Решение № 2781 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2009 г.

Решение № 2781 от 2.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12091/2009 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "АПМП - ГП - Медик 2000" ООД, гр. Велинград, обл. Пазарджик, против решение № 356 от 16.07.2009 г. по адм. дело № 282 по описа за 2009 г. на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на лечебното заведение против заповед № РД-09-214/6.03.2009 г. на Директора на РЗОК - Пазарджик. Посочените пороци се свеждат до необоснованост - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районната здравноосигурителна каса, гр. Пазарджик, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на "АПМП - ГП - Медик 2000" ООД, гр. Велинград, обл. Пазарджик, против заповед № РД-09-214 от 6.03.2009 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, с която на жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП) са наложени санкции - финансови неустойки с общ размер 1440 лв. (90 лв. х 16) - за нарушения по чл. 26, т. 2 и чл. 112, ал. 5 от НРД 2006 г., състоящи се в неизвършване на задължителна проба "Манту" на 16 задължително здравноосигурени лица (ЗЗОЛ) на възраст под 18 години. За да постанови решението си, Административен съд - Пазарджик обосновано е приел за доказано, че изпълнителят на ПИМП не е извършил задължителни медицински дейности от програма "Детско здравеопазване" и Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредба № 15 от 12.05.2005 г. за имунизациите в Република България. Независимо от дадените указания жалбоподателят не е представил съставена първична документация за работа с НЗОК, удостоверяваща извършването на имунизациите в съответствие с нормативните изисквания. Законосъобразно съдът е приел, че допуснатата неточност при посочване на правното основание (т. 3, б. "а" вместо т. 4, б. "б" на чл. 238, ал. 4 от НРД 2006 г.) не е опорочила материалноправната законосъобразност на оспорения акт. Двете правно-санкционни норми предвиждат еднакви санкции за изпълнителите на ПИМП - финансова неустойка в размер 90 лв. за всяко нарушение. Неизпълнението на задължението по чл. 26, т. 2 и чл. 112, ал. 5 от НРД 2006 г. е фактическа предпоставка за прилагане на санкция по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. за несъответствие между договорената и оказаната медицинска помощ, за което правилно е определена финансова неустойка с общ размер 1440 лв. Изложените в касационната жалба доводи, релевиращи необоснованост и неправилност на съдебното решение, са неоснователни. Погрешното посочване на правното основание за прилагане на санкциите не се е отразило върху законосъобразността им и не е възпрепятствало съдебния контрол. Изложените в обстоятелствената част на оспорената заповед фактически основания за издаването й се квалифицират като нарушения на задължението за предоставяне на медицинска помощ по вид и обем, съответстваща на договорената между изпълнителя на медицинска помощ и НЗОК. Налице е несъответствие между договорената по вид и обем и оказана медицинска помощ като фактическа предпоставка за прилагане на санкцията по чл. 238, ал. 4, т. 4, б. "б" от НРД 2006 г. (Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г.). На касатора като изпълнител на ПИМП е наложена финансова неустойка в размер на 90 лв. за всяко нарушение, констатирано с медицински протокол № 81/9.02.2009 г., Посочването на т. 3 вместо т. 4 е явна фактическа грешка, която е била констатирана от административния орган преди изпращане на административната преписка в съда и която при необходимост може да бъде отстранена по реда на чл. 62 от АПК. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Пазарджик е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставена в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,