Решение № 11090 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2010 г.

Решение № 11090 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община - Радомир срещу решение № 4/8.02.2010 г., постановено по адм. дело № 434/2009 г. по описа на Пернишкия административен съд, с което е отменен акт за установяване на задължение на Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" - гр. София за такса битови отпадъци, обективиран в съобщение № РД-47-00-169/7.08.2009 г. на кмета на същата община. С решението на съда преписката е върната на административния орган - кметът на Община - Радомир за ново произнасяне, съобразно мотивите на решението. Касаторът излага оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като уведомлението за размера на таксата битови отпадъци (ТБО), не представлявало индивидуален административен акт и не съдържало волеизявление на административния орган по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Иска се обезсилване на решението на съда и прекратяване на производството. Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие "Транспортно строителство и възстановяване" - гр. София чрез депозиран по делото писмен отговор я оспорва, позовавайки се на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ (ДВ, бр. 112/2003 г.). Претендира и за направените разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Париса Дремджиева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като изводът на съда, че процесното съобщение представлява индивидуален административен акт не намира опора в закона. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е приел, че обжалваното пред него съобщение за ТБО представлява индивидуален административен акт и затова подлежи на обжалване по реда на АПК. Установено е също така, че на предприятието са предоставени права за управление и ползване върху имот - публична държавна собственост - поземлен имот № 000038, находящ се в землището на с. Гълъбник, местността "Поделение" с обща площ от 74 232 кв. м, заедно с построените сгради. Съдът е разграничил отделните видове услуги, които формират ТБО по чл. 62 и сл. ЗМДТ и е приел, че имотът попада в земеделската, а не урбанизираната територия на селището. Обсъдени са заключенията на двете експертизи - счетоводна и техническа, в които е констатирано, че дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване в района, в който се намира процесния имот не са извършвани, като това обстоятелство според съда се потвърждава и от разпитаните свидетели. По отношение на другите две услуги - обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места съдът е приел, че такса се дължи, само ако такава услуга е предоставяна. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № 648/27.10.2008 г. на кмета на Община - Радомир, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и от която е установено, че тази вид услуга е предоставяна за календарната 2009 г. за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е осъществила сметосъбиране и сметоизвозване на битовите отпадъци. Съдът обаче за да отмени акта е приел, че в него липсва разграничение на определените такси за двете услуги, което е опорочило формата на индивидуалния административен акт и правилната преценка от съда за кои видове услуги по чл. 62 ЗМДТ се дължат такси и техния размер може да се направи само при тяхното разграничение и затова актът е отменен и върнат за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно и не се налице основания да се приеме, че е недопустимо, каквито са оплакванията в касационната жалба. Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, тъй като процесното съобщение не представлява индивидуален административен акт. Същото на практика представлява писмо, но в него ясно е посочено, че са определени ТБО на предприятието с оглед подадената от него декларация по чл. 17 ЗМДТ, посочена е отчетната стойност на имота, върху който е определена таксата, както и решението на общинския съвет - протокол № 2/28.01.2009 г. и решение № 14 на общинския съвет в гр. Радомир за определяне на размера - 10 промила върху данъчната оценка, равна на отчетната стойност. От съдържанието на това писмо може да се направи извод, че административният орган, отговорен за издаване на акт за определяне на ТБО е издал акт по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Същото не представлява съобщение под формата на уведомление по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, тъй като в него не е посочен само размера на определената такса, а се съдържат мотиви за отчетната стойност на имота и определения размер от общинския съвет за ТБО на нежилищни имоти и върху коя оценка се определя тя. Именно тези мотиви показват, че макар и ненаименован акта, е такъв по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и неговия издател е кмета на общината, който е компетентния административен орган, овластен от закона да го издаде. Неправилно ответникът по касационната жалба чрез процесуалния си представител в депозирания по делото писмен отговор се позовава на § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ, който приравнява съобщенията на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ, тъй като тази разпоредба е приложима само за 2004 г., но не касае и 2009 г. Въпреки това обаче следва да се приеме, че ненаименования административен акт (писмо) съдържа белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ. Неправилно касаторът възразява и се оплаква, че съдът не е следвало да приел, че той е издал индивидуален административен акт, тъй като самият той е задължен от закона да го стори. Неозаглавяването на писмото като акт за установяване на акт за публично общинско вземане е по негова вина и той не може да черпи права от това си поведение, още повече, както се изтъкна по-горе писмото съдържа белезите на индивидуален административен акт за ТБО, поради което е без правно значение как е наименовано. Освен това дори да се приеме, че писмото е такова по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ, именно кмета на общината е отговорен за издаване на друг акт съобразно изискването на чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и след като такъв не е представен, правилно съдът е приел, че обжалваното писмо съдържа белезите на акт по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ и като такъв е обжалваем. Порокът, който е открил съдът относно задължението за разграничение в акта по чл. 9б, ал. 2 ЗМДТ на отделните видове услуги и размерът на таксата, който се определя за тях е налице. Касае се до допуснато процесуално нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган, върху когото тежи доказателствената тежест за размера на всяка услуга поотделно. Относно тази преценка от съда касаторът не излага никакви оплаквания, тъй като в касационната жалба оплакванията са само във връзка с валидността на съдебното решение и няма оплаквания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност. Водим от горното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното съдебно решение е валидно и не са налице основания за неговото обезсилване, поради което на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,