Решение № 11241 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на АКЗ-Бургас ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Найденова, против решение 1652/11.10.2019 г. на Административен съд Бургас, постановено по адм. д. 1311/2019г., в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АПВ П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., потвърден в обжалваната част с Решение 86/23.05.2019г. на директор на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради необоснованост, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да му се присъдят сторените по делото разноски. В условията на евентуалност прави искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по следния въпрос: Противоречи ли националното право, а именно правото на Република България в частта на правната норма на чл. 129, ал.6 от ДОПК, според която на задълженото лице се възстановяват недължимо събраните или внесени суми въз основа на акт на орган по приходите с лихва за изтеклия период, с изключение на събраните осигурителни вноски, на правото на Европейския съюз; изключението, което тази правна норма въвежда за начисляване на лихви върху недължимо събрани от орган по приходите осигурителни вноски въз основа на незаконосъобразен негов акт ( признат за незаконосъобразен с влязло в сила решение на компетентния съд) противоречи ли на общите принципи на равностойност, ефективност и еквивалентност. Ответникът по касационната жалба директор на дирекция "ОДОП" Бургас при ЦУ на НАП, в дадения от съда срок взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: предмет на обжалване е АПВ П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., издаден по инициатива на органа, с посочено правно основание чл.129 от ДОПК, във връзка с подадено искане от 13.02.2019г. и Решение на ВАС 1211 от 30.01.2019г. Решението в частта, в която е изменен АПВ П-02000219025450-004-001/05.03.2019г., потвърден в обжалваната част с Решение 86/23.05.2019г. по жалба на АКЗ- БУРГАС ЕООД, като лихвите за забава върху недължимо платените суми за данък върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ /главница в размер на 73 214.75 лева и внесени лихви върху тази сума в размер на 20 136.89 лева/ следва да бъдат начислени до датата на окончателното възстановяване на сумите, е влязло в сила и не е предмет на касационен контрол. Предмет на касационен контрол е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу АПВ, в частта, в която не са начислени лихви за недължимо събраните главници за задължителни осигурителни вноски. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният АПВ е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. АС-Бургас е стигнал до извод, че АПВ в тази си част е законосъобразен. Приел е, че уредбата съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК е императивна и указва, че лихви върху тези вноски не се дължат, като законодателят изрично ги е изключил от кръга на сумите, върху които следва да бъдат начислени такива лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният съд намира изводите на АС-Бургас за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно в тази част и следва да се остави в сила като на основание чл.221, ал.2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към мотивите на АС-Бургас. Съгласно чл.128 от ДОПК подлежащите на прихващане суми са недължимо платени или събрани за данъци, ЗОВ, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК, недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължително осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на ал.1-4. Систематически тълкувана ал.6 от чл.129 от ДОПК е свързана с ал.5, която от своя страна въвежда задължение за органа по приходите в 30-дневен срок от предявяването пред него на влязъл в сила съдебен или административен акт да възстанови или прихване по реда на ал.2, т.2 изцяло посочените в акта суми, заедно с дължимата по ал. 6 лихва, при определените в нормата условия. Следователно, чл.129, ал.6 от ДОПК урежда две самостоятелни хипотези относно началния момент, от който съответните суми се връщат заедно с лихвата, като критерият е дали съответните суми са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите или не, а не дали сумите са били недължимо платени или събрани. Установено е, че сумите, във връзка с които се иска възстановяване на процесните лихви, са главници за задължителни осигурителни вноски, постъпили по сметка на НАП, като тези суми са събрани въз основа на акт на орган по приходите по смисъла на чл.129, ал.6 от ДОПК. С оглед на това обосновано съдът е приел, че уредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК е императивна и указва, че недължимо събрани осигурителни вноски се връщат без законната лихва за изтеклия период. Законодателят е предвидил, че недължимо събраните ЗОВ, както в настоящия случай се връщат без законната лихва за изтеклия период от събирането им до тяхното възстановяване. Следва да се посочи, че претенцията на дружеството да разполага със събраните през 2017г. от НАП задължителни осигурителни вноски до тяхното възстановяване с процесния АПВ през 2019г. и невъзможността да ги ползва, респ. евентуално да му бъде присъдена и законна лихва върху описаните суми, могат да бъдат заявени в друг съдебен процес - по реда на ЗОДОВ, а не и в този по оспорване на АПВ. Съгласно чл.129, ал.6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. Правилно е приел съдът, че уредбата на чл.129, ал.6 от ДОПК е императивна и указва, че лихви върху тези вноски не се дължат, като законодателят изрично ги е изключил от кръга на сумите, върху които следва да бъдат начислени такива лихви по реда на чл.129 от ДОПК. Правилно е приел, че съдебната практика и цитираните решения на СЕС, на които се позовава жалбоподателят, не са относими към казуса, тъй като обсъдените в тези актове правоотношения не са аналогични и не засягат уредбата на дължими лихви за забава върху главници на недължимо внесени задължителни осигурителни вноски. Предвид изхода на делото и направеното искане отгл. юриск. Т. Желязкова, на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,