Решение № 4895 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2017 г.
ВАСV отделение02.04.2019 г.докладчик т Диана Добрева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394 от 03.11.2017 г. по адм. дело № 410/2017 г. на Административен съд - В.. ОСЪЖДА Държавна агенция "Технически операции" да заплати на И. П. И. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно. Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), подадена против решение № 394 от 03.11.2017 г. по адм. дело № 410/2017 г. на Административен съд - В., с което по жалба на И. И. е отменена издадена от касатора заповед № RB202007-001-05/2-1907/30.05.2017 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост. Ответникът Иванов счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния съд, като при постановяване на решението съдът е обсъдил всички правно значими обстоятелства, събраните доказателства и възраженията на страните, за което подробно се е мотивирал. Видно е, че при издаването на оспорения акт административният орган е приел, че И. И. не е опазил служебната информация, като е нарушил задълженията си в раздел V "основни задължения" на длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност. За това негово поведение му е наложено наказание по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. При събраните писмени и гласни доказателства обосновано съдът е приел, че прекратената операция на МВР не е по вина на И. И.. Не се доказва по категоричен начин и че на срещата, осъществена на 15.02.2017 г. със служител от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - В., са изнесени данни, касаещи служебна информация. Напротив, този друг служител (И. Н.) вече е знаел за употребявания от служителка на Териториална дирекция "Технически операции (ТДТО) псевдоним в оперативната дейност (к., к.), независимо, че същият би следвало да се знае само от служители на тази специализирана дирекция. Що се касае до факта, че Иванов е имал по-близки отношения с въпросния служител Нинов, то това не обосновава ангажираната спрямо него дисциплинарна отговорност. Установено е също така, че за срещата на Нинов с Иванов последният е докладвал по надлежния ред за проявения интерес спрямо "к. ", с което е изпълнил служебните си задължения. От така установеното не се доказва Иванов да е извършил нарушения за служебни задължения под формата на разгласяване на факти и сведения, станали му известни при и по повод на дейността му, поради което съдът законосъобразно и обосновано е приел, че липсва вмененото във вина на ответника по касация дисциплинарно нарушение. За дисциплинарното нарушение не може да се предполага, че е извършено, то трябва да е безспорно доказано, а това в случая не е налице. Затова заповедта е отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразно издадена, което заключение се споделя и от касационния състав. Следователно при постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон. Липсват касационни основания за отмяна на решението, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 394 от 03.11.2017 г. по адм. дело № 410/2017 г. на Административен съд - В.. ОСЪЖДА Държавна агенция "Технически операции" да заплати на И. И. сумата 500 (петстотин) лева разноски. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4895 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14401/2017 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), подадена против решение № 394 от 03.11.2017 г. по адм. дело № 410/2017 г. на Административен съд - В., с което по жалба на И. П. И. е отменена издадена от касатора заповед № RB202007-001-05/2-1907/30.05.2017 г. за наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради необоснованост. Ответникът Иванов счита жалбата за неоснователна по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Фактическата обстановка е правилно изяснена от административния съд, като при постановяване на решението съдът е обсъдил всички правно значими обстоятелства, събраните доказателства и възраженията на страните, за което подробно се е мотивирал. Видно е, че при издаването на оспорения акт административният орган е приел, че И. П. И. не е опазил служебната информация, като е нарушил задълженията си в раздел V "основни задължения" на длъжностна характеристика за изпълняваната от него длъжност. За това негово поведение му е наложено наказание по чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. първо от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), изразяващо се в неизпълнение на служебни задължения. При събраните писмени и гласни доказателства обосновано съдът е приел, че прекратената операция на МВР не е по вина на И. И.. Не се доказва по категоричен начин и че на срещата, осъществена на 15.02.2017 г. със служител от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - В., са изнесени данни, касаещи служебна информация. Напротив, този друг служител (И. Н.) вече е знаел за употребявания от служителка на Териториална дирекция "Технически операции (ТДТО) псевдоним в оперативната дейност (кака, картечница), независимо, че същият би следвало да се знае само от служители на тази специализирана дирекция. Що се касае до факта, че Иванов е имал по-близки отношения с въпросния служител Нинов, то това не обосновава ангажираната спрямо него дисциплинарна отговорност. Установено е също така, че за срещата на Нинов с Иванов последният е докладвал по надлежния ред за проявения интерес спрямо "кака", с което е изпълнил служебните си задължения. От така установеното не се доказва Иванов да е извършил нарушения за служебни задължения под формата на разгласяване на факти и сведения, станали му известни при и по повод на дейността му, поради което съдът законосъобразно и обосновано е приел, че липсва вмененото във вина на ответника по касация дисциплинарно нарушение. За дисциплинарното нарушение не може да се предполага, че е извършено, то трябва да е безспорно доказано, а това в случая не е налице. Затова заповедта е отменена от първоинстанционния съд като незаконосъобразно издадена, което заключение се споделя и от касационния състав. Следователно при постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон. Липсват касационни основания за отмяна на решението, което следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в касационното производство в размер на 500 лева за адвокатско възнаграждение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,