Решение № 6053 от 7.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "ОАК - ИНТЕРАГРО - БЪЛГАРИЯ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител срещу решение 7877/23.12.2021 г. по адм.дело 334/2021 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 11 - 910 от 30.05. 2018 г. на заместник - изпълнителен директор на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и в нарушение на материалния закон, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителният директор на БАБХ, чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното съдебно решение е постановено след като с решение 149/06.01.2021 г. по адм.дело 9240/ 2020 г. на Върховния административен съд, пето отделение е отменено решение 589/03.02.2020 г. по адм.дело 6808/2018 г. на Административен съд - София - град и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като в мотивите са дадени задължителни указания за установяване на лицето, подписало обжалвания акт и качеството му, в което го е подписало. За да постанови второто първоинстанционно решение, АССГ e приел за установено, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - заместник - изпълнителен директор на БАБХ, комуто са делегирани правомощията по чл.68, ал.7 вр. ал.2 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) със заповеди от 12.12.2017 г. и 13.02.2017 г. С оспорената по делото заповед е прекратено разрешение 01394 - ПРЗ -1/25.03.2016 г., издадено на жалбоподателя и е отписан от публичния регистър на БАБХ продукта за растителна защита БИ -58 ПЛЮС. АССГ е изложил мотиви, че заповедта е в изискуемата писмена форма, съдържа необходимите реквизити, включително и фактически и правни основания за издаването си, спазена е процедурата по издаване акта. Посочено е че жалбоподателят е уведомен от административния орган на 10.04.2018 г. за образуваното производство, осигурено му е право на участие в производството и му е дадена възможност да изрази становище по събраните доказателства. АССГ е приел, че административният акт е издаден при спазване на приложимото материално право и целта на закона, тъй като по делото е установено, че "БАСФ" - Германия е притежател на разрешение от 10.07.2017 г. за продукта за растителна защита БИ -58 , а жалбоподателят е притежател на отнетото със заповедта разрешение за паралелна търговия с БИ - 58 ПЛЮС на територията на РБ. Двата продукта представляват инсектицид, с активно вещество диметоат - 400 г/л, като БИ -58 е референтен по смисъла на чл.52 пар.1 Регламент (ЕО) 1107/2009 г. на продукта за растителна защита БИ - 58 ПЛЮС. С влязла в сила заповед РД 11 - 669/17.04.2018 г. е прекратено действието на разрешението за употреба на БИ -58 поради липса на искане за продължаване на разрешението му за употреба, в който случай административният орган действа при обвързана компетентност. Тази заповед не е съобщавана на жалбоподателя, но административният орган не е имал задължение да му я съобщи, тъй като "ОАК - ИНТЕРАГРО - БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е неин адресат. След като е прекратено действието на разрешението за пускане на пазара и употреба на БИ - 58, който е референтен на БИ - 58 ПЛЮС, е изпълнен фактическия състав на чл.68, ал.7 ЗЗР за прекратяване на разрешението за пускане на пазара и паралелна търговия на БИ - 58 ПЛЮС, в която хипотеза административният орган действа при обвързана компетентност. Решението е правилно. Неоснователно е единственото оплакване в касационната жалба, че касаторът не е уведомен за прекратяване на разрешението за БИ - 58 ПЛЮС, което е станало с оспорената от него заповед. В случай, че касаторът е имал предвид прекратяването на разрешението за референтния продукт БИ -58, както правилно е посочил АССГ титулярът на разрешението за БИ - 58 е БАСФ - Германия, а не жалбоподателят, поради което и "ОАК - ИНТЕРАГРО - БЪЛГАРИЯ" ЕООД не е бил страна в производството по прекратяване на разрешението на БИ -58. За административния орган не е възникнало задължение да уведомява касатора за прекратяване на разрешението с титуляр друго дружество. При направената служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК ВАС констатира, че решението е валидно и допустимо и съответства на приложимото материално право. С оглед изхода на делото решението следва да бъде оставено в сила, а на БАБХ - присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платими от касатора. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение