Решение № 1256 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5329/2007 г.

Решение № 1256 от 14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5329/2007 г., V г. о., ГК, докладчик съдията Надежда Зекова Производство на касационно обжалване на основание чл. 218а ГПК. (отм.) Варненският районен съд с решение по гр. д. № 3336/2006 г. е признал за установено спрямо О. В., че М. А. и В. А. от с. К. са собственици на дворно място в с. К., представляващо УПИ ХХVI-534 в кв. 34 по плана на селото, с площ 1183.9 кв. м., ведно с построените в него двуетажна жилищна сграда, гараж и навес. Решението е оставено в сила от Варненският окръжен съд с въззивно решение от 23.07.2007 г. по гр. д. № 600/2007 г. О. В. е подала касационна жалба срещу въззивното решение с искане да бъде отменено. Ответниците по жалбата, ищци по делото, М. С. А. и В. Д. А., считат жалбата за неоснователна. След проверка, касационният съд установи следното: Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел за неоснователно възражението на общината, че имотът е частна общинска собственост, за което е бил съставен акт № 3925/21.8.2006 г., тъй като от 1972 г. ищците владеят имота - дворно място и сгради, и са го придобили по давност. Решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Правният интерес от установителният иск е налице, с оглед на безспорния факт, че общината оспорва правото на собственост на ищците и се позовава на притежание на собствеността върху имота, видно от посочения акт № 3925/2006 г. В него е удостоверено, че имотът е придобит от общината на основание § 42 ПЗР ЗИД ЗОС - ДВ бр. 96/1999 г., т. е. като имот - частна държавна собственост. При това положение, следва, че на заявеното от ищците придобивно основание "давност" по чл. 79, ал. 1 ЗС, ответникът противопоставя възражението за неприложимост на такъв придобивен способ, с оглед разпоредбата на чл. 86 ЗС - редакция 1951 г. и редакция ДВ бр. 31/1990 г. С допълнението на разпоредбата, ДВ бр. 33/1996 г., в сила от 1.6.1996 г.,. ограничението е редуцирано само за имоти - публична държавна и общинска собственост, какъвто не е настоящият имот. Наред с това обаче съгласно § 1 от Закона за допълнение на ЗС, ДВ, бр. 46/2006 г. е спряна давността за придобиване на държавни и общински имоти за срок 7 месеца, считано от 31.5.2006 г. При тази нормативната уредба въззивният съд следваше да прецени дали ищците могат да се позовават на десетгодишна придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС спрямо общината, респективно нейният праводател държавата, която е започнала да тече от 1.6.1996 г. Искът е предявен на 17.5.2006 г., когато давностният срок не е бил изтекъл, и течението му е било спряно за времето от 31.5.2006 г. до 31.12.2006 г. В този период, на 21.8.2006 г. е съставен констативният акт № 3* за собствеността на общината, с което действие тя се е противопоставила на владението на ищците като необезпокоявана фактическа власт върху имота. Въззивният съд е произнесъл решението си без да съобрази тези фактически и правни положения, имащи значение за цялостното изясняване на правния спор, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Върховният касационен съд