Решение № 6939 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2009 г.

Решение № 6939 от 27.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1905/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Кмета на община Пловдив - район "Източен", против Решение № 1351/18.12.2008 год., постановено от Административен съд - гр. Пловдив по адм. дело № 1042/2008 год., с което е отменена Заповед № РД-09-424/14.05.2008 год. на кмета на община Пловдив - район "Източен", за незабавно спиране на строеж - масивна триетажна сграда с тавански етаж, незавършена, находяща се в УПИ I, кв. 3 по плана на кв. "Дружба" гр. Пловдив, с административен адрес ул. "Крайна" № 20. Решението се счита неправилно, тъй като заповедта не нарушава материалния закон, както е приел съдът. Напротив, тя е издадена в обществен интерес и с оглед защита здравето на гражданите, тъй като описаната в акта масивна сграда, е изградена без одобрени проекти. В съдебното заседание страните, редовно и своевременно призовани, не се явяват и не се представляват. От пълномощник на ответната по жалбата страна - Тюркян Ахмедова Юсеинова, е постъпило писмено становище за неоснователност на касационната жалба - сградата е стабилна, липсват видими строителни недостатъци, които да налагат обезопасяването й, с оглед неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е и основателна. Съдът е отменил заповедта на кмета като е приел, че се касае за масивна жилищна сграда с три надземни етажа и мансарден такъв, с външни тухлени носещи стени, обитавана от семейството на жалбоподателката в почти довършените първи и втори етаж и за която няма опасност от самосрутване. Приета е компетентност на административния орган - издател на акта, както и липсата на каквито и да било строителни книжа, но заповедта е счетена незаконосъобразна, тъй като нормата на чл. 224 ЗУТ визира извършван строеж - в случая, по време на осъществената проверката и съставянето на констативния акт, не са били извършвани СМР, т. е. административният акт е издаден при липса на елемент от фактическия състав на посочената като правно основание норма. Решението е неправилно. Безспорно установено е, че се касае за триетажна жилищна сграда, с тавански етаж, като първия и втория етаж са обитаеми, а нагоре е завършена в груб строеж. Това означава, че довършителните работи не са осъществени и е възможно да се извършват СМР. И тъй като не се спори, че за процесната сграда, изградена върху общински имот, липсват инвестиционен проект и разрешение за строеж, кметът, в съответствие със задължението и правомощието си по чл. 224, ал. 1 ЗУТ, е издал атакуваната заповед, с цел преустановяване и неизвършване на понататъшни СМР, до произнасянето на сезираната от него РДНСК. Самата надеждност на сградата в случая не следва да се преценява, каквито доводи се правят във възражението, тъй като самото й изграждане без одобрени проекти, в достатъчна степен крие опасност за живота както на живущите в нея, така и за случайните граждани. Освен това, доводите за подадени искания за узаконяване в случая са неотносими към предмета на спора, а и становището на главния архитект, че сградата е неузаконяема, се съдържа по делото. С оглед изложеното, решението, като неправилно следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна първоначално подадената жалба, поради което и на основание чл. 222 АПК, върховният административен съд, второ отделение,