Решение № 5325 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2015 г.

Решение № 5325 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5404/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Булмедикс Ихтиман" ЕООД, представлявано от управителя Антон Дончев, чрез адв. Донка Стоянова, против Решение № 642 от 19.03.2015 г. постановено по адм. дело № 3478/2014 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлено, като неоснователно, оспорването му на отказа на зам. -кмета на Община - Варна, обективиран в писмо изх. № АУ 248203ВН_001ВН от 23.10.2014 г., да издаде разрешение за удължено работно време за обект бар "Мода бар де лукс" в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 108, по искане вх. № АУ248203ВН/7.10.2014 г. В жалбата подробно са мотивирани отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на обжалвания съдебен акт. Кметът на Община Варна оспорва касационната жалба в писмения си отговор с мотиви за нейната неоснователност. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а по същество неоснователна. Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Съдебното производство по адм. дело № 3478/2014 г. по описа на Административен съд Варна е образувано по жалбата на "Булмедикс Ихтиман" ЕООД против отказ обективиран в писмо на зам. -кмета на Община - Варна да издаде разрешение за удължено работно време за обект бар "Мода бар де лукс" в гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 108. С решението си съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в предписаната от закона форма, при спазване на правилата на процесуалния закон и при правилно прилагане на материалния закон. При анализа на събраните доказателства първостепенният съд е установил, че жалбоподателят, с искане вх. № АУ248203ВН от 7.10.2014 г., адресирано до кмета на Община - Варна, е поискал издаването на разрешение за удължено работно време - от 24:00 часа до 6:00 часа, съгласно чл. 5 от Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община - Варна (Наредбата) за обект - бар "Мода бар де лукс". Към искането не е било представено приложение № 5 - протокол от Общото събрание на живущите в жилищната сграда, в която се намира туристическият обект, с решение за съгласие на обитателите за функционирането на обекта с удължено работно време. Установено е също, че Димитринка Караиванова, живуща срещу сградата в която се помещава обекта - бар "Мода бар де лукс" е подала три сигнала, в които е изложила оплакванията си от нарушаване на нощната тишина всяка вечер. Във връзка със сигналите в дома на Караиванова е извършена проверка от служители на Община Варна и на РЗИ-Варна за установяване нивото на шума от бара, която е установила, че шума е 30,6 децибела, което е в рамките на граничната стойност от 30 децибела по Наредба № 6 от 26.06.2006 г. на Министерството на здравеопазването. В тази връзка заместник-кмета на Община Варна e издал оспорвания отказ, обективиран в писмото с изх. № АУ248203ВН_001ВН от 23.10.2014 г. - не може да бъде издадено разрешение за удължено работно време на кафе-аператив "Мода бар Делукс", поради наличие на жалби и сигнали на граждани, живеещи в близост до обекта. Въз основа на тази фактическа установеност съдът е приел, че предмет на оспорването е изричен отказ на административния орган по искането с вх. № АУ248203ВН от 7.10.2014 г. и този отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол. Отказът е издаден от компетентния административен орган, съгласно Заповед № 3030 от 26.08.2013 г. на кмета на община Варна, съгласно която на зам. кмета на общината е възложено да изпълнява правомощията му по Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община - Варна. При постановяването му е спазено изискването за форма, тъй като отказът съдържа посочване на фактически основания за издаването му - налице са подадените жалби и сигнали на граждани, живеещи в близост до обекта с оплаквания за нарушение на нощната тишина и спокойствието в района от силната музика от заведението всяка вечер до 3-4 часа през нощта, които са приложени в преписката и по повод на тях са извършени и проверки, поради което административният орган е отказал да уважи искането за удължаване на работното време на търговския обект в съответствие с чл. 5, ал. 3, т. 2, предл. 1 от Наредбата. Обжалваното решение е правилно. Неоснователни са твърденията на касатора, че е нарушено изискването за форма на административния акт, посочени в чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В оспореното писмо е посочено изрично, че същото е в отговор на искането с вх. № АУ248203ВН от 7.10.2014 г. В съдържанието му е посочено също, че отказът да се удължи работното време на обекта се базира на документи, съдържащи се в административната преписка. Писмото съдържа и мотивите на административния орган относно правнорелевантните факти - наличие на сигнали за нарушаване на общественото спокойствие. При това положение съдът правилно е приел, че независимо от факта, че оспорваният акт не е формулиран като "заповед" или "решение" с него се засягат права на молителя, издаден е от административния орган в кръга на властническата му дейност и във връзка с конкретно искане за издаване на индивидуален административен акт, като волята на административния орган е ясно изразена - отказ да се удовлетвори искането и мотивирана с наличие на основанията по чл. 5, ал. 3, т. 2, предл. 1 от Наредбата (Тълкувателно решение № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС). Неоснователни са също доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалният закон във връзка с изпълнението на предпоставките за издаване на разрешение за удължено работно време съгласно Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Община Варна. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредбата лицето, осъществяващо дейността, подава искане по образец в Община Варна, към което трябва да приложи изискуемите документи по т. 4 към които и протокол от общото събрание на живущите, заверен за вярност, в който с решение е отразено съгласие на обитателите за функциониране на обекта с удължено работно време за туристически обекти, находящи се в жилищни сгради. Видно от представените материали по делото, заведението е обект отразен в кадастъра като предназначен за търговска дейност - кафе-бар, разположен на 1-ви етаж в сграда представляваща жилищен блок с магазини. От скиците -извадки от кадастралната карта и регистъра за имота, схемата на самостоятелният обект и протокола обр. 16 за установяване годността за ползване на сградата, се установява, че наетият с договор за наем от 18.09.2014 г. обект от "Булмедикс Ихтиман" ЕООД е разположен в жилищна сграда състояща се от две тела - висока жилищна част с 15 етажа, сутерен и мезонети и ниска част състояща се от магазини и офиси. Във връзка с това съгласно изискването на чл. 5, ал. 1, т. 4 от Наредбата, към искането за издаване на удължено работно време дружеството е следвало да приложи протокол от общото събрание на живущите, заверен за вярност, в който с решение да е отразено съгласие на обитателите в жилищната сграда, в която е обекта за функционирането му с удължено работно време. Безспорно е, че такъв документ не е представен, а същият е задължително изискуем в случаи като настоящия, съгласно нормата на чл. 5, ал. 1, т. 4 от общинската Наредба. При така установеното, неоснователно и в несъответствие с доказателствата по делото е твърдението на представителят на касатора, че са били налице условията за издаване на поисканото разрешение. Неоснователни са и твърденията на процесуалния представител на касатора за неправилно приложение на материалният закон с оглед на неприложимост на изискванията на Закона за защита на шума в околната среда и неотносимост на сигналите за високи нива на шум към процедурата по издаване на разрешение за удължено работно време. Този разрешителен режим цели да гарантира спазване на обществения ред, осигуряване на тишина и спокойствие за сън и почивка през този интервал на денонощието на хората в района на обекта и в жилищната сграда, в която е заведението. Съдът правилно се е съобразил с текста на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Наредбата, приложим в конкретния казус по аргумент на по-силното основание, отчитайки депозираните в общината оплаквания от граждани за наднормени нива на шум и събрани в тази насока писмени доказателства. При наличие на две или повече жалби от граждани за наднормени нива на шум, чиято основателност е доказана с протокол за замерване от РЗИ - Варна се отнема разрешение на заведение за хранене и развлечения за удължено работно време, на още по-силно основание наличието на такива жалби и измерени наднормени нива на шум от дадения обект е пречка за издаване на разрешение за удължено работно време на същия. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който е отказано да издаде разрешение за удължено работно време за обект кафе-бар. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пред. първо от АПК, Върховният административен съд, III отделение,