Решение № 14553 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2011 г.

Решение № 14553 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9122/2011 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Кристал-П-92-Пламен Добрев", представлявано от Пламен Добрев, чрез процесуалния му представител адв. Иван Антонов от гр. Силистра срещу решение № 2270 от 12.05.2011 г. по адм. дело № 591/2011 г. на Административен съд - София град, като са изложени доводи за неговата незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От ответника по касационната жалба не е постъпило становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Върховният административен съд, седмо отделение обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите в касационната жалба и приема за установено следното: С обжалваното решение на административния съд е отхвърлена като неоснователна жалбата на ЕТ "Кристал-П-92-Пламен Добрев", представлявано от Пламен Желев Добрев със седалище и адрес на управление гр. Тутракан, ул. "Сливница" № 21срещу Заповед № Т-РД-15-33 от 30.12.2010 г. на Заместник министъра на Икономиката, енергетиката и туризма като неоснователна. За да постанови този резултат съдат е изложил мотиви, че началото на настоящото административно производство е поставено със съставен акт за установяване на административно нарушение № 3 от 19.10.2010 г. за това, че при проверка на 24.09.2010 г. на площадка в гр. Разглад, кв. "Гарова промишлена зона" е установено, че търговеца - ЕТ "Кристал-П-92-Пламен Добрев" не е вписал в регистъра за покупки и вноса с ОЧЦМ извършените сделки с лицата Милен Момчев и Иван Иванов, с което е допуснал нарушение на чл. 60, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците/ ЗУО/. Обсъдено е приетото по делото доказателство - регистър за покупките и вноса с ОЧЦМ от 24.09.2010 г. - 13часа, от който се установява, че вписване на двете покупки не е отразено. Съдът се е позовал на издадени и влезли в сила наказателни постановления № ТНП № 15 от 11.06.2007 г., № ТНП № 01 от 07.01.2008 г., № ТНП-18 от 08.07.2008 г. и № ТНП 54 от 06.07.2010 г., с които са допуснати нарушения по чл. 60, ал. 1 от ЗУО, като на същия са наложи имуществени санкции. Съдът е изследвал компетентността на органа издал акта и е приел, че същата не е засегната от пороци. Зам. министъра на икономиката, енергетиката и туризма черпи правата си от заповед № РД-16-801 от 15.09.2009 г. на Министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която са му делегирани правомощия по смисъла на закона, упражнени са в рамките и обема на предоставената му власт и същият е бил валидно упълномощен да издава оспорената заповед. От касатора се излага довод за нарушението на административнопроизводствените правила при постановяване на оспорената заповед, който довод е изложен и пред първоинстанционния съд. Неуведомяването на търговеца за започналото административно производство действително е нарушение на процесуалните правила, но в случая то е несъществено. На касатора му е гарантирано в пълен обем правото на защита пред две съдебни инстанции, като в съдебното производство същият има възможността да представи всички доказателства, което гарантира защитата на неговите права, интереси и същите не би могло бъдат злепоставени на посоченото основание. Съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон. Правното основание посочено в оспорената заповед е чл. 58, ал. 1, т. 2, б."д" от ЗУО /обн. ДВ, бр. 86/2003 г., посл. изм. и доп. бр. 41/2010 г./. Фактическото основание се изразява с извършени от търговеца четири броя нарушения за което са му наложени имуществени санкции с влезли в сила наказателни постановления, както следва: № ТНП № 15 от 11.06.2007 г., № ТНП № 01 от 07.01.2008 г., № ТНП-18 от 08.07.2008 г. и № ТНП 54 от 06.07.2010 г. за допуснати нарушения по чл. 60, ал. 1 от ЗУО. Неправилно административният орган е приел, че е налице системно нарушение от страна на търговеца, позовавайки се на легалното определение на § 1, т. 23 от ДР на ЗУО в изменената му редакция с ДВ бр. 41/2010 г. Тази норма, с която е дефинирано понятието "системност" е приложена еднозначно и за четирите нарушения за които са издадени наказателни постановления, без да е отчетено, че първите три са за периода 2007 г. и 2008 г. и по отношение на тях преценката за "системност" е следвало да се направи при действащата към този период от време предишната редакция на законовата дефиниция на това понятие, а само по отношение на НП 54 от 06.07.2010 г. е приложима цитираната в заповедта правна норма. Като не е преценил това разграничение, при контрола за законосъобразност на акта, съдът е стигнал до необоснования извод за правилното прилагане на съответстващите законови разпоредби от административния орган, без обаче да е отчетена разликата на действащите законови норми преди и след изменението им през 2010 г. спрямо издадените наказателните постановления. При тези данни следва извод обратен на наложения от съда, че правното основание в оспорената заповед не съответства на фактическото основание. В тази връзка следва да се има предвид, че цитираната от административния орган правна норма на § 1, т. 23 от ДР на ЗУО е относима само досежно наказателно постановление № 54 от 06.07.2010 г., с което е постановено налагане на нарушителя на имуществена санкция от 1000 лв. с предвидена в наказателното постановление правна възможност за обжалването му в 7-дневен срок на основание чл. 59 от ЗАНН. В действителност обаче, цитираното наказателно постановление не подлежи на обжалване по силата на законовата норма, приета с изменението с ДВ бр. 41/2010 г. Според уредбата на чл. 117а от ЗУО /Изм. ДВ, бр. 41/2010 г./ не подлежат на обжалване наказателни постановления, с които е наложена глоба до 500 лв. или имуществена санкция до 2000 лв., включително. Необжалваемостта на наказателните постановления по чл. 117а е продиктувана от ниската степен на обществена опасност на нарушението и намира израз в лимитираната с нормата на закона имуществена санкция и в случай, че наказателно постановление от този вид е основание за отнемане на лиценз, то административният орган следва да изложи митиви за това. В обжалваната заповед административният орган не е направил разграничиние на тези два вида наказателни постановления, а за изясняване на фактическата обстановка това е било необходимо. Не е обсъден детайлно въпроса, че при наличието на наказателни постановления от 2007 г. и 2008 г., но при липсата на констатирани нарушения от страна на търговеца през третата година - 2009 г., лицензът не е отнет през същата година, а това е станало след налагането на необжалваемо постановление през 2010 г., което фактически е доминиращо за отнемането на лиценза с атакуваната заповед. В тази връзка липсват мотиви в оспорената заповед, от какви съображения е изхождал административния орган при постановяване на административния акт, че въпреки малозначимостта на последното нарушение и необжалваемостта на наказателното постановление, то да е станало основание за налагането на най-тежката мярка на търговеца - отнемане на лиценза му през 2010 г. Фактите в тяхната съвкупност са неправилно интерпретирани от съда, което има за последица постановяване на незаконосъобразно решение. Наред с изложеното, Върховният административен съд приема, че административният акт е постановен при нарушение на принципа на съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК, тъй като не е изяснена степанта и тежестта на допуснатите нарушения като системно извършени такива и съответствието им на преследваната от закона цел. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № Т-РД-15-33 от 30.12.2010 г. на Заместник министъра на Икономиката, енергетиката и туризма като незаконосъобразна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение