Решение № 7174 от 11.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7788/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, подадена чрез главен юрисконсулт К. Йорданова срещу Решение 4268 от 27.06.2023 г., постановено по адм. дело 727/2023г. на Административен съд София - град. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, са изложени мотиви във връзка с определяне размера на наложените санкции като е съобразена тежестта на деянията. По съображенията, изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и потвърждаване на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът УМБАЛ Света Екатерина ЕАД, гр. София /старо наименование Университетска многопрофилна болница за активно лечение Александър Чирков ЕАД/, чрез главен юрисконсулт С. Бонева изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли решението да бъде потвърдено като правилно. Прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 4268 от 27.06.2023 г. по адм. дело 727/2023г., Административен съд София - град е изменил, по жалба на УМБАЛ Света Екатерина ЕАД, /старо наименование УМБАЛ Проф. д-р Александър Чирков ЕАД/ заповед за налагане на санкции РД-25ЗС-570/23.12.2022 г. на управителя на НЗОК, като е намалил размера на всяка една от наложените в т. I (т. 1 т.6) и в т. II (т. 1 т. 10) от заповедта санкции до минималния им установен размер от 200,00 лева или общо 3200,00 лева, и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е издаден при нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между болницата и НЗОК е сключен договор 22-2447/27.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури. Управителят на НЗОК е наредил да бъде извършена проверка относно контрола по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с Национален рамков договор за Медицински дейности /НРД за МД/ 2020-2022 г. за периода 21.11.2022 г. до 25.11.2022 г. със заповед РД-25-740/18.11.2022 г. За резултатите от проверката е съставен протокол РД-25-740-1/02.12.2022 г., в който са обективирани нарушения, а именно: нарушения на разпоредбите на НРД за МД за 2020г.-2022г. относно изискванията за работа с медицинската документация, регламентирани в Глава деветнадесета. Раздел X Документация и документооборот за изпълнители на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури от НРД за МД 2020-2022г., като за ИЗ 3070/2022 г., ИЗ 3491/2022 г., ИЗ 3265/2022 г., ИЗ 3581/2022 г., ИЗ 3816/2022 г. и ИЗ 4181/2022г. е констатирано, че не са вписани придружаващи заболявалия, които са отразени в епикризата. На следващо място, са установени нарушения на условията и реда за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки относно документирането в хода на хоспитализацията от НРД за МД 2020-2022г., както следва: за ИЗ 4023/2022 г., ИЗ 3537/2022 г., ИЗ 3285/2022 г., ИЗ 4154/2022 г., ИЗ 4198/2022 г.,ИЗ 4022/2022 г., ИЗ 4076/2022 г., ИЗ 3756/2022 г., ИЗ 4025/2022 г. и ИЗ 3793/2022 г. е приложена електрокардиограма без име и собственоръчно положен подпис от осъществилия изследването. Прието е, че представляват нарушение на чл. 385, ал. 1 от НРД за МД за 2020-2022 г., във връзка с чл. 55. ал. 2. т.5 от ЗЗО (т. I). За нарушенията в т. II, т.1, т.2, т.З. т.4. т.5. т.6, т.7, т.8, т.9 и т. 10 е прието, че представляват нарушение на условията и реда за оказване на БП по КП, съгласно разпоредбите на чл. 295, т. 9 от НРД за МД 2020-22г., във връзка с чл. 55, ал. 2. т. 3 от ЗЗО. На основание чл. 414, ал. 3 - за клиничните случаи, описани в т. II /т. 1-т. 10/ и чл. 416 ал. 3 - за клиничните случаи, описани в т.1 /т.1 -т. 6/, във връзка с чл. 422. ал. 2 от НДР за МД 2020-22 г. за шестнадесетте нарушения са наложени имуществени санкции в размер на 500 лева за всяко от тях или общо в размер на 8000 /осем хиляди / лева. Правилна е преценката на съда, че определяйки размера на санкцията, органът следва да изложи самостоятелни мотиви защо налага именно този размер на санкцията. При наличие на наложена санкция в размер по-голям от минималния и липса на относими мотиви за това, санкцията се явява необоснована. Противно на твърдяното от касатора, решението на Административен съд София - град е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка и точно прилагане на закона. Правилно съдът е преценил, че санкциите за посочените нарушения следва да бъдат намалени, тъй като в заповедта на управителя на НЗОК липсват мотиви относно налагането на санкция за всяко едно от нарушенията в размер над минималния. Липсата на мотиви в административния акт относно размера на наложената санкция ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебната проверка за неговата законосъобразност. Неоснователни са и останалите възражения в касационната жалба. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е обсъдил доводите на страните и установил всички факти от значение за спорното право. В резултат на това е извел обосновани и правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Обосновано, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба, първоинстанционният съд е приел, че наложените на лечебното заведение санкции са завишени и несъразмерни на тежестта на деянията, поради което ги е изменил. В решението на Административен съд София - град не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т.3 от АПК, то е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка и при правилно изведени правни изводи, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, заявената претенция от страна на касационния жалбоподател за присъждане на разноски не следва да бъде уважена, а поради липсата на такава от ответника, на него не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,