Решение № 7350 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2012 г.

Решение № 7350 от 23.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4154/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Висш съдебен съвет против решение № 3151/2.03.2012 г. по адм. дело № 6011/2011 г. на Върховния административен съд-шесто отделение, с което е отменено решение по протокол № 11 от 23.03.2011 г. от заседание на ВСС, с което по т. 16.1. е прието, че с действията си Панайот Павлов Генков, съдия във ВАС, е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3 /сега ал. 4/, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, и по т. 16.2 на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ на Панайот Генков е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение в размер на 25 на сто за срок от две години". В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав- II колегия намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на ВАС-шесто отделение приема, че оспореното дисциплинарно наказание е наложено незаконосъобразно в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. Дисциплинарното наказание на Панайот Генков, съдия от ВАС е наложено затова, че с "действията си е накърнил престижа на съдебната власт по смисъла на чл. 307, ал. 3 /сега ал. 4/, т. 3 и т. 4 от ЗСВ", като виновно е нарушил чл. 5, ал. 5 от Правилата за професионална етика на съдиите в България, в сила до 20.05.2009 г. -"Извън съда съдията спазва поведение, което не би могло да накърни доброто име на съдебната институция", както и правилата на чл. 5, 6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, действащ от 20.05.2009 г. "Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото" и на чл. 5.7. от Кодекса "Магистратът трябва да е с безукорна репутация". Правилно решаващият тричленен състав на ВАС-шесто отделение приема, че в решенията на дисциплинарния състав и на административно наказващия орган не е конкретизирана датата или периода на извършване на дисциплинарните нарушения, което прегражда възможността за проверка на приложимата по време правна норма. Настоящият касационен състав приема, че в случая е спазен срока по чл. 310, ал. 1 ЗСВ за образуване на дисциплинарното производство, доколкото нарушението следва да се счита за открито, по смисъла на цитираната норма, от дисциплинарно наказващия орган след предложението на петимата членове на ВСС въз основа на публикации във в-к" Капитал" и писмо от председателя на ВАС от 14.05.2010 г. След тях е могла да се извърши от компетентния орган преценка дали съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна го квалифицират като дисциплинарно нарушение. Такава преценка е невъзможна за носителя на дисциплинарната власт по данните, изнесени в регионални издания, вкл. и в публикацията във в."Десант" от 29.10.2009 г. Верен е изводът на решаващия състав, че в акта на ВСС, както и в мотивите на решението на дисциплинарния състав и в изказванията на членовете на съвета, не са посочени конкретни лични действия на наказаното лице, които нарушават етичните правила и от извършването на които е следвало да се въздържи във връзка с начинанията на пълнолетната му дъщеря от 2004 г. Недоказано се явява приетото на дисциплинарния състав, че правото на строеж е отстъпено с оглед обстоятелството, че ответникът е висш магистрат и изобщо за негово активно поведение във връзка с учредяването на това право. Единственото действие на съдията, което е установено от събраните доказателства, е закупуването от него на част от построеното, което е станало едва през 2009 г. Последното само по себе си не противоречи на етичните норми и не води до нарушение на правилата за благоприличие и почтеност, както правилно констатира първоинстанционният съд. Непосочването от дисциплинарно наказващия орган на конкретни лични фактически действия на наказаното лице, които нарушават етичните правила и уронват престижа на съдебната власт, представлява съществено нарушение на правилото за мотивиране на административния акт и прегражда възможността за провеждане на съдебен контрол за законосъобразността му. Съответствието на административните актове с материалния закон се преценява само въз основа на посочените в него основания за издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК. Противно на твърденията на касатора, в случая не се дължи контрол за противоправни бездействия /въздържания за действия/ на наказаното лице, доколкото такива не са въведени като основания за налагане на наказанието. Недопустимо е допълването на мотивите на акта в съдебното производство. Липсата на формулирано от фактическа страна лично поведение, което осъществява състава на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ, обосновано е счетено от тричленният състав на ВАС-шесто отделение като противоречие на административния акт с материалноправните разпоредби и основание за отмяната му. Дисциплинарната отговорност е лична и се носи за лични действия, които осъществяват състава на конкретно дисциплинарно нарушение. Наличието на съмнение за извършено нарушение от страна на наказания магистрат, наложено в обществото чрез негативни публикации в медиите, не може да обоснове дисциплинарна отговорност. Дисциплинарният състав незаконосъобразно извежда основанията за налагане на наказанието от "усещането, че става дума за търговия с влияние, което не е категорично отхвърлено след разглеждане на дисциплинарното дело". Доказателствената тежест за установяване съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му се носи от административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК. В конкретния случай наказващият орган не установява извършването от наказания съдия на действия, които нарушават правилата за етично поведение на българските магистрати и уронват престижа на съдебната власт, поради което правилно тричленният състав на ВАС приема, че дисциплинарното наказание е наложено незаконосъобразно. При неоснователност на единственото касационно оплакване за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, то следва да остане в сила. Разноските по делото са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника в доказания размер за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав-II колегия,