Решение № 6072 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2010 г.

Решение № 6072 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1731/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 239, т. 4 и т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на решението по адм. д. № 13275/2009 г. на IV-то отделение на ВАС с което е оставено в сила решението по адм. д. № 383/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград подадено от Ангел Василев Ангелов от гр. София. В искането се твърди, че са налице две противоречиви съдебни решения между същите страни и със същото искане - решението по гр. д. № 402/2003 г. и гр. д. № 730/2001 г. на Санданския районен съд. Твърди се още че съдът не е допуснал експертиза и с това е налице чл. 239, т. 5 от АПК тъй като е лишен от възможност за защита. Иска се отмяна на решението на Върховния административен съд и на Благоевградския административен съд. Ответникът - Кмета на община Сандански не се представлява и не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доводите в искането за отмяна и прие за установено следното: Искането за отмяна е подадена в срока по чл. 240 от АПК и е процесуално допустимо. По същество е неоснователно. С решение № 14114 от 23.11.2009 г. по адм. д. № 13275/2009 г. Върховният административен съд, VI отделение е оставил в сила решение № 478/20.07.2009 г. по адм. д. № 383/2009 г. на Административен съд - Благоевград. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК актът подлежи на отмяна когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай молителя се позовава на Решение № 355 от 6.11.2003 г. постановено по гр. д. № 402/2003 г. по което се е развило производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ и на решение № 320 от 29.10.2003 г. по гр. д. № 730/2001 г. на Районен съд гр. Сандански предмет на който е бил иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Не е налице хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. За да е налице тази хипотеза е необходимо тъждество по предмет и страни между противоречащи си съдебни решения. В конкретния случай не е налице нито идентичност между страните нито идентичност по предмет по посочените в искането за отмяна дела. Решение № 320 от 29.10.2003 г. постановено по гр д. 730/2001 г. е с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и със страни Ангел Ангелов и Църква успение Богородично в с. Дамяница и производството по делото се е развило по правилата на ГПК. Второто посочено решение № 335 от 6.11.2003 г. постановено по делото е с правно основание чл. 13, ал. 4 от ППЗСПЗЗ със страни Ангелов и Общинска служба земеделие гр. Сандански, като производството също се е развило по ГПК. Производството по пред Административен съд - гр. Благоевград по адм. д. № 383/2009 г. е било по повод обжалване на мълчалив отказ на кмета на общината издаде скица и удостоверение и решението по това дело е оставено в сила с решение № 14114 от 23.11.2009 г. по адм. д. № 13275/2009 г. на ВАС, като производството се е развило по реда на АПК т. е. не са налице основанията на чл. 239, т. 4 от АПК за уважаване на искането за отмяна. Неоснователно е и искането за отмяна по реда на чл. 239, т. 5 АПК. Основание за отмяна по този текст от закона всяко процесуално нарушение, което е лишило страната от възможност фактически да участва в делото. Искането на доказателства и недопускането им от съда не представляват основание по чл. 239, т. 5 от АПК, те биха могли да бъдат разглеждани в касационно производство и но не и в производство по извънредния способ какъвто е предвиден в чл. 239 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав