Решение № 2056 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2010 г.

Решение № 2056 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10660/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Надя Христова Малакова, жив. в гр. Казанлък, срещу решение № 997/6.07.2010 г. по адм. дело № 1023/2009 г. на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлена жалбата и срещу обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № 240900051/3.04.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД Стара Загора, потвърдена с решение № 354/29.05.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", при ЦУ на НАП, гр. Пловдив, с която са установени дължими суми за данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. в размер - 22 237, 54 лв. главница и съответните лихви. Касаторката поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материално правно незаконосъобразно, иска отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, в писмено становище, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА законосъобразно е определен дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2005 г. в размер - 22 237, 54 лв. главница и съответните лихви. Касаторката не е подала декларация по ЗОДФЛ за 2005 г., през която е продавала и закупувала недвижими имоти и за два тях продажната цена е по-висока от покупната - тоест налице е облагаема данъчна основа. За да стигне до този извод, съдът е анализирал нотариалните актове, приети по делото, от които е видно, че жалбоподателката е закупила на 6.12.2004 г. за сумата 10 900 лв. недвижим имот - апартамент № 24 с площ 82 кв. м. в гр. Казанлък, на ул. "Шипченска епопея" № 31. Този имот Малакова е дарила на родителите си на 1.03.2005 г., а на следващия ден с друг нотариален акт те са и го дарили. На 31.03.2005 г. Малакова е продала имота за сумата 70 000 лв. С нотариален акт от 25.04.2005 г. жалбоподателката е закупила недвижим имот - апартамент № 131 с площ 57, 78 кв. м. и таванско помещение № 134 в гр. Казанлък, ж. к. "Васил Левски" бл. 25 за сумата 5 570, 70 лв. На 14.06.2005 г. е дарила този имот на родителите си и на същата дат с друг нотариален акт те са и го дарили. На 14.10.2005 г. Надя Малакова е продала апартамента за сумата от 39 000 лв. Съдът е изложил мотиви защо не кредитира свидетелските показания на родителите, че даряването на имотите на тях е поради влошени отношения на жалбоподателката с приятеля и обратното даряване е при подобряване на отношенията. Изложил е и доводи защо жалбоподателката не е доказал твърдението си, че не е присъствала при сделките . Безспорно Малакова и родителите и са свързани лица по смисъла на раздел IV от ЗКПО (отм.) вр. чл. 18, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.). Изпълнението на сделките помежду им води до отклонение от данъчно облагане, тъй като съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) не се смята за доход, полученото при продажба на имущество, придобито по дарение. В тази норма не се съдържат ограничения относно броя на имотите и срока от датата на придобиването им, за да бъдат освободени сделките от данъчно облагане за разлика от изискванията на чл. 13, ал. 1, т. 1 и 2 ЗОДФЛ (отм.). Съдът намира, че сделките са извършени цел да се заобиколят тези срокове и данъкът следва да се определи без да се вземат предвид даренията, както законосъобразно е направено с РА. Решението е правилно като краен резултат. Съдът е анализирал всички индивидуални особености на даренията от Малакова на родителите и и обратно, включително и извършването им в рамките на 24 часа и е достигнал до обоснования извод, че изпълнението им е довело до подмяна на придобивния способ за тези имоти, което е от значение за облагане на доходите на Малакова. Правилно не са кредитирани свидетелските показания, тъй като са алогични - в рамките на 24 часа двукратно през годината отношенията между Малкова и нейния приятел не биха могли да придобият такива резки обрати, налагащи отчуждаване и ново придобиване на недвижим имот. Обоснован е анализът на съда, че се касае за избягване на ограниченията на освободените от данъчно облагане доходи продажби на недвижими имоти, но същите са посочени в чл. 12, ал. 1, т. а и б. ЗОДФЛ (отм.), както впрочем е и прието в РА. Правилно не са взети под внимание даренията за целите на данъчното облагане при условията на раздел IV ЗКПО вр. чл. 18, ал. 1 ЗОДФЛ (отм.), като е обоснована и констатацията че през 2005 г. са продадени три имота, за които времето между придобиването чрез покупка и продажбата е по-малко от пет години и за двата по-горе описани има формирана данъчна основа за облагане. Данъчната основа е формирана правилно като разликата между продажната и покупната цена и данъкът е определен в съответствие с чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.). Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претендираните от касаторката разноски не могат да бъдат присъдени. Ответникът по касационна жалба не е бил представляван от юрисконсулт, поради което не може да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо отделение