Решение № 7940 от 18.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Атанасова от гр. Перник чрез адв. В. Дундов против решение 174 от 28.10.2022 г., постановено по адм. д. 206/2022 г. по описа на Административен съд Перник. Касационната жалбоподателка твърди наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от В. Атанасова срещу Администрацията на Министерски съвет иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния му предявен размер. Редовно призована за съдебно заседание, касаторката В. Атанасова не се явява. Представлява се от адв. В. Дундов, който поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебния акт по съображения, подробно развити от него устно в хода по същество. Ответникът, Администрацията на Министерски съвет, редовно призован, не изпраща представител. От същия чрез процесуален представител е депозиран писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него доводи за неоснователност на жалбата, съответно за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС - Перник е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от В. Атанасова срещу Администрацията на Министерски съвет за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за неимуществени вреди за периода от 07.07.2017 г. до 29.06.2021 г., изразяващи се в дългогодишен стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, гражданско разочарование от незачитане на правото на добра администрация и незачитане на съдебно установеното ѝ право от страна на МКВП при МС, причинени от съвместния ефект на Решение от 10.10.2017 година по Протокол 3, т. 26 от Приложение 2 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет (МКВП при МС), обявено за незаконосъобразно и отменено с Решение 382 от 13.10.2020 година, постановено по административно дело 778 по описа за 2019 година на Административен съд-Перник, а също и в следствие на нарушеното право на разглеждане на заявлението ѝ за възстановителна помощ в разумен срок, т.е. правото на добра администрация, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение, АС - Перник е отхвърлил изцяло така предявения от В. Атанасова срещу Администрацията на Министерски съвет иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че, макар предявеният иск да е допустим като насочен срещу надлежен по смисъла на чл. 205 от АПК ответник и при наличието на отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение административен акт, същият е неоснователен. Приел е също, че не е налице твърдяното от ищцата незаконосъобразно бездействие на административният орган, доколкото ответникът е провел цялата процедура, регламентирана в чл. 26 и сл. от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет и на 29.06.2021 г. възстановителна помощ в размер на 11 392 лв. е предоставена на ищцата. Според АС Перник ищцата не е ангажирала доказателства за наличието на претърпени вреди от вида на твърдените от нея, както и за наличието на причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива вреди и отмененото решение. Съобразил е и че за периода от 22.05.2012 г. до 07.07.2017 г. Администрацията на Министерски съвет е осъдена да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди по реда на чл. 1, от ЗОДОВ, настъпили от отменени като незаконосъобразни актове на МКВП при МК и от бездействието на Комисията да приключи производството в разумен срок, като присъденото обезщетение се ползва със силата на пресъдено нещо по чл. 297 от ГПК. Макар искът да е допустим, тъй като вредите се претендират за различен период от време, съдът е е приел, че липсват доказателства за тяхното настъпване. Според АС - Перник показанията на разпитаната свидетелка С. Асенова не установяват реалното претърпяване на неимуществени вреди от вида на твърдените, а указват на влошено здравословно състояние на ищцата, каквато вреда не е наведена в обстоятелствената част на исковата молба. Съдът е заключил, че, след като не са установени претърпени вреди, е безпредметно да се изследва дали същите съставляват пряка и непосредствена последица от отменения акт. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно АС - Перник е отхвърлил като неоснователна и недоказана и претенцията на Атанасова за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в посочения в исковата молба период. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, възмущение, обида, гняв, обезверяване, гражданско разочарование от незачитане на правото на добра администрация и незачитане на съдебно установеното ѝ право, в резултат на водените съдебни дела, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и отмененото като незаконосъобразно решение. Неимуществените вреди не се предполагат, а подлежат на доказване. От установената фактическа обстановка и показанията на разпитания свидетел -съседка на ищцата, не се доказва по категоричен начин реалното настъпване на твърдените неимуществени вреди, тъй като описаните от свидетеля здравословни проблеми не са посочени в исковата молба. Дори ищцата да е преживяла негативни емоции в продължилата през дълъг период от време процедура по обжалване на негативен за нея административен акт, отмяната му по съдебен ред и последващо произнасяне на административния орган в нейна полза, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за неимуществени вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в случая, тези негативни емоции следва да се характеризират с по-висок интензитет от обичайния, какъвто в случая не е доказан. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване, с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищцата не се е справила с доказателствената тежест и не е доказала по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и отмененото като незаконосъобразно решение. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника, Администрацията на Министерски съвет, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд