Решение № 8213 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2009 г.

Решение № 8213 от 18.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15165/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби от Светослав Любомиров Алексов и Виолета Иванова Иванова като наследници на починалия Любомир Алексов, действащ като ЕТ "Буби - Любомир Алексов" - с. Герман, Община Панчарево и двамата от с. Герман, Софийска област и началника на Митница - Югозападна със седалище в гр. Благоевград срещу решение от 20.07.2009 г., постановено по адм. дело № 327/2004 г. по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, III "е" състав, с което е отменено ППСПДВ № 224/29.07.2003 г. на началника на Митница - Кулата, мълчаливо потвърден с решение от директора на РМД - гр. София в частта, в която АЕБТРИ е задължена да заплати солидарно с ЕТ "Буби - Любомир Алексов" митни сборове в размер на 12 265 лв., представляващи мито, ДДС и лихва от 23.01.2002 г. В касационната жалба на Митница - Югозападна не са конкретизирани отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението може да се направи извод, че се релевират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че при издаването на постановлението на АЕБТРИ са спазени изискванията на чл. 8, т. 7 от Конвенция ТИР и неправилно съдът е постановил решението си, обсъждайки само тази правна норма. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил доказателствата по делото, които сочат, че срещу превозвача е издадено ППСПДВ, както и е образувано изпълнително дело, но е установено, че липсват активи, които да послужат за обезпечаване на задължението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на ППСПДВ № 224/29.07.2003 г. на началника на Митница - Кулата, мълчаливо потвърден с решение от директора на РМД - гр. София в обжалваната част. Касаторите - физически лица, наследници на починалия Любомир Алексов, действащ като ЕТ "Буби - Любомир Алексов" се оплакват, че неправилно съдът е приел, че ППСПДВ № 19/17.02.2002 г. е издадено при спазване на материалноправните разпоредби на ЗМ и актовете по неговото приложение, както и че превозвачът не е спазил процедурата по приключване на ТИР карнета и че последният не е регистриран и обработен в получаващата митница, както и че поставения печат върху него има декларативен характер. Представени са писмени бележки от адв. Васил Стойчев - процесуален представител на Светослав Алексов и Виолета Иванова. АЕБТРИ - гр. София не е изразила становище. Агенция "Митници" и дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП не са изразили становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на Митница - Югозападна, като по отношение тази на Светослав Алексов и Виолета Иванова изразява становище за недопустимост поради липса на правен интерес. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в законния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и затова са допустими. Относно възражението на представителят на ВАП за недопустимост на касационната жалба на Светослав Алексов и Виолета Иванова настоящият съдебен състав счита, че същата е допустима. Тези страни са наследници на превозвача ЕТ "Буби - Любомир Алексов", който е участвал в първоинстанционното производство като заинтересувано лице, тъй като с АЕБТРИ са обвързани страни от издадените на всеки един от тях от митническите органи постановления за събиране на публични държавни вземания и тяхната отговорност по тях е солидарна. Затова посочените касатори имат правен интерес да обжалват постановлението, издадено срещу АЕБТРИ и съответно съдебното решение, което е постановено по отношение на него. Разгледани по същество касационните жалби са основателни по следните съображения: За да отмени ППСПДВ № 224/29.07.2003 г. в частта, в която АЕБТРИ е задължена да заплати солидарно с превозвача ЕТ "Буби - Любомир Алексов" митни сборове в размер на 12 265 лв., представляващи мито, ДДС и лихва от 23.01.2002 г., Софийски градски съд е приел, че задействания на 23.01.2002 г. карнет, под покритието на който е допуснат превоз на необмитена стока "спортни обувки" от превозвача не е приключен в получаващата митница, поради което и двете страни са били уведомени на основание чл. 11, т. 1 от Конвенция ТИР. В тази връзка съдът е приел, че наличието на подпис и печат върху карнета, който не е бил приключен и стоката не е била представена в получаващото митническо учреждение не води до извод за редовно приключена процедура. Съдът е обсъдил понятието манифестиране, което означава уведомяване на получаващата митница за въведените и представените стоки пред нея, но когато това не се извърши, то тогава карнета ТИР е приключен чрез злоупотреба и измама поради отклонение на стоката от митнически надзор и АЕБТРИ като гарантираща асоциация е солидарно отговорен заедно с превозвача за неплатените митни сборове. Според съда солидарната отговорност на АЕБТРИ възниква едва тогава, когато митническите органи направят всичко възможно за да открият превозвача и собственика на стоките, които са пряко задължените лица. Съдът е установил, че в процесния случай са издадени постановления за принудително събиране на публични държавни вземания едновременно срещу АЕБТРИ и превозвача и по този начин е поставена в ход процедура за ангажиране на пряко задълженото лице и едновременно с това и на гарантиращата асоциация. С оглед на това съдът е приел, че е следвало да се изпрати покана за доброволно изпълнение до превозвача и ако това не стане, да се пристъпи към принудително събиране и само ако се установи, че превозвачът не разполага с имущество за удовлетворяване на кредитора, тогава да се пристъпи към ангажиране отговорността на асоциацията. Изводът, направен от съда е, че за процесния случай липсват предпоставките по чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР за ангажиране отговорността на АЕБТРИ и затова издаденото срещу него постановление е незаконосъобразно. Обжалваното решение е неправилно. Няма спор, че съгласно разпоредбите на Конвенция ТИР и Тълкувателно решение № 3/2002 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд при настъпила изискуемост на вземанията по чл. 8, т. 1 и т. 2 от Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР митническите органи могат да предявят искане за плащане пред гарантиращата асоциация, след като са предприели всички възможни действия за търсене на сумите от местните или чуждестранните лица, които пряко ги дължат. Това означава, че е налице поредност при удовлетворяване от страна на митническите органи, като тази поредност включва търсен на превозвач, който не е манифестирал стоките, след това собственика, за когото са били предназначени, ако има данни за него и едва накрая да се търси гарантиращата асоциация, която е АЕБТРИ. От друга страна в същото тълкувателно решение е прието, че когато митнически орган е подписал и подпечатал карнета ТИР без резерва, но стоката не е била представена, манифестирана и декларирана, или за нея не е дадено митническо направление, операцията ТИР е приключена чрез злоупотреба или измама, като в тежест на титуляра на карнета ТИР, респ. на гарантиращата асоциация е да докаже, че операцията ТИР е приключила редовно. Затова в практиката се приема, че поставянето на печата има само декларативно действие. От друга страна както в Конвенция ТИР, така и в непротиворечивата съдебна практика, обединила се около ТР № 3/2002 г. на Върховния административен съд се приема, че отговорността на АЕБТРИ като гарантираща асоциация възниква и тогава, когато дори да е издадено постановление на превозвача или на собственика на стоките, ако кредитора (митническите органи) не може да събере вземането си поради липса на активи/имущество, няма пречка да се ангажира отговорността на асоциацията. В процесния случай касаторът Митница - Югозападна твърди, че относно превозвача са били предприети действия по събиране на дължимите митни сборове, но видно от писмо № 0401-0321/6.11.2008 г. на публичен изпълнител при АДВ, Регионална дирекция - гр. София срещу него е образувано изпълнително дело и не е установено наличие на активи, които да обезпечат задълженията. В тази връзка касатора е въвел оплакване, че съдът не е обсъдил това писмо и е направил незаконосъобразни изводи. Оплакването е основателно. Съгласно обяснителните бележки към чл. 8, ал. 2 от Конвенция ТИР мерките, които компетентните органи трябва да предприемат, за да изискат пряко плащане от дължащото лице (лица), трябва да включват поне уведомление за неприключена операция ТИР и/или изпращане на искане за заплащане по карнета. Няма спор по делото, че това е направено по отношение на превозвача, като срещу него е издадено ППСПДВ № 224/29.07.2003 г., с което е задължен да плати дължимите митни сборове солидарно с АЕБТРИ, но видно от писмо, изх. № 5284/2005/000064/3.11.2008 г. на Агенцията за държавни вземания, срещу превозвача е образувано изп. дело № 5284/2005 г., но няма постъпили суми, поради липсата на активи за погасяване на задължението. В този случай е следвало съдът да съобрази това доказателство по делото и да приеме, че постановлението в частта, издадено срещу гарантиращата асоциация е законосъобразно. Това е така, защото в противен случай митническите органи не могат да съберат задълженията по неприключения карнет ТИР. Асоциацията, както беше изложено и по-горе носи солидарна отговорност с пряко дължащите суми по неприключения карнет, поради което като е приел обратното съдът е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение по съществото на спора и с оглед изложените по-горе мотиви жалбата на АЕБТРИ срещу издаденото й постановление следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,