Решение № 8707 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2011 г.

Решение № 8707 от 18.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9856/2011 г., V о., докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Константин Йорданов Атанасов от гр. София, против решение № 75/12.05.2011 г. по а. д. № 52/2011 г. по описа на Административен съд, Кюстендил (АСК). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение АСК е отхвърлил като неоснователна жалбата на Атанасов против заповед рег. № 331/2.12.2010 г. на полицейски орган при Районно управление на полицията Дупница (РУП), с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е постановено задържането му за срок от 24 часа. Недоволен от решението, Атанасов го обжалва. Счита, че то е неправилно поради допуснати от АСК съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. АСК не е съобразил, че принудителната административна мярка е приложена от лице без необходимата компетентност. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната му жалба и се отмени обжалваната заповед. Алтернативно иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. За да се произнесе по касационната жалба на Атанасов, Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе установеното от АСК. То не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са процесуалните действия и правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за нарушение на материалния закон, произтичащо от издаването на обжалваната заповед от некомпетентен орган е неоснователен. Задържането по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР съставлява принудителна административна мярка (ПАМ), различна от мярката за неотклонение, вземана в предварителните производства за установяване на извършени престъпления. Именно по тази причина, условията при които се налага ПАМ по реда на ЗМВР са различни от тези за вземане на мерки на процесуална принуда. Различни са и компетентните да ги наложат органи - тези на дознанието, следствието и прокуратурата при предварителното производство и "полицейските органи" в случаите на чл. 63 от ЗМВР. В казуса се обсъжда законосъобразността на мярка, наложена по реда на ЗМВР, поради което издателят на заповедта се явява компетентен да я наложи. Решението на АСБ е правилно. Обосновано АСК е приел, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от компетентния по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР полицейски орган, при спазване установената в чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМР) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Обосновано е и заключението, че заповедта е издадена в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Член 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази ПАМ не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е било установено, че на 1.12.2010 г., в гр. Кюстендил е бил извършен грабеж в златарско ателие. Видно от показанията на разпитания свидетел Борислав Кирилов Динев - бивш началник на РУП Дупница, пострадалите са разпознали лице от представен им снимков материал като възможен извършител на престъплението. След осъществена връзка със служители на "Криминална полиция" София е установено, че лицето, което е разпознато е именно касатора. При тези данни правилно е преценено, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са осъществени - безспорно установеното дава основание да се предположи, че Атанасов може да е имал участие в извършеното престъпление, поради което правото на органа да приложи принудителната мярка на това основание е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до заключение в този смисъл и по тези съображения е отхвърлил жалбата против административния акт, съдът е постановил решение, което кореспондира със закона. Доводът за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила се излага от касатора в няколко насоки: Атанасов бил лишен от възможността да вземе становище по представените в съдебното заседание доказателства, а АСК неоснователно е отхвърлил искането за събиране на доказателства по въпросите как е доведен касатора в РУП Дупница и какво е било поведението на неговия адвокат през периода от обяд на 3.12.2010 г. до 23,00 часа същия ден. Същите са неоснователни. Липсват процесуални пречки в съдебното заседание, когато се обявява делото за решаване всяка една страна да представи доказателствата си. Касаторът не се е запознал с представените доказателства единствено поради отсъствието му от съдебната зала. Ако той и/или упълномощения от него процесуален представител се бяха явили при разглеждането на делото, щяха да имат възможността за това запознаване, а при необходимост - да направят искане за отлагане на делото поради невъзможност за запознаване. Неоснователен е и доводът за незаконосъобразни действия от страна на органи на МВР преди издаването на заповедта. Предмет на жалбата е законосъобразността на конкретен административен акт, а не действия на служебни лица, предхождащи издаването му. При твърдение за незаконосъобразност на същите, е следвало да бъдат предприети необходимите действия. Недопустимо е в хода на настоящото производство, да се разширява по посочения начин предмета на делото. Законосъобразно АСК е отказал да събира доказателства и по второто доказателствено искане на Атанасов - за действията на адвоката му през посочения период. Това е въпрос несвързан с предмета на делото и той също не може да бъде обсъждан в хода на този процес. Решението на първоинстанционния съд се обоснова от събраните по делото доказателства. Всички те обосновават заключението, че правото на органа да приложи ПАМ е упражнено в рамките, установени от закона. Предвид изложеното ВАС счита, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован, като липсват основания за неговата отмяна. Същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 271, ал. 2 от АПК, ВАС