Решение № 628 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Медицински център за очно здраве Фокус ЕООД, гр. София, чрез адв. Н. Карадимов от АК Пловдив, срещу Решение 9541/21.06.2024 г. по адм. дело 2335/2024 г. по описа на Административен съд София град. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и се иска обезсилването му и връщане на същия съд с указания за произнасяне по заявеното искане и по жалбата срещу оспорения от жалбоподателя акт. При условията на евентуалност се твърди неправилност на съдебния акт и се претендира отмяната му. Претендира се и присъждане на разноски. Ответникът директорът на СЗОК, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като извърши проверка за валидност, допустимост и законосъобразност на оспорения административен акт, прие следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Медицински център за очно здраве Фокус ЕООД срещу отказ, обективиран в писмо изх. 22-6947-4/28.02.2024г. на директора на СЗОК. За да постанови този правен резултат, въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че независимо че жалбата е подадена срещу мълчалив отказ по заявление с вх. 22-6947-1/12.01.2024г. по описа на СЗОК, с писмо изх. 22-6947-4/28.02.2024г. директорът на СЗОК е постановил последващ изричен отказ по заявлението, поради което по аргумент от чл.172 ал.3 от АПК, предмет на съдебен контрол следва да е именно постановеният изричен отказ. В мотивите си съдът е приел за основателни изложените от административния орган в писмото съображения за неоснователност и недоказаност на доводите на заявителя. Намерил е оспореният акт за издаден от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Обжалваното решение е недопустимо. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Медицински център за очно здраве Фокус ЕООД, гр. София срещу мълчалив отказ на директора на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/, формиран по заявление с вх. 22-6947-1/12.01.2024г. по описа на СЗОК, за сключване на срочен договор с НЗОК за изпълнение на амбулаторни експертизи, на посочено от заявителя основание - § 6 ал.2 от ПЗР на НРД. В първоинстанционното производство обаче, тъй като в административната преписка се съдържало писмо изх. 22-6947-4/28.02.2024г., адресирано до заявителя, съдът е приел, че директорът на СЗОК е постановил последващ изричен отказ по заявлението и въпреки поддържаните от жалбоподателя първоначални жалба, доводи и искане, неправилно е приел за надлежен предмет на съдебен контрол посоченото писмо. Противно на изложените в решението на административния съд мотиви, в писмото не е обективиран изричен отказ, тъй като освен констатациите, че заявлението не отговаря на утвърдения от НЗОК формуляр на заявление и е подадено извън определения срок по чл.23 ал.3 от НРД за МД 2023-2025г., се съдържат указания за представяне в определен срок на документи, доказващи съответствие с нормативните изисквания за сключване на договор за изпълнение на амбулаторните процедури. Основателни са доводите на касатора, че по естеството си това писмо представлява волеизявление на административния орган, което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт чл.21 ал.5 от АПК и което не подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид гореизложеното, като е разгледал и се е произнесъл по законосъобразността на писмо изх. 22-6947-4/28.02.2024г. на директора на СЗОК, АССГ е постановил недопустим съдебен акт, поради произнасяне по непредявена жалба, от една страна, и по недопустим предмет неподлежащ на съдебен контрол акт, нямащ характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1- 4 от АПК, от друга. По изложените съображения, съдебното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по предявената жалба и заявените с нея предмет на оспорване, доводи и искания. По разноските, направени в настоящата съдебна инстанция следва да се произнесе Административен съд София - град при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал.3 от АПК. Ръководен от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предложение 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение