Решение № 9512 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Визьор ООД и Иконус Икономически консултации и услуги ЕООД и двете със седалище гр. Хасково, чрез процесуалните им представители адв. Атанасов и адв. Ангелов, против решение 48 от 07.02.2023г., постановено по адм. дело 359/2022 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали, с което са отхвърлени жалбите им срещу заповед ДК 11 К -2 от 01.08.2022г. на началника на Регионална дирекция за национален и строителен контрол /РДНСК/ Кърджали, с която на основание чл. 156 ал. 5 ЗУТ е отменено разрешение за строеж 21 от 12.07.2022г. на Главния архитект на община Момчилград за Фотоволтаична електрическа централа на покриви с обща инсталирана мощност 584,59 kWp /фотоволтаичен парк/, находящ се в ПИ идентификатор 48996.4.16.2, м. Чешме Башъ по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Момчилград с възложители жалбоподателите. С решението жалбоподателите са осъдени да заплатят и разноските по делото. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навежда съображения, че представеният при издаване на РС и по делото договор за присъединяване на обект на производител към преносната електрическа мрежа ДГ ПР20 653 от 04.04.2022г. изпълнява изискванията за становище за условията за присъединяване по същината си, която следва да бъде водеща, а не наименованието му. Поради това твърди, че са били изпълнени условията на чл. 147 ал. 2 ЗУТ за издаване на РС по облекчения ред на чл. 147 ЗУТ, съответно не са били налице приетите в оспорената заповед основания за отмяна на заповедта. Посочва и че съдът при постановяване на решението не е обсъдил в тяхната съвкупност всички представени по делото доказателства и наведени възражения. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него постановяване на друго, с което да се отменя заповедта на Началника на РДНСК - Кърджали. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът ДНСК с писмен отговор и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът главният архитект на община Момчилград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното съдебно решение АС гр. Кърджали е приел, че оспорената заповед на началника на РДНСК Кърджали е издадена от компетентен орган във връзка с делегирани му правомощия по т. 2 от заповед РД 13 047 от 04.02.2022г. на началника на ДНСК, в предвидената от закона форма и без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Достигнал е до извод за материална законосъобразност на заповедта, тъй като е приел, че РС не отговаря на изискванията на чл. 147 ал. 2 ЗУТ, а именно липсва представено становище от дружеството оператор на разпределителната мрежа за определяне на условията за присъединяване към разпределителната мрежа. Приел е, че представеният договор ДГ ПР20 653 от 04.04.2022г. и в частност чл. 2 условия за присъединяване не изпълняват изискванията за обекта по чл. 147 ал. 2 ЗУТ, тъй като се отнасят до фотоволтаична елктрическа централа с мощност 1MW в ПИ идентификатор 48996.4.16, а предмет на РС е фотоволтаична електрическа централа върху покриви с обща инсталирана мощност 584,59kWp върху сгради идентификатори 48996.4.16.1 и 48996.4.16.2, т.е. поради това, че не е налице съответствие между обектите и като мощност и като разположение по договора за присъединяване от 04.04.2022г. и отмененото разрешение за строеж от 12.07.2022г. Посочил е, че дори да се приеме относимост на този договор от 04.04.2022г. в случая, то той е и като допълнение на вече предвидена фотоволтаична централа по РС 23 от 11.06.2019г., която е с мощност от 574 kWp и съответно при сбор на мощностите на тази разрешена с предходно РС и разрешената по отмененото РС от 12.07.2022г., то е налице надвишаване на максимално допустимата мощност за присъединяване от 1MW по договора от 04.04.2022г. Поради това е приел, че не може да бъде направен еднозначен извод по отношение на кой точно обект се отнасят визираните в договора от 04.04.2022г. условия за присъединяване. Поради това е достигнал до извод за законосъобразност на констатацията на началника на РДНСК Кърджали, че не е изпълнено изискването на чл. 147 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че не е налице другото прието от административния орган основание за отмяна на РС от 12.07.2022г., а именно несъответствие на изискването на чл. 153 ал. 1 ЗУТ, тъй като макар и в самото разрешение да не са посочени СМР, които ще се извършат по изпълнението му, то същите са подробно описани в одобрените проекти по част конструктивна, изготвена от инженер конструктор, въз основа на която е издадено РС. По изложените съображения съдът е приел, че заповедта на началника на РДНСК Кърджали е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно.