Решение № 2578 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2012 г.

ВАСI отделение21.02.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 183/25.04.2012 г. по адм. д. № 74/2011 г. на Великотърновския административен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ РА № 071002496/27.10.2010 г. на Пенко Иванов - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Велико Търново в частта, с която за м. 01.2010 г. на "Чех - П" ООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит 77 968,14 лв. по две фактури на "Итис" ЕООД. ОСЪЖДА НАП - ЦУ - ДОУИ - Велико Търново да заплати на "Чех - П" ООД 3575 лв. разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2578 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7107/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Чех - П" ООД моли да бъде отменено решение № 183/25.04.2012 г. по адм. д. № 74/2011 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 071002496/27.10.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против РА да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на ДОУИ - Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 071002496/27.10.2010 г. на ТД на НАП - Велико Търново, с който за м. 01.2010 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 77 968,14 лв по две фактури на "Итис" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 2 ЗДДС, тъй като фактурираните СМР на обект "Модернизация на съществуващ краварник и нова доилна зала" не са осъществени от доставчика по фактурите. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя и е приел, че в РА законосъобразно са определяни задълженията за м. 1.2010 г. на ревизираното лице. Обоснован е изводът на съда, че предходният доставчик "Вариант БД" ЕООД не е разполагал нито с техника, нито с необходимите работници, за да изпълни фактурираните СМР. Съдът е разгледал и хипотезата, поддържана в касационната жалба, че СМР са осъществени от прекия доставчик "Итис" ЕООД и е приел, че преките доставки също не са осъществени предвид недостатъчната кадрова обезпеченост на "Итис" ЕООД и липсата на съпоставимост между приходи и разходи в счетоводството на ревизираното лице, което установявало липса на осъществени услуги по спорните фактури. Изводите на съда относно преките доставки са необосновани. Липсата на съпоставимост между приходи и разходи на ревизираното лице не води до извод за липса на осъществени доставки, по които е получател. Вещото лице счетоводител след проследяване на паричните потоци е дало заключение на стр. 6 от първото заключение стр. 56 от делото/, че ревизираното лице е разполагало с необходимите средства от кредит и постъпления от клиенти, за извърши банковите плащания на стойността по спорните фактури. Съдът е обсъдил приложеният акт за установяване годността за приемане на строеж от 20.05.2010 г., но не е обърнал внимание, че в него като строител е посочен "Итис" ЕООД, а технически ръководител е инж. Цоньо Цонев от "Стройко 06" ООД /л. 82 от папка 1/. В преписката е приложен договор № 07/171/01710 от 3.07.2009 г. между ДФ "Земеделие" и "Чех - П" ООД за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по договор от 30.09.2008 г. със същия номер по мярка "Модернизация на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По т. 2.1 от договора одобрената финансова помощ е одобрена по таблица за одобрение на инвестиционни разходи (Приложение № 1). Приложен е и анекс I от 27.01.2010 г. към този договор с който е приета нова таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1), по която като изпълнител на одобрените разходи за СМР по модернизация на краварника и нова доилна зала е посочен "Итис" ЕООД предвид приложени договори, фактури и разходни документи. Била е извършена проверка от органи на ДФ "Земеделие" на место и по документи и е прието, че обекта по договора от 3.07.2009 г. е изпълнен на место и се ползва по предназначение. В ревизионната преписка са приложени приемо-предавателни протоколи за извършените СМР в обекта, които съдът необосновано е приел, че не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства, цитирани по-горе. Законосъобразен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка. По делото е установено, че фактурираните СМР са осъществени на обекта, който се ползва по предназначение. Според съда назначените 6 работника на прекия доставчик не са в състояние да изпълнят фактурираните СМР. Изводът не е подкрепен с техническа експертиза в този смисъл и е необоснован, предвид и анекса, цитиран по-горе, с който срокът за изпълнение на модернизацията е удължен до 20.05.2010 г. Основателно е позоваването на решението на СЕС по обединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС, в което е прието, че при осъществена доставка на услуга не може да се откаже признаване право на приспадане на данъчен кредит без да се установи въз основа на обективни данни, че получателят е знаел или е трябвало да знае, че доставката е част от данъчна измама, извършена от доставчика. В РА липсват доводи в тази насока. Ревизираното лице не се занимава със строителна дейност, изпълнителят "Итис" ЕООД е вписан в акта за приемане годността на строежа като строител, както и в документацията по договора с ДФ "Земеделие", поради което съдът необосновано е приел, че доставките не са осъществени от "Итис" ЕООД. Решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на РА в частта, с която за м. 1.2010 г. на ревизираното лице не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Итис" ЕООД 77 968,14 лв. Касаторът има право на разноски за двете инстанции в размер 3575 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1