Решение № 2240 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2018 г.

Решение № 2240 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13521/2018 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. Колева, срещу решение № 51 от 5.07.2018 г., постановено по адм. д. № 2/2018 г. от Административен съд-Разград. С него е отменена заповед на касатора в настоящото производство, с която е отказано финансиране на заявлението за подпомагане на "Еврошен" ЕООД със седалище Стопански двор в с. Манастирско-7285, община Лозница, Разградска област. Преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК, като ДФЗ е осъден да заплати на жалбоподателя разноски общо в размер на 7050 лв., от които 5000 лв. възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. За тяхното обосноваване касаторът твърди, че съдът неправилно бил възприел, че всички заявления за подпомагане, подадени преди това на "Еврошен" ЕООД, са приети при спазването на заповед № 03-РД/3368 от 6.12.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Исканите доказателства за това били представени от административния орган и той с поведението си не бил създал пречки за изготвяне на допълнителното заключение. На следващо място твърди, че при издаването на акта си административният орган не бил допуснал нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., наричана в изложението само "Наредба № 9". Касаторът твърди, че разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9 била неприложима, защото прилагането й би довело до подобряване на проектното предложение, а не до отстраняването на грешка, което било недопустимо. На последно място касаторът прави оплакване за уваженият размер по договора за правна помощ и съдействие в полза на "Еврошен" ЕООД, като твърди, че спорът не е с материален интерес, а съдът като приел че е такъв, е постановил неправилно решение в тази му част. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение и да отхвърли жалбата срещу заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. От ответната страна по касация – "Еврошен" ЕООД, чрез адвокат Димитров е постъпил писмен отговор, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. По изложените съображения в нея моли съда, да остави в сила обжалваното решение. Не прави искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Прокурорът счита, че по съществото на спора касационната жалба е неоснователна, като излага подробни възражения, които противопоставя на твърденията в касационната жалба. Прокурорът счита, че касационната жалба е основателна за присъденият размер на адвокатското възнаграждение, защото спорът не е с материален интерес, както неправилно е възприел първоинстанционният съд. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. От данните по делото се установява, че "Еврошен" ЕООД е подало заявление за подпомагане по мярка 4. 1"Инвестиции в земеделски стопанства" по реда на Наредба № 9 с ИД № на проекта 17/04/1/0.0.2611 и със стойност на проекта 822 010, 44 лв. в срока за прием на заявленията, определен със заповед № РД 09-755 от 4.10.2016 г. на министъра на земеделието и храните, а понастоящем министъра на земеделието, храните и горите. На заявлението си за подпомагане дружеството е получило отказ със заповед № 04-РД/4762 от 13.12.2017 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. "Еврошен" ЕООД е обжалвало заповедта за отказ пред Административния съд-Разград, който е приел жалбата за допустима, а по същество-за основателна, поради което е отменил обжалвания административен акт при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. За да постанови този резултат административният съд е установил фактите по спора, а именно, че "Еврошен" ЕООД е подало заявлението си за подпомагане на 7.12.2016 г., при условията на заповед № 03-РД/3368 от 6.12.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която бил създаден специален ред за прием на заявления, на чакащите на 7.12.2016 г., но на които фактически не е било възможно приема на заявленията. За чакащите са били съставяни констативни протоколи и техните заявления са били обработвани до 9.12.2016 г., но стартирането и генерирането им за участие в подмярката е трябвало да стане на 7.12.2016 г. Между страните не е имало спор, че при обработката на заявленията е било установено, че те по подмярката са надхвърляли бюджета определен за нея, поради което обработката на заявленията за подпомагане е бела извършена по реда на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 9. В заявлението си за подпомагане, в раздел IX дружеството е попълнило критериите за оценка по т. 1. 2 – 19, т.; по т. 3. 1 – 8, т.; по т. 7. 1. – 8, т.; по т. 8. 3. -10, т. и по т. 10. 2. -2, т. или общия размер на критериите за оценка, според Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 според дружеството бил 55, т. Не е било спорно и обстоятелството, че при обработката на заявлението административният орган по критериите за оценка е присъдил 52, т. на заявлението за подпомагане. От приложения бизнес план към заявлението за подпомагане, указания на министъра на земеделието и храните до изпълнителния директор на ДФЗ – лист 157-162 от делото, относно прилагане на критериите за оценка на проекти по подмярка 4. 1 "Инвестиции в материални активи", относимите разпоредби от Инструкция за попълване на контролен лист "Таблица за избор" – предварителна проверка на заявените критерии за оценка – лист 235-260, както и от Инструкция за попълване на контролен лист "Таблица за избор" – окончателна проверка на заявените критерии за оценка – лист 269-296, приложенията към докладна записка от директора на дирекция "ДПМРСР" на ДФЗ съдът е установил, фактите относно цялата процедура, развила се по приема на заявленията за подпомагане по тази мярка. Освен това съдът е допуснал изслушване на заключение на съдебно счетоводна експертиза, приета от страните без оспорване. От нея е установил, че по критерият за оценка по т. 3. