Решение № 4239 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2022 г.

Решение № 4239 от 4.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2691/2022 г., IV о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по касационна жалба на "Грийн ланд дизайн" ЕООД против решение № 116/17.02.2022 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), постановено по преписка № КЗК-23/2022 г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу решение № F175034 от 07.12.2021 г. на кмета на район "Младост" в Столична община за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Поддържане на зелени площи, разположени в междублокови пространства, детски площадки и други масово посещавани места на територията на Столична община – район "Младост" за срок от 24 месеца". Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно като постановено в несъответствие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изложените от КЗК мотиви са общи и неконкретни и не обосновават извода, че заложените от възложителя критерии за подбор не са дискриминационни. Поради това жалбоподателят моли съда да отмени като незаконосъобразно атакуваното решение и да се произнесе по съществото на спора с отмяна на решението на възложителя за откриване на процедурата. Претендира присъждането на направените разноски както в производството пред КЗК, така и в настоящото производство. Ответникът по касационното оспорване- кметът на район "Младост", Столична община, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените в производството разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени наведените в касационната жалба оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП и от надлежна страна, за която постановеното от КЗК решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "Грийн ланд дизайн" срещу решението на кмета на район "Младост", Столична община, за откриване на открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет "Поддържане на зелени площи, разположени в междублокови пространства, детски площадки и други масово посещавани места на територията на Столична община – район "Младост" за срок от 24 месеца". В жалбата са релевирани доводи за неспазване на изискуемата от ЗОП форма на решението; за липса на мотиви относно направената от възложителя преценка, че обществената поръчка не следва да се разделя на обособени позиции; за поставяне на изискване за изпълнение на минимум една дейност с предмет и обем, идентични или сходни с предмета на поръчката през последните три години, което дава необосновано предимство на един участник и същевременно ограничава другите участници. КЗК е счела за неоснователни възраженията на жалбоподателя, поради което е оставила жалбата без уважение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, КЗК изложила в решението си относими мотиви по всяко едно от наведените в първоначалната жалба оплаквания, които се споделят и от съда. В касационната жалба като касационни оплаквания изцяло се преповтарят доводите, които са изложени в жалбата до КЗК, с която се оспорва решението на възложителя за откриване на процедурата. След анализ на решението за откриване на процедурата, КЗК е достигнала до правилен и обоснован извод, че то отговора на изискванията на за форма, поставени от чл. 22 от ЗОП. Съобразно чл. 22, ал. 9 от ЗОП, решението за откриване на процедурата е индивидуален административен акт, който се създава чрез платформата по чл. 39а, ал. 1 от ЗОП като електронен документ и номерът на решението е номерът, генериран от платформата, а датата на издаване е датата на електронния подпис на възложителя. Решението се изготвя по образец (чл. 22, ал. 4) и следва да съдържа относимите реквизити, посочени в чл. 22, ал. 5 от ЗОП. В настоящата хипотеза всички посочени условия са спазени- решението е създадено като електронен документ чрез платформата (ЦАИС ЕОП) в предвидения образец и съдържа всички реквизити, приложими към етапа на процедурата. Правилни и обосновани са фактическите констатации и изводите на КЗК във връзка с второто възражение на жалбоподателя- че възложителят не е спазил изискването на чл. 46, ал. 1 от ЗОП да изложи мотиви, обосноваващи решението му да не разделя обществената поръчка на обособени позиции. В раздел ІV. 7 "Разделяне на обособени позиции" от решението са посочени изрични мотиви защо поръчката не е разделена на обособени позиции- ефективната организация на изпълнението и постигане на качествени резултати; взаимната свързаност на дейностите по договора; обстоятелството, че тези дейности ще бъдат възлагани при възникнала необходимост пот предоставяне на услугата. Тези мотиви са конкретни и относими към формираното решение на възложителя да не разделя обществената поръчка на обособени позиции. Самото решение за разделяне на поръчката на обособени позиции се взема от възложителя по целесъобразност, с оглед неговите нужди и потребности и начинът те да бъдат удовлетворени в най-голяма степен. Този извод се аргументира от правилото на чл. 196, ал. 2, т. 2 от ЗОП, съгласно което решението за откриване на обществена поръчка не подлежи на обжалване в частта му относно мотивите за невъзможността за разделяне на предмета на поръчката на обособени позиции. Неоснователни са и доводите на касатора за необоснованост на изводите на КЗК относно липсата на нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при поставянето на изисквания участниците да са извършвали идентични или сходни дейности в последните три години. Нормите на чл. 63, ал. 1 от ЗОП и чл. 59 от ЗОП овластяват възложителите да определят критерии за подбор, свързани с техническите и професионалните способности на икономическите оператори (чл. 59, ал. 1, т. 1), въз основа на които да установят, че участниците разполагат с необходимите човешки и технически ресурси, както и с опит за изпълнение на поръчката при спазване на подходящ стандарт за качество. Чл. 63, ал. 1, т. 1 дава възможност на възложителя да постави изискване участникът да е изпълнил дейности с предмет и обем, идентични или сходни с тези на поръчката, за последните три години от датата на подаване на заявлението или на офертата – за доставки и услуги. Законодателната уредба поставя в оперативната самостоятелност на възложителите възможността да заложат изисквания към участниците, които да гарантират изпълнението по предмета на обществената поръчка постигането на целта и потребностите, налагащи откриването на процедурата. Единственото условие, поставено от ЗОП (чл. 59, ал. 2, предл. ІІ), е критериите да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. За да прецени дали това изискване е спазено, КЗК е направила детайлна съпоставка на заложения критерий с предмета и обема на поръчката съобразно одобрената документация. В раздел ІІІ. 1. 3 на обявлението, одобрено с решението за откриване на процедурата, възложителят е поставил следното изискване към техническите и професионални възможности на участниците: през последните три години, считано от датата на подаване на офертата, участникът трябва да е изпълнил минимум една дейност с предмет и обем, идентични или сходни с тази на поръчката. Изрично е посочил, че съответствието с посоченото изискване може да бъде доказано както с един изпълнен договор, така и с няколко отделни договора. Определил е и какво следва да се разбира под "дейност с предмет, сходен с предмета и обема на поръчката"- предоставянето на комплексна услуга/и по поддържане на паркове/ градини и/или други зелени площи с площ равна или по-голяма от 1300 дка (коситба на тревни площи и/или резитба на храсти/ жив плет/ дървесна растителност, включващо и събирането и извозването на растителните отпадъци) и поддържане на дървесни насаждения с минимум 500 бр. единични дървета (кастрене, резитби, отсичане, включително извозване и др.), както и изпълнение на две от следните дейности-събиране на шума и/или поддържане на чистота и/или засаждане на цветя. Съобразно одобрената с решението документация, предметът и обемът на поръчката са следните: комплекс от дейности по биологично и битово почистване и поддържане на конкретно описани по местоположение и размер зелени площи, разположени в междублокови пространства, детски площадки и други масово посещавани места на територията на Столична община – район "Младост". Съобразно представените доказателства размерът на тези площи е над 1409 дка. В т. 3 от техническата спецификация са определени подробно прогнозното количество и обем по видове работи. Предвидени са редица работи, свързани със засаждане, резитба и отсичане на дървета, като например само по отношение на резитбата за оформяне на короната на дървета без автовишка е заложено прогнозно количество от 800 бр., а за резитбата и оформяне на короната на дървета с автовишка е заложено прогнозно количество от 500 бр. Съпоставката на заложеното от възложителя изискване с предмета и обема на процесната поръчка напълно обосновава извода на КЗК, че то съответства напълно на предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка, поради което не е налице и ограничаване на конкуренцията в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. По изложените съображения обжалваното решение на КЗК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора жалбоподателят дължи на ответната страна направените в касационното производство разноски, които съобразно представения списък възлизат на 1200 лева платено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Съобразно представения договор и фактура адвокатското възнаграждение възлиза на 1000 лева, върху него е начислен ДДС в размер на 200 лева и сумата е заплатена изцяло по банков път. Касационният жалбоподател прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Заплатеното възнаграждение е в минимален размер, определен съобразно чл. чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. ІІ във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09 юли 2004 г., поради което не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за намаляването му. Направените в производството пред КЗК разноски са присъдени на ответника с решението на КЗК (т. 3), поради което такива не следва да се присъждат повторно.