.2020 година е обективирано изявление на служители на РИОСВ-Варна за извършеното обявяване на ИП, съобразно изискванията на чл. 4, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Обявата съдържа информацията по чл. 4, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. С писмо с изх. 28-00-2733/А16/12.10.2020 година Директорът на РИОСВ-Варна е изискал допълнителна информация от "Девня цимент" АД, предоставена с писмо с вх. 28-00-2733/А18/07.01.2021 година. В Протокол от 08.01.2021 година длъжностни лица от РИОСВ-Варна са удостоверили публикуване на интернет страницата на органа на информация по Приложение 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда с указание за изразяване на становища в 14-дневен срок от 11.01.2021 година. Директорът на РИОСВ-Варна е изискал становища по ИП от Директора на Регионалната здравна инспекция-Варна, Басейнова дирекция "Черноморски район", Изпълнителна агенция по околната среда и Кмета на община Девня. В писмо с изх. 10-3-1/15.01.2021 година Директорът на Регионалната здравна инспекция-Варна е изразил становище, че реализирането на конкретното ИП няма да окаже негативно въздействие върху човешкото здраве. С писмо с изх. 05-09-487/А1/25.01.2021 година Директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район" е изразил становище, че инвестиционното намерение е допустимо спрямо Плана за управление на речните басейни в черноморски район за басейново управление на водите 2016-2021 година и Плана за управление на риска от наводнения в черноморски район за басейново управление на водите 2016-2021 година. Посочено е, че реализирането на инвестиционното предложение няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми при условие, че бъдат спазени нормативните изисквания, посочени в т. ІІІ от становището и не се допуска замърсяване на водите и влошаване на състоянието на водните тела. На 26.01.2021 година и 29.01.2021 година са подадени възражения от М. Йорданова и Кмета на община Девня. В Констативни протоколи от 12.01.2021 година и 13.01.2021 година служители на РИОСВ-Варна са удостоверили обявяването на информационното табло и интернет страницата на община Девня на ИП на "Девня цимент" АД. С писма с вх. 28-00-2733/А30/09.02.2021 година и 28-00-2733/А33/28.05.2021 година Девня цимент" АД е дало отговор на възраженията. В писмо с изх. КР-1813/24.06.2021 година Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по околната среда е дал становище, че ИП отговаря на всички изисквания за най-добри налични техники. С Решение ВА-96-/ПР/2021/07.07.2021 година Директорът на РИОСВ-Варна е приел, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда на ИП. За да постанови този резултат органът е приел, че ИП представлява разширение и изменение на ИП с предмет "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент", за което е извършена оценка за въздействието върху околната среда с Решение 5-2/2007 година на Министъра на околната среда и водите. Обосновано е, че разгледано в неговата цялост ИП следва да се счита за изменение на основния обект - инсталация за производство на циментов клинкер, който е включен в обхвата на Приложение 1 от ЗООС независимо, че предвидените дейности не попадат самостоятелно в приложението. След извършване на анализ на въздействието върху околната среда по всички показатели по чл. 93, ал. 4 от ЗООС органът е приел, че не са налице основания за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. За да се произнесе съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд е приел, че оспореното пред него решение на директора на РИОСВ-Варна е издадено от компетентен орган, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването му, при спазване на процесуалните правила, при правилно приложение на материалния закон и съответства на целта на закона. Посочил е, че е неоснователно твърдението, че ИП ще наруши екологичните условия в района на Община Девня. Предмет на ИП е съпътстващо оборудване, а не горивната инсталация, поради което не се предвиждат каквито и да било замърсявания. Съдът е приел, че след като с Решение 5-2/2007 година на Министъра на околната среда и водите е дадена оценка за ИП "Реконструкция и модернизация на инсталация за производство на клинкер и цимент" е приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗООС. Според съда в случая дейността по инвестиционното предложение е спомагателна спрямо основния предмет на дейност на възложителя, поради което обжалваното решение го съвместява. Посочено е, че ИП не е от категорията, за която задължително се извършва оценка, тъй като дейността попада в Приложение 2 към чл. 93, ал. 1 от ЗООС. В тази процедура административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност да извърши или не оценка на въздействието върху околната среда за всеки конкретен случай, като се ръководи от посочените нормативно определени критерии. Първоинстанционният съд е счел, че въз основа на представената от възложителя документация и изразените от компетентните институции становища, административният орган е изследвал задълбочено всички показатели и е достигнал до извод, че ИП няма да окаже значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване в защитените зони, не се очаква генериране на емисии и отпадъци във вид и количества, които да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, не се очаква значително отрицателно въздействие върху качеството на атмосферния въздух, водите, почвата, биоразнообразието и ландшафта, като този извод изцяло се подкрепя от заключението на съдебно-техническата и екологична експертиза. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато от първоинстанционният съд съществено процесуално нарушение, предвид липсата на мотиви по направените възражения от община Девня във връзка с оспореното от нея Решение ПИ-1/2021г. на Директора на РИОСВ-Варна за допускане на предварително изпълнение на Решение ВА-96/ПР/2021г., като съдът не се е произнесъл налице ли е нарушение при издаване на решение ПИ-1/2021г., както и съобразено ли е решението с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от AПK. Законосъобразността на посоченото Решение ПИ-1/2021г. на Директора на РИОСВ-Варна за допускане на предварително изпълнение на Решение ВА-96/ПР/2021г. не е била предмет на първоинстанционното дело, като по оспорването на този акт е образувано ч. адм. д. 1528/2021 г. на Административен съд Варна, като с определение 1796 от 16.07.2021 г. е оставена без разглеждане жалбата на кмета на община Девня, против решение ПИ-1/2021 г. на директора на РИОСВ-Варна за допускане на предварително изпълнение на Решение ВА-96/ПР/2021 г. С Определение 9358 от 02.09.2021 г. по адм. д. 8516/2021 г. на VІ отд. на ВАС е отменено Определение 1796/16.07.2021 г., постановено по адм. д. 1528/2021 г. по описа на Административен съд Варна и делото е върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. С Определение 2592 от 14.10.2021 г. по ч. адм. д. 1528/2021 г. на Административен съд - Варна жалбата на община Девня, против Решение ПИ-1/2021 г. на директора на РИОСВ-Варна за допускане на предварително изпълнение на решение ВА-96/ПР/2021 г. е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното съдебно производство. Предмет на оспорване в посоченото в касационната жалба адм. дело 1644 /2021 г. на Административен съд Варна, присъединено към адм. дело 1634/2021 г. по описа на същия съд, е законосъобразността на Решение ВА-96/ПР/2021 г. на директора на РИОСВ-Варна. Видно от петитума на подадената жалба от кмета на община Девня предмет на същата е оспорването на Решение ВА-96/ПР/2021 г. на директора на РИОСВ-Варна. Липсват искания и доводи, относно проверка на законосъобразността на Решение ПИ-1/2021 г. на директора на РИОСВ-Варна. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, досежно поддържаното от касатора основание за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно прилагане на материалния закон. Обжалваното решение е издадено на основание чл. 93, ал. 1, т. 3 от ЗООС, съгласно който необходимостта от извършване на ОВОС се преценява за всяко разширение или изменение на инвестиционни предложения съгласно приложение 1 към закона, които вече са одобрени или са в процес на одобряване, изпълнени са или са в процес на изпълнение, ако това разширение или изменение може да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Съдът обосновано е приел за правилен извода на административния орган, че ИП представлява изменение и разширение на ИП по Приложение 1 към ЗООС, което съгласно чл. 93, ал. 1, т. 3 ЗООС, подлежи на преценка за необходимостта от извършване на ОВОС. Неоснователно е наведеното от касатора възражение, че дейностите предмет на ИП, сочат на изменение, което осъществява параметрите на т. 10.1 от Приложение 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. В случая е налице ИП за изменение и разширение, изразяващо се в изграждане на необходимото оборудване за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, разрешени за оползотворяване в пещ 7 към Инсталация за производство на циментов клинкер, обособяване на нова площадка за приемане с железопътен транспорт и съхранение на алтернативни горива и реконструкция и модернизация на система за подаване на алтернативни горива към пещ 7 на Инсталация за производство на циментов клинкер. Видът и характера на ИП обосноват извод, че не се касае за инвестиционно предложение в обхвата на т. 10.1 от Приложение 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС - инсталации за обезвреждане или оползотворяване на неопасни отпадъци чрез изгаряне или съвместно изгаряне по смисъла на Закона за управление на отпадъците. В тази връзка следва да бъде споделена тезата на процесуалния представител на ответника Девня цимент АД, че предвид характера на ИП следва да се приеме, че същото включва дейности по подготовка преди оползотворяване на отпадъците и не е свързано с изграждането на инсталация за изгаряне на отпадъци. Този извод се подкрепя от анализа на приложените писмени доказателства и от заключението по изготвената съдебна експертиза и дадените от вещите лица разяснения в проведеното на 27.05.2022 г. съдебно заседание. Според съдебно-техническата и екологична експертиза предвидените промени касаят единствено съпътстващо оборудване за предварителна подготовка на алтернативното гориво към пещ 7, като дейността по оползотворяване на алтернативни горива в пещ 7 е разрешена с условие 11.2.2. от действащото КР, актуализирано с Решение 63-Н1-ИО-А4/2019 г. Не се променя капацитета на пещ 7 и не се предвижда промяна в количествата и вида на отпадъците, приемани и подавани за оползотворяване, обозначени с код R1 (използване на отпадъци предимно като гориво или друг начин за получаване на енергия), съгласно действащото Комплексно разрешително 63-Н1/2007 година, актуализирано с Решение 63-Н1-ИО-А4/2019 година. ИП представлява допълване на оборудването за нарязване на производствени и предварително обработени фракции от отпадъци, одобрено с Решение 5-2 от 2007 г., със съвременни и екологосъобразни съоръжения. Констатирано е, че входящият поток 3 на използваното алтернативно гориво води до минимизиране на проблема с използваните автомобилни гуми. Посочено е, че не се очаква да се образуват остатъци от изгарянето, като с високата температура и престоя в пещта се гарантират пълното разпадане на органичните съединения. Остатъчната пепел остава в минералния състав на циментовия клинкер. Установено е, че няма употреба на опасни вещества за производството на единица продукция, като количеството и вида на вредните вещества, изпускани в атмосферния въздух се контролират по параметри на изпускащите устройства по КР. Вещото лице е установило, че ИП не води до разширение на производствената дейност. Всички параметри на ИП осигуряват прилагането на най-добри налични техники. Направен е извод, че реализирането на ИП ще се отрази благоприятно по отношение намаляване дела на ползваните традиционни горива, намаляване на емисиите парникови газове и управлението на отпадъците в България. В съдебно заседание вещото лице Мирчев е посочил, че горивният процес не се променя и не се използват нови алтернативни отпадъци, а техническите характеристики, заложени в спецификациите на пещта, са спазени. Вещото лице Диманова е направила разграничение между инсталация и оборудване, като е посочила, че при инсталацията се променя технологията. Обосновала е извод, че в случая горивният процес не се променя, а и няма как да се промени, тъй като технологията е действаща. Не се променя и капацитета на пещта. В комплексното разрешително има условие, че трябва да се направи реконструкция или допълнение на оборудването за разтоварване и нарязване на отпадъците, като ИП е именно в изпълнение на това условие. Реконструкцията е механично действие и не променя нито технологията, нито капацитета. Заключението е оспорено единствено в частта, относно липсата на изводи за съотношението между използваните алтернативни горива, както и е направено възражение във връзка с извода, че изпълнените процеси на горене на алтернативни отпадъци няма възможност да доведат до отрицателно въздействие върху околната среда. Обосновано първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя Сдружение с нестопанска цел Дишай, Девня за поставяне на допълнителни въпроси към съдебно-техническата експертиза, като е приел, че въпросите са неотносими към предмета на спора. Посоченото кореспондира с приетото от съда в мотивите към решението, че предмет на ИП е съпътстващото оборудване, а не горивната инсталация. Неоснователни са и оплакванията за допуснато нарушение на чл. 171, ал. 5 от АПК. Наведеното от касатора