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9, а именно: Проекти при които изпълнението на одобрените инвестиции и дейности води до осигуряване на допълнителна заетост в земеделските стопанства, точките на дружеството са намалени от 8 на 3, т. Освен това вещото лице е установило, че в бизнес плана, Таблица Б е попълнена неправилно. Неправилността е установена при сравнението на Таблица Б и Таблица № 8, пак от бизнес плана, в която са посочени разходи за осигуровки и заплати за 7 лица - една бройка управленски персонал и шест бройки производствен персонал. Поради това заключението е, че по този показател на дружеството следва да се присъдят допълнително още 3 точки, при което общия брой на точките става 55 по критериите за оценка. В заповедта, предмет на жалбата е посочено, че дружеството е получило 52 точки при класирането, поради което и на основание чл. 39, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 41, ал. 1 и 2 от Наредба № 9 е постановен отказ от финансиране. При това фактическо установяване административният съд е направил правни изводи, че обжалваната заповед на изпълнителния директор на ДФЗ е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, но в нарушение на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9, включително и на посочените вече инструкции за попълване на контролен лист за предварителна и окончателна проверка на заявените критерии за оценка. Отделно от това за "Еврошен" ЕООД не са били съставени контролни листове за административни проверки, а само за проверка на място, в който е било отразено, че заявеното по проекта съвпада с установеното на място. Съдът е приел това нарушение за съществено, защото ако то не е било допуснато, административният орган е щял да достигне до различи изводи. От данните по делото е било безспорно установено, че отнетите 3 точки е извършено единствено на позоваването на Таблица Б от бизнес плана, без да се извърши проверка на останалите данни в него. При проверката административният орган е щял да установи разликата в данните между Таблица Б и Таблица № 8. Тази разлика съдът е възприел като допусната неяснота, която е следвало да бъде отстранена по реда на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9. Освен това съдът е констатирал, че в обжалваната заповед изобщо не са изложени мотиви относно направеното намаление на точките по критериите за подбор по показателя 3. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9. Неизлагането на мотиви относно фактическите установявания и правни изводи за направеното намаление от 55 на 52 точки съдът правилно е преценил също като допуснато съществено нарушение на административния орган, което възпрепятства правото на защита. По така изложените мотиви съдът е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради което я е отменил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е възприел фактите по спора, относно приема на заявления в изпълнение на заповед № 03-РД/3368 от 6.12.2016 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. След като с цитираната заповед е предвиден ред за приема на заявленията за подпомагане, то непредставянето на съставените констативни протоколи за чакащите заявители на същата дата е доказателство за спазването й. Тъй като процесуалният представител на изпълнителния директор на ДФЗ е създал пречки в събирането на тези доказателства, за които изрично му е било указано от съда, неизпълнението на задължението му е рефлектирало върху установените факти, а оттам и на направените правни изводи. Неоснователни са и твърденията на касатора, че при проверката на критериите за допустимост, заявени от "Еврошен" ЕООД следва само да се приемат данните по посочения вече критерии за работните места, заявени от Таблица Б в бизнес плана. Това твърдение не съответства на посочените вече инструкции, съответно за предварителна и окончателна проверка на критериите за оценка на заявленията за подпомагане. И в двете инструкции на първите им страници, съответно лист 235 и лист 269 от делото са поставени изисквания за проверка на отбелязванeто от кандидата в раздел IX. Задължение на проверяващия е да сравни попълнените или непопълнените части от раздела с бизнес плана. Самият бизнес план не се състои само от една таблица, както неправилно се твърди в касационната жалба, поради което е следвало да се извърши цялостна проверка на таблиците, в това число и на Таблица № 8, при което проверяващият би установил несъответствие на данните в Таблица Б и Таблица № 8. При това несъответствие е следвало да се изпълни процедурата по чл. 37, ал. 3 от Наредба № 9, за да се установи действителната воля на заявителя за подпомагане. Като не е сторил това административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, както правилно е установил и административният съд. Съществено нарушение на административните правила е и неизлагането на мотиви в заповедта за присъждането на 52 точки. Останалите оплаквания в касационната жалба относно критериите за оценка по т. 9. 1 от Приложение № 7 към чл. 30, ал. 5 от Наредба № 9 са неотносими към предмета на спора. "Еврошен" ЕООД не е заявило критерий за оценка по този показател, той не е обсъждан и от първоинстанционния съд. По изложените съображения решението по съществото на спора е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Решението в частта му за разноските е неправилно относно определеният размер на адвокатското възнаграждение. Съдът неправилно е приел, че спорът е с материален интерес. Съдебния контрол върху заповедите издавани от изпълнителния директор на ДФЗ в изпълнение на различните наредби по ЗПЗП е контрол за законосъобразност. Съдът не се произнася по размера на заявеното подпомагане, защото това е предоставено в специалната компетентност на административния орган. Когато съдът установи незаконосъобразност на обжалваната заповед, той я отменя и връща на административния орган преписката с указания по прилагането на съответната наредба. Само административният орган може да прецени основателността и размера на заявената финансова помощ, но не и съда. Поради това решението в частта за разноските е неправилно. От данните по делото се установява, че по договора за правна защита и съдействие "Еврошен" ЕООД е заплатило 5 000 лв. адвокатски хонорар. Същевременно изпълнителният директор на ДФЗ чрез процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Възражението е основателно и заплатеното възнаграждение следва да бъде намалено, защото е десет пъти над размера, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Настоящият състав намира, че с оглед на фактическата и правна сложност на спора, проявената процесуална активност от пълномощника на дружеството на него му се следва справедлив размер от 3 000 лв. Или решението в частта за разноските ще следва да се намали с 2000 лв. Направеното искане от касатора в настоящото производство за присъждане на разноски с оглед на изхода на спора ще следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение