Решение № 298 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2012 г.

Решение № 298 от 9.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2012 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Таня Георгиева Баташка от гр. Пазарджик, против решение № 359 от 06.07.2012 г., постановено по адм. дело № 260/2012 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата на касаторката против решение № К-627#1/16.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-2918-1 от 17.01.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, и 2) осъдил Таня Георгиева Баташка да заплати на РУСО гр. Пазарджик разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Касаторката поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата и писмени бележки моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Пазарджик, не е изразил становище. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административния съд - Пазарджик е решение № К-627#1/16.03.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-2918-1 от 17.01.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, обективиращо отказ за отпускане на исканото парично обезщетение за безработица. Отказът е мотивиран с установеното от административния оран, че Таня Георгиева Баташка като собственик и представляващ ЕТ "Алфа филмс - Таня Баташка" не е подлежала на осигуряване за риска безработица. Посочено е, че от информационната система на НОИ било видно, че за Таня Георгиева Баташка липсвали уведомления по Наредба № 5 от 29.02.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ) за сключен и прекратен трудов договор. При последвалото административно оспорване директорът на РУСО гр. Пазарджик, е отхвърлил жалбата й срещу посоченото разпореждане, като е възприел изцяло аргументите на ръководителя на осигуряването за безработица. Приел е, че Таня Георгиева Баташка действително не е била осигурена и не е подлежала на осигуряване за 9 от последните 15 месеца във фонд "Безработица", поради което нямала право на парично обезщетение за безработица. С обжалваното решение Административният съд - Пазарджик, е отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № К-627#1/16.03.2012 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик. За да постанови този резултат, съдът е приел, че с оспорения административен акт законосъобразно е отказано изплащане на обезщетение за безработица на Таня Георгиева Баташка, поради това че по отношение на нея не са били изпълнени условията по чл. 54а от КСО - за лицето да са били внесени или да са били дължими осигурителни вноски за фонд "Безработица" най-малко 9 месеца от последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. Съдът е извел извод, че лицето не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Решението на Административния съд - Пазарджик, е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. От фактическа страна е установено, че за периода от 2008 г. до декември 2010 г. липсват платени осигурителни вноски към фондовете на ДОО. От месец януари 2011 г. в Регистъра на осигурените лица за Таня Георгиева Баташка са подавани декларации (обр. 1) за вид осигурен - работник или служител в собственото си предприятие. Установено е, че в ТД на НАП липсват подадени уведомления по чл. 62 от КТ за сключени и прекратени трудови договори. Представената заповед № 14/18.11.2011 г. за прекратяване на трудовия й договор с ЕТ "Алфа филмс - Таня Баташка", е подписана от Валентин Георгиев Донков - лице, нямащо правомощия да представлява едноличния търговец, а представените трудови договори са за франчайзинг и към датата на издаване на заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение Валентин Георгиев Донков е безработно лице - видно от регистъра на Агенцията по заетостта. Върховният административен съд не споделя наведените и пред настоящата инстанция доводи от касаторката в насока, че отговаряла на условията за получаване на обезщетението за безработица и ЕТ "Алфа филмс - Таня Баташка" съществувало в търговския регистър. Тези възражения са надлежно обсъдени в мотивите на проверяваното съдебно решение, където им е даден убедителен отговор, който по същество настоящият съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Приложимата норма, определяща кръга на лицата, на които се дължи обезщетение за безработица е тази на чл. 54 а от КСО. Според цитираната разпоредба, това право имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 22. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава; т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4. Както пред първата съдебна, така и пред настоящата касационна инстанция Таня Георгиева Баташка не доказва наличието на внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, поради което е безспорно доказано отсъствието на тази предпоставка за получаване на парично обезщетение за безработица. По отношение на касационната жалбоподателка не е осъществена и предпоставката по чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО - лицето да не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. Правилно Пазарджишкият административен съд е приел в мотивите на обжалваното решение, че за лицето има действащ регистриран трудов договор за длъжност - работник в общественото хранене, сключен с Фондация "Конкордат за бизнеса" гр. София на 21.09.2004 г., без данни за прекратяване на трудовото правоотношение. Установено е, че за предходни години за лицето са подавани декларации обр. 1 по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за вид осигурен като самоосигуряващо се лице, но същевременно в търговския регистър не е регистриран едноличен търговец с наименование ЕТ "Алфа филмс - Таня Баташка" и посочения БУЛСТАТ, поради което правилно съдът не е ценил документите, изхождащи от фирмата на касаторката. Както правилно е отбелязал решаващият състав, в тежест на жалбоподателката е да докаже, че за процесните периоди от време тя е упражнявала трудова дейност, за която работодателите са й изплатили реално трудово възнаграждение, отразено в трудовата книжка, за което са дължими осигурителни вноски и поради това е била осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. В случая не е представено нито едно от тези доказателства въпреки дадените изрични указания от съда относно доказателствената тежест. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,