Решение № 11250 от 5.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2013 г.

Решение № 11250 от 5.08.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1883/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител -юрк. Панайотова срещу решение № 13988 от 07.11.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 12237/2011 г., с което по оспорване на "Бета Форест " ЕООД-София, е отменена обжалваната част от списък по § 3, ал. 4 от Закона за горите, Обн. ДВ, бр. 58/29.07.2011 г., издаден от Зам. министър на земеделието, относно вписване в него на имоти, собственост на дружеството. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Бета Форест " ЕООД, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Предвид направените доводи и данните по делото, приема за установено следното: С оспореното решение Върховният административен съд, пето отделение, е по оспорване на дружеството е отменил част от списък по § 3, ал. 4 от Закона за горите, Обн. ДВ, бр. 58/29.07.2011 г., издаден от Зам. министър на земеделието, относно вписване в него на имоти, собственост на дружеството, подробно описани. За допустимостта на оспорването. Първоинстанционния съд е обвързан по този въпрос със задължителните указания на петчленен състав на ВАС, постановени в определение № 8570/14.06.2012 г. по адм. дело № 6916/2012 г., поради което неоснователно е твърдението, че съда се е произнесъл по недопустима жалба. За да постанови касираното решение, съдът е приел, че списъка по § 3, ал. 4 от Закона за горите е издаден в изискуемата форма, обнародван е, както и, че е в съответствие с административно производствените правила по издаването му. Приел е обаче, че противоречи на материално правните разпоредби, посочени като правно основание за издаването му - § 3, ал., 4, във връзка с ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ, тъй като в списъка е следвало да бъдат включени само имоти които не подлежат на промяна на предназначението, но не такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в закона. Оспореното решение е правилно. Неоснователни са доводите за нарушение на материалния закон, посочени като касационно основание за отмяна на решението. Съгласно § 3, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ЗГ (ДВ, бр. 19 от 2011 г., в сила от 8.03.2011 г.) не подлежат на промяна на предназначението по реда на ЗГ и не може да бъде извършвано строителство в поземлени имоти в горски територии, които физически и юридически лица или общини са придобили от държавата в резултат на замени, извършени до деня на обнародването на закона в "Държавен вестник". На основание алинея 2 от същата разпоредба, ограничението по ал. 1 се прилага и при промяна на собствеността на имотите, с изключение на случаите, когато съответната горска територия се придобива от държавата. В случая е безспорно от фактическа страна, че за посочените в списъка имоти на дружеството, предназначението им е променено- от горски фонд - за "Иновативен комплекс за смесено жилищно обитаване и обслужващи дейности- "Камчия парк"- промяна извършена с решение на МС № 587/08.09.2008 г., т. е. преди датата на обнародване разпоредбата на § 3 от ПР на ЗГ. И настоящата инстанция напълно споделя изводите на тричленният състав на ВАС, че административния орган незаконосъобразно и в противоречие със закона е включил в списъка и имоти на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториум- забраняващ извършване промяна предназначението на имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини- в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б ЗГ. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на тричленния състав на ВАС, пето отделение, не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Ответника по касация претендира присъждане на разноски, но липсват по делото доказателства за разходване на средства в тази насока, поради което съдът не присъжда такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,