възражение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е неоснователно. ИП не попада и в т. 10.2 и т.10.3 от Приложение 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. Неоснователни са изложените в жалбата доводи за наличие на хипотезата на т. 25 от Приложение 1 към чл. 92, т. 1 от ЗООС. Съгласно посочената норма всяко изменение или разширение на инвестиционно предложение, включено в приложението, когато това изменение или разширение самостоятелно достига критериите, ако има такива, посочени в приложението. В т. 10.1. от приложението не са посочени критерии, а такива са налице по т. 10.2., която е неотносима към процесния случай. Решаващият съд правилно е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 95, ал. 1 от ЗООС и чл. 4, ал. 1-2 от НУРИОВОС, в приложимите редакции. Правилно решаващият съд е преценил като обосновани мотивите, изложени от директора на РИОСВ-Варна в оспорения административен акт. Административният орган е изследвал необходимостта от извършване на ОВОС въз основа на всеки от критериите по чл. 93, ал. 4 от ЗООС. Решаващият съд правилно е отбелязал, че при постановяване на решение по чл. 93, ал.6 от ЗООС административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, а съдът само проверява дали органът е разполагал с такава и спазил ли е изискването за законосъобразност на издадения административен акт. Съдът е обсъдил и разпоредбата на чл. 82, ал. 3 от ЗООС. Обосновано съдът е приел за неоснователно твърдението на жалбоподателя Сдружение с нестопанска цел "Дишай, Девня", че ИП ще наруши екологичните условия в района на Община Девня. Видно от доказателствата по делото Басейнова дирекция ,,Черноморски район - Варна е изразила становище за допустимост на инвестиционното предложение спрямо ПУРБ и ПУРН в ЧР. Според изразеното становище реализирането на ИП няма да окаже значително въздействие върху водите и водните екосистеми, при спазване и съобразяване с нормативните изисквания, посочени в т. III от становището и като не се допуска замърсяване на водите и влошаване на състоянието на водните тела. Съгласно становището на Регионална здравна инспекция - Варна реализирането на конкретното ИП няма да окаже негативно въздействие върху човешкото здраве. Съгласно извършената оценка по чл. 99а от ЗООС от Изпълнителната агенция по околна среда за представената информация, касаеща всички параметри относно прилагането на НДНТ за ИП, може да се направи заключение за осигуряване прилагането на най-добрите налични техники за ИП на Девня цимент АД. Инвестиционното предложение попада в обхвата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони и подлежи на процедура по оценка за съвместимостта му с предмета и целите за опазване на защитените зони по реда на чл. 31, ал. 1 във връзка с ал. 4 от Закона за биологичното разнообразие. Такава преценка е била направена по чл. 40, ал. 3 от Наредбата за ОС и компетентните длъжностни лица са констатирали, че ИП няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в посочената в решението защитена зона. Съгласно заключението по назначената съдебно- техническа и екологична експертиза реализирането на ИП няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху околната среда. Относно представените от процесуалния представител на касатора в проведеното на 15.05.2023 г. съдебно заседание писмени доказателства във връзка с провеждането на процедура по издаване на ново комплексно разрешително следва да се посочи, че същите са неотносими към преценката за правилността на оспореното съдебно решение. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му, като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото, след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Разпоредбата се прилага спрямо онези нови факти, които имат значение за преценка законосъобразността на акта към момента на издаването му. Съобразно чл. 220 АПК прилагането на материалния закон се преценява въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. Капацитетът на шредера е обсъден от вещото лице Мирчев, който изрично е посочил, че шредирането цели да попълни капацитета на пещите, който се запазва и е в съответствие с т. 11.5.3 от КР. Посочените в представените документи обстоятелства касаят провеждането на друга административна процедура по издаване на ново комплексно разрешително, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед на изложеното, Върховният административен съд шесто отделение намира, че първоинстанционният съд постановява правилно решение, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд - шесто отделение,