Решение № 9627 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2009 г.

Решение № 9627 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5069/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "Обжалване и изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на Н ПОСТАНОВИ: Ответникът по касационната жалба "Екофлора" ЕООД - гр. Панагюрище, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че ревизионният акт е нищожен като издалият го не притежава материална компетентност. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да обяви нищожността на РА № 95/23.05.2007 г., Пловдивският административен съд е приел за установено, че за същите данъчни периоди през 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г. преди издаването на акта са издадени 19 бр. ДАПВ, подробно описани в първоинстанционното решение, като с последните е признат резултат за възстановяване на ДДС. Съдът е приел, че органа, възложил ревизията не е материално компетентност и издаването на ревизионен акт е могло да стане само при наличие на основанията по чл. 133 и сл. от ДОПК. Според съда в този случай ревизията е следвало да се възложи от териториалният директор. Така постановеното решение е правилно. Предвид издадените ДАПВ, включващи ДДС за възстановяване за процесните данъчни периоди органът по приходите е могъл само при условията на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.), съответно чл. 133 и чл. 134 ДОПК да измени данъчните задължения. Произнасянето от приходната администрация отново за същите данъчни периоди, но с друг резултат - при ДАПВ - възстановяване на ДДС, а с РА - непризнаване правото на признаване на данъчен кредит е могло да стане, но по реда на чл. 115 и чл. 116 ДПК (отм.) или на чл. 133, ал. 1 и чл. 134 от сега действащия ДОПК. Тези разпоредби изискват провеждането на различна процедура по възлагане на ревизията, а не по реда на чл. 118 и сл. от ДОПК както е направено в процесния случай и затова следва да се приеме, че РА в тази му част е издаден от некомпетентен орган, без да е изпълнена процедурата по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд за нищожност на ревизионния акт са законосъобразни. Правилно първоинстанционният съд е извършил разграничението между двата акта - РА и ДАПВ, съответно АПВ, тъй като последните са породили правни последици за възстановяване на ДДС. В този смисъл е и константната практика на ВАС, I отделение по сходни казуси. Наистина с изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК от 19.12.2007 г. законодателят предвидил, че независимо от прихващане или възстановяване, задължението за данъци се извършва само след ревизия и ако актът е обжалван пред съда, издаването на ревизионен акт е допустимо до издаването на съдебното решение. В процесния случай обаче тази разпоредба не е приложима, тъй като посочените по-горе ДАПВ са издадени през 2002 г., 2003 г., 2004 г. и 2005 г., а ревизионният акт от 23.05.2007 г. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че съдебното решение Пловдивския административен съд е съобразено с разпоредбите на ДПК (отм.) и ДОПК, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,