Решение № 1729 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2009 г.

ВАСIV отделение10.02.2010 г.докладчик т Цветана Сурлекова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на село Мирково, община Мирково, област Софийска срещу Заповед № РД-46-1591/05.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните само по отношение откриване процедура за провеждане на назначен търг за свободни имоти от ЗПФ за община Мирково. Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението му на страните пред 5-членен състав на Върховен административен съд.

Мотиви

Решение № 1729 от 10.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2006/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на кмета на село Мирково, община Мирково, област Софийска срещу заповед № РД-46-1591/05.12.2008 г. на Министъра на земеделието и храните само по отношение откриване процедура за провеждане на назначен търг за свободни имоти от ЗПФ за община Мирково. Твърди се, че в землището на с. Мирково държавата никога не е притежавала имоти до образуване на ТКЗС. Иска се отмяна на заповедта в частта й за представените на търг имоти в община Мирково за землището на с. Мирково № № 142,143,144,145,149,161,166,178,179,259,292,567,607,698,826 и 966. Ответникът счита, че жалбата е недопустима като просрочена от една страна и алтернативно неоснователна. Позовава се на това, че заповедта е била публикувана във в. "Стандарт" на 15.02.2008 г., а жалбата е подадена след 14 дневния срок, на 14.01.2009 г. Със заповедта, предмет на оспорване, на основание чл. 24, ал. 1, изр. 2, във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 27б, ал. 5 от П-ка за прилагането му, чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16/19.07.2000 г. и Протоколно решение № 4 от 20.02.2008 г. на Областна дирекция"Земеделие и гори" Софийска област е открита процедура за провеждане на трети национален търг за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове в Софийска област. В решението назначената от Областната дирекция комисия е определила свободните имоти, като за с. Мирково са посочените в жалбата 16 броя. В заповедта е посочено да се публикува в един централен ежедневник и в един местен вестник, да се постави на видно място в общината и областта и се разгласи чрез средствата за масово осведомяване Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 24, ал. 1, изр. второ, във връзка с чл. 35, ал. 3 от ЗСПЗЗ, чл. 27б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 16/19.07.2000 г., изм. и доп. в ДВ, бр. 42 от 09.05.2003 г. за организиране и провеждане на търгове за продажба на земеделски земи от държавния поземлен фонд на притежатели на поименни компенсационни бонове и протоколно решение № 4/20.02.2008 г. на Областната дирекция"Земеделие иа гори"Софийска област. В същата е посочено да се публикува в един централен ежедневник и в един местен вестник, да се постави на видно място в общината и областта и да се разгласи чрез средствата за масово осведомяване. Доколкото по делото са налице данни само за публикуването й в централен ежедневник "Стандарт" и не са налице данни за другите предвидени способи за разгласяването й и предвид възражението в жалбата, Върховният административен съд приема, че жалбата е подадена в срок. Подалият жалбата - кметът на община Мирково с факта на оспорването й не доказва пряк и непосредствен интерес. Твърди, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна с това, че неправилно предложените на търг16 броя имоти в землището на с. Мирково са посочени като свободни имоти от ДПФ. Твърдението е твърде неясно и неточно и не се разбира какво оспорва - това че тези имоти неправилно са посочени като свободни от ДПФ, в смисъл, че не принадлежат към него и ако е така, че са собственост на общината или други физически или юридически лица Това не става ясно и от цялостното съдържание на жалбата. В същата се коментира, че предлаганите имоти са възстановени с административни актове на Поземлената комисия в противоречие с материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ. Не е конкретизирано обаче на кого са възстановени. С факта, че се твърди, че в землището на с. Мирково държавата никога не е притежавала имоти до образуването на ТКЗС би следвало да се приеме, че жалбоподателят счита, че не са държавни. Независимо, че както се посочи вече предмет на жалбата е заповедта на министъра на ЗХ, в нея се коментира решение на ПК за възстановяване в стари реални граници на имота № 00826,за което решение жалбоподателят твърди, че е толкова неправилно и съставлявало акт с неверно съдържание, поради което било нищожно и не можело да бъде основание за провеждане на търг на този имот. За останалите 15 броя имоти, посочени в заповедта като свободни имоти от ДПФ възстановяване било също нищожно като такива по ДПФ. Във връзка с така изложеното в жалбата се иска отмяна на заповедта на министъра. Съдържанието на жалбата е твърде неясно и страда от вътрешно противоречие. Същото е и представеното писмено становище, в което се поддържа, че решението/не става ясно кое се има предвид/ е нищожно, защото липсвали доказателства, даващи основание по чл. 24 от ЗСПЗЗ тези земеделски земи да са собственост на Държавата. Колкото и неясна и изпълнена с противоречия да е жалбата иа писменото становище може да се приеме, че заповедта на министъра се оспорва поради това, че посочените 16 броя имоти, в землището на село Мирково като свободни имоти от ДПФ не са държавни, а общински, поради което и министърът не би могъл да се разпорежда с тях. Така приета по пътя на тълкуване жалба, може да се приеме, че за жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва заповедта на министъра, след като счита, че процесните имоти не са държавна, а общинска собственост. а В тази насока обаче липсват доказателства, потвърждаващи правото на собствеността на общината. Противно на на това в протоколно решение № 4 от 20.02.2008 г. на Областна дирекция "ЗГ", взето в изпълнение на чл. 27б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ са определени земите от ДПФ, част от които са 16 теа имота, за които са твърди, че са собственост на община Мирково, но липсват доказателства в подкрепа на това. От това следва и че подадената жалба срещу заповедта на министъра е неоснователна и като такава ще следва да се отхвърли. Претенциите в същата са свързани със спор за материално право, който не се решава в административния процес, а по реда на исковото производство. При тези данни Върховният административен съд счита жалбата неоснователна и като такава следа да се отхвърли. Разноски за ответника независимо от резултата по делото не следва да се присъждат, тъй като не са установени. Воден от изложеното Върховният административен съд в състав на четвърто отделение

Цитирани разпоредби

1