Решение № 15485 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2010 г.

Решение № 15485 от 15.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9616/2010 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 във вр. с чл. 131, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по подадената от "ЕЛПЕЩИ" - ЕООД - гр. Балчик чрез управителя и представляващ дружеството Иван Александрович Николаев касационна жалба срещу решение № 1221 от 17.06.2010 г. на Административен съд - гр. Варна, постановено по адм. д. № 1002/10 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу мълчалив отказ по искане вх. № 393 от 11.01.2010 г. за извършване на прихващане и/или възстановяване на суми по РА № 08-001300 от 02.03.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, потвърден с решение № 181/24.03.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно съдът е приел, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК. В случая е приложима разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Не е съобразена и нормата на чл. 109 от ДОПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на "ЕЛПЕЩИ" - ЕООД - гр. Балчик срещу мълчалив отказ по искане вх. № 393 от 11.01.2010 г. за извършване на прихващане и/или възстановяване на суми, както и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: За да отхвърлена жалбата на "ЕЛПЕЩИ" - ЕООД срещу мълчалив отказ по искане вх. № 393 от 11.01.2010 г. за извършване на прихващане и/или възстановяване на суми, Административният съд е приел следното: РА № 08-001300 от 02.03.07 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Добрич, е обявен за нищожен с решение № 1748/18.12.08 г. по адм. д. № 780/08 г. на АС-Варна, потвърдено с решение № 8196/19.06.09 г. на ВАС, първо отд. по адм. д. № 2343/09 г. Искането за прихващане или възстановяване на сумите по този РА е подадено на 11.01.2010 г. Със ЗВР № 1000533 от 3.02.2010 г. е възложена ревизия на дружеството за установяване на задължения по ЗДДС за данъчния период м. февруари 2004 г., т. е. за същия данъчен период, за който са били определени задълженията с РА № 08-001300 от 2.03.07 г. В случая, с влязлото в сила съдебно решение РА е прогласен за нищожен. Следователно, не е налице акт, който да признава правото на получаване на суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци по смисъла на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Тъй като РА е прогласен за нищожен, няма пречка органът по приходите да възложи нова ревизия за установяване на данъчните задължения по ЗДДС за същия данъчен период. Ревизията е възложена в срока за произнасяне по искането за прихващане или възстановяване, който е 30-дневен, съгласно чл. 129, ал. 3 от ДОПК. Според цитираната разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, в този случай АПВ не се издава. Твърденията на жалбоподателя за изтекъл давностен срок за извършване на ревизия следва да се преценяват в производството по обжалването на РА. Така постановеното решение е правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 129, ал. 5 от ДОПК. Правилно е посочено в мотивите на решението на АС, че тази разпоредба има предвид случаите, при които е налице влязъл в сила съдебен или административен акт, с който е признато правото на задълженото лице да получи суми за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци. Тъй като с влязлото в сила съдебно решение РА е прогласен за нищожен, а не е отменен като незаконосъобразен, то не представлява такъв съдебен акт и няма пречка да бъде възложена нова ревизия за същия данъчен период. Що се отнася до разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК, то същата действително има предвид производството за установяване на задължения за данъци, което в случая е възложеното със ЗВР № 1000533 от 03.02.2010 г. ревизионно производство и същата е неотносима към преценката за законосъобразност на отказа за извършване на прихващане или възстановяване. С оглед на изложеното, решението на АС-Варна, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение