Решение № 3325 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2009 г.

Решение № 3325 от 12.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1008/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане от едноличния търговец Росица Георгиева Иванова, упражняваща търговска дейност с наименование "Итаро-Росица Иванова" със седалище в грд Оряхово за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК на решение № 432 от 13.11.2007 г. по адм. д. № 840/2006 г. на окръжен съд - Велико Търново, оставено в сила с решение № 6410 от 30.05.2008 г. по адм. д. № 1185/2008 г. на Върховния административен съд, първо отделение. Представя и писмени доказателства. Ответната страна изразява писмено становище за неоснователност на искането за отмяна. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е неоснователно. Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 156 ДОПК. Образувано е по жалба от едноличния търговец против ревизионен акт № 511 от 24.07.2006 г. на ТД на НАП, град Враца, потвърден с решение № 515 от 21.09.2006 г. на директора на дирекция "ОУИ" - град Велико Търново. С него е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 154 343.95 лева за данъчния период от 1.04.2004 г. до 31.03.2005 г.. В резултат на това е определен ДДС за довнасяне в размер на 153770.67 лева и са начислени лихви за просрочие в размер на 33266.88 лева. Данъчният кредит е отказан по фактури, издадени от доставчика "Елена Такова - Ели стил" със седалище в град Бяла Слатина по съображения, че липсват реални сделки. Възраженията на жалбоподателката са за допуснати нарушения от данъчната администрация при извършване на ревизията и основно за противоречие с материалния закон. В тази връзка жалбоподателката се позовава на обстоятелството, че на прекия й доставчик - едноличен търговец "Елена Такова-Ели стил" е отказан данъчен кредит с ДРА № 1639 от 29.12.2005 г., който е обжалван по адм. д. № 269/2006 г. на Великотърновския окръжен съд. На следващо място твърди реалност на сделките и закупуване на горивото. Представя и 60 заверени ксерокопия на фактури, издадени от транспортни фирми, превозили горивото и получили заплащане за превоза. С отделно допълнение към жалбата от 5.09.2006 г. страната се е позовала на изготвена съдебно-счетоводна експертиза по делото с жалбоподател ЕТ "Елена Такова - Ели стил" доколкото касае един и същ предходен доставчик - "Инфотехкомерс" ЕООД и едни и същи фактури, като е поискала тя да бъде съобразена и по настоящото дело. За изясняване на спора е изслушано заключение на съдебно-икономическа експертиза, дадено след извършена проверка в счетоводството на прекия и предходния доставчици. Съдът е разгледал спора за законосъобразността на оспорения данъчно-ревизионен акт в решение № 431 от 13.11.2007 г. Обсъдил е доказателствата, в това число и експертизата и е приел, че жалбоподателката не е установила реалността на доставките на гориво. Не е доказала и осчетоводени разходи по превоза на стоката, нито при прекия, нито при предходния доставчици. По тези съображения, съдът е приел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. Решението е обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, по която е образувано адм. д. № 1185/2008 г.. Под формата на касационни доводи са повторени възраженията за незаконосъобразност на ДРА, направени и в първоинстанционното производство, като касаторът допълнително се е обосновал с приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертита. Съдът ги е разгледал и е приел, че при отказ за признаване на данъчен кредит поради недоказаност на реалността на доставките, доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство лежи върху данъчно задълженото лице. В случая то не ги е установило, поради което законосъобразно е отказано признаване на данъчен кредит. По тези съображения обжалваното решение на първоинстанционния съд е оставено в сила с решение № 6410 от 30.05.2008 г.. Настоящото искане за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Страната твърди наличие на новооткрити писмени доказателства, които според нея са от съществено значение за изхода на спора. На първо място представя, като ново писмено доказателство решение № 9323 от 8.10.2007 г. по адм. дело № 12157/2006 г. на Върховния административен съд, първо отделение. С него е окончателно разрешен спорът за законосъобразността на данъчно-ревизионен акт № 1639 от 29.12.2005 г. на ДП - Враца относно отказан данъчен кредит по същите фактури на прекия доставчик на молителката - едноличния търговец "Ели Стил-Елена Такова". В касационното решение съдът изрично е приел, че след като не е установена реалността на удостоверените с фактурите стопански операции незаконосъобразно би било да се признае право на данъчен кредит за получателя по тях, тъй като не е налице облагаема доставка по смисъла на ЗДДС и е оставил в сила обжалваното пред него решение № 419 от 4.10.2006 г. по адм. д. № 269/2006 г. на окръжен съд - Велико Търново. Така представеното писмено доказателство не е ново, тъй като е постановено седем месеца преди решението, чиято отмяна се претендира. Отделно от това то не е може да се приеме за новооткрито по отношение на молителката, тъй като още в производството пред окръжния съд, страната се е позовавала на образуваното адм. д. № 269/2006 г. пред същия съд - т. е. на нея е било известно наличието на данъчно ревизионен акт на прекия й доставчик и неговото оспорване по съдебен ред. Нещо повече - молителката е била дори наясно със събраните доказателства по това различно съдебно производство, тъй като в нарочно допълнение от 5.09.2006 г. към писменото възражение, пълномощникът на едноличния търговец Росица Иванова е поискал от съда да вземе предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена по адм. д. № 269/2006 г.. Отделно от това решението на Върховния административен съд, с което е приключил спорът за законосъобразността на ДРА на прекия доставчик на молителката не е от съществено значение за делото. Отказът да се признае данъчен кредит на нейния пряк доставчик, поради недоказана реалност на стопанските операции - доставка на петролни горива не води до приложение на разпоредбата на чл. 109, ал. 11 ДПК, тъй като тя е отменена в ДВ, бр. 109/2001 г., а ревизираният период е 2004 г.. Страната неоснователно твърди нарушение на тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на Върховния административен съд. То също касае прилагането на отменен ЗДДС и е неотносимо към настоящия случай. На второ място молителката представя, като новооткрито писмено доказателство протокол за извършена насрещна проверка № 11-00-5926 от 21.11.2005 г. на едноличния търговец "Мики стар електрик - Емил Микински", в който са описани фактурите за извършения транспорт. Доказателството не е от съществено значение за изхода на спора, тъй като самата молителка е представила тези фактури в първоинстанционното производство. По този начин те са били известни на съда. Не са приети, като решаващи за крайния изход на спора само защото не е установено осчетоводяването на разходите за превоза на стоките. На последно място не съставлява ново доказателство и представения данъчен ревизионен акт № 1374 от 23.12.2005 г. на същия едноличен търговец, който касае друг период и не е предмет на съдебното производство. Доколкото представените писмени доказателства не са нито новооткрити, нито пък имат съществено значение за делото, не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. Искането за отмяна на заявеното основание е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав