Решение № 5912 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2015 г.

Решение № 5912 от 17.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6126/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна срещу Решение № 2799/08.12.2014 г. на Административен съд - Варна, 23-ти с-в, с което е отменен Ревизионен акт № 181400836/16.04.2014 г. на ТД на НАП - Варна, потвърден частично с Решение № 386/29.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП"-Варна. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Наведени са подробни доводи в частта по ЗКПО, че е нарушен НСС 11, прилаган от дружеството и не са налице основания за прилагане на МСС и Разяснение № 15 на КРМСФО, респективно - корекция на финансовия резултат е следвало да се извърши през 2012 г. В частта по ЗДДС се твърди, че доходите от договора за строителство не следва да се отчитат през 2012 г, а през 2013 г, когато е приключено строителството, поради което неправилно съдът и възприел изслушаната ССЕ досежно формиране оборота на дружеството. Твърди се, че използваният от органите по приходите подход чрез определяне на пазарна цена по метода на увеличената стойност с пренасяне на процент за надбавка от 6 % от друг договор, е правилен. Претендира възнаграждение за юрисконсулт по делото. Ответникът "Ан-Гина" ЕООД, ЕИК 201968728, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба в писмено становище, претендира разноски. Подадена е и касационна жалба от "Ан-Гина" ЕООД срещу допълнителното решение № 594/16.03.2015 г., с което е отказано допълване на решението относно отказа на органите по приходи да се възстанови ДДС в размер на 12 127,29 лв., тъй като счита, че съдът е следвало да се произнесе в аспект за връщане на преписката на административния орган за произнасяне по искането за възстановяване, щом няма право да замества със свой акт административния акт по ДОПК. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими, разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: По касационната жалба на Директора на дирекция "ОДОП"-Варна. Предмет на спора са установени данъчни задължения по ЗКПО за 2012 г. в размер на 625,93 лв. и лихви в размер на 66,39 лв., както и по ЗДДС в размер на 943,95 лв. и лихви 71,87 лв. Установено е, че през 2012 г. дружеството е отчело в сч. с/ки 601 /разходи за материали/ и 602 /разходи за външни услуги/ разходи на обща стойност 179 218.31 лв. В края на годината разходите са прехвърлени в с/ка 207 /разходи за придобиване на ДМА/. В сумата от 179 218.31 лв. са включени фактури, издадени от "Бяластрой" ООД, на обща стойност 107 499.22 лв. С договор за строителство от 03.04.2012 г. А. К. възлага на "Ан-Гина" ЕООД извършване на СМР на обект обществено-обслужваща сграда и паркинг в гр. Бяла. Срокът за завършване на обекта изтича на датата на съставяне на протокол за приетата работа между страните. Цената на договорената услуга е определена на 20 481.24 лв. с ДДС. Приет е и Анекс от 04.11.2012 г. към договор от 03.04.2012 г. за доставка на материали във връзка с обекта по оферта на стойност 14 234.38 лв. с включен ДДС. На 01.03.2013 г. между страните са съставени два двустранно подписани приемо - предавателни протоколи за установяване на завършени СМР. "Ан-Гина" ЕООД е издало ф-ра № 1/01.03.2013 г. за 34 715.63 лв. с предмет на доставка-извършени СМР и доставка на материали, съгласно приемо-предавателен протокол от 01.03.2013 г. и Договор за строителство от 03.04.2012 г. и анекс към договора и ф-ра № 2/02.07.2013 г. на стойност 901.15 лв., с предмет на материали по същите документи. В тези приемо-предавателни протоколи от 01.03.2013 г. са включени извършените от "Бяластрой" ООД СМР, без други допълнителни разходи, което е видно от счетоводното отразяване на СМР-тата. С договор за строителство от 09.04.2012 г. "Ан-Гина" ЕООД възлага на "Бяластрой" ООД извършване на СМР на обект обществено-обслужваща сграда и паркинг в гр. Бяла като цената на СМР е 70 725.00 лв. без ДДС. Уговорено е, че количествата и цената на извършените работи се установява с двустранни протоколи за отделните етапи на изпълнението. Договорено е, че срокът за завършване на обекта се определя на 50 работни дни. Съставени са и подписани Протоколи обр. 19, като са фактурирани вложените материали. Договорената цена по двата договора за строителство е различна. Тази по договора от 03.04.2012 г. е 34 715.63 лв., а по договора от - 107 499.22 лв. за едни и същи СМР. Безспорно е, че А. К. и лицето, представляващо "Ан-Гина" ЕООД, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" от ДОПК. Издадено е Удостоверение № 3/04.03.2013 г. от Главния архитект на Община Бяла за въвеждане в експлоатация на обект "Обществено-обслужваща сграда и паркинг" с възложител А. К. По ЗКПО. С РА е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 15 от ЗКПО и е определена данъчна основа при печалба от 6%, която е заложена в сключените от "Бяластрой" ООД договори. На основание чл. 78 от ЗКПО е извършена корекция на декларирания финансов резултат на дружеството за 2012 г. От съдържанието на договора за строителство е видно, че услугата се счита за приета при завършване на обекта и съставяне на протокол за приемане на работата. Това е и моментът, за който може да се преме, че е довършена договорената услуга. Няма спор между страните, че обсъжданият договор за строителство е на база "твърда цена" /чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора/ - договорената цена е окончателна и не подлежи на предоговаряне. Следователно датата на доставяне на услугата по договора за строителство е 01.03.2013 г., датата на приемо-предавателния протокол между страните. С Анекса от 03.04.2012 г., който определя цена за доставка на материали в размер на 14 234,38 лв. с вкл. ДДС не се променя обстоятелството за периода на счетоводно отчитане на договора, а именно - приемането на услугата през 2013 г. Самото Удостоверение № 3/04.03.2013 г. за въвеждане в експлоатация на обекта също е от 2013 г. Т. е. алогично е да се отразява счетоводно "завършена" услуга за извършване на СМР през 2012 г., след като самият официален удостоверителен документ за същото е съставен на дата почти еднаква с датата на приемо-предавателните протоколи между страните. Отделно от това няма и спор, че в ГДД за 2013 г, дружеството само е преобразувало счетоводния финансов резултат на основание чл. 15 от ЗКПО, като е отразило в т. 29 на Приложение 1 към ГДД сумата от 141 502,61 лв., като "суми произтичащи от търговски и финансови взаимоотношения", получена като разлика между пазарната стойност на строителната услуга, увеличена с печалба и фактурираната стойност на обекта по Договора за строителство от 03.04.2012 г. Като е изложил аналогични доводи и е отменил РА в тази му обжалвана част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение в пълно съответствие с фактите по делото. По ЗДДС С РА е извършена корекция по ЗДДС. Прието е, че на датите, на които са съставени и подписани Протоколи обр. 19 между "Ан-Гина" ЕООД и "Бяластрой" ООД и са фактурирани вложени материали, както и на 04.03.2013 г. за всички останали услуги и материали, вложени в обекта, за "Ан-Гина" ЕООД на основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС е възникнало данъчно събитие, за което е следвало да се издадат фактури. Предвид констатациите, че А. К. и представляващата "Ан-Гина" ЕООД са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "б" ДОПК, данъчната основа следва да е пазарната цена, съгласно чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За пазарната цена е използван Метода на увеличената стойност, като е приета надбавката от 6%, която е заложена в сключените от "Бяластрой" ООД договори. При така определената пазарна цена по договора за строителство от 03.04.2012 г. е установено, че "Ан-Гина" ЕООД е реализирало облагаем оборот в размер на 67 475.07 лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 15.08.2012 г., а дружеството е регистрирано лице по ЗДДС, считано от 15.08.2013 г. Облагаемият оборот на дружеството към м. 03.2013 г, установен и от приетата и неоспорена от страните ССЕ, като се включи сделката от 01.03.2013 г. по приемо-предавателния протокол, е в размер на 34 715,63 лв. Това е констатирано и в Протокол № 17989/08.08.2013 г., съставен във връзка с постъпило Заявление за регистрация вх. № 17989/01.08.2013 г. по чл. 96 ЗДДС от дружеството. В конкретния случай страните са се договорили да бъде изграден недвижим имот, чиито срок е определен на 18 месеца. Договорили са се, след като този недвижим имот бъде завършен и бъде въведен в експлоатация, да се изготви платежен документ и първичния счетоводен документ за извършената строителна услуга, като не е договорено поетапно плащане и отразяване на извършените СМР на съответните етапи от строителството. След като не са налице основания за изменение на данъчната основа по чл. 27, ал. 3, т. 1, б. "а" ЗДДС към датата на сключване на договора 03.04.2012 г. и неговото поетапно изпълнение, тъй като доставяне на услугата има едва на 01.03.2013 г. - датата на приемо-предавателния протокол, правилен е извода на първоинстанционния съд, че с РА незаконосъобразно е извършено поетапно увеличение на цената и е формиран нереален оборот. По касационната жалба на "Ан-Гина" ЕООД. Възстановяване на ДДС се извършва на основание чл. 92 от ЗДДС /формиран е резултат за данъчния период - данък за възстановяване/ във връзка с чл. 128 от ДОПК. Предпоставка за възстановяване на неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци е наличието на влязъл в сила съдебен или административен акт, с който на органа по приходите е вменено задължение да възстанови или прихване изцяло посочените в акта суми. Към настоящия момент очевидно все още не е налице влязъл в сила акт, въз основа на който може да се пристъпи към възстановяване. Липсва правна възможност съдът да възстановява ДДС със свой акт, както и такова да върне преписката на административния орган с указания да възстанови определена сума. В този смисъл са и доводите в допълнителното решение № 594/16.03.2015 г. на Административен съд - Варна, поради което то е правилно и обосновано. Предвид обстоятелството, че по тази жалба Директорът на Д"ОДОП" - Варна не е поискал разноски, такива не следва да се присъждат. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение