Решение № 4193 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2009 г.

Решение № 4193 от 30.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11943/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Варна срещу решение № 186 от 16.03.2009 г., постановено по адм. д. № 239 по описа за 2005 г. на Окръжен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта на кмета, с която е одобрена оценката на част от имот с площ от 86 кв. м в размер на 297 лв. и е изменил същата заповед, като е определил оценка за същата площ в размер на 3268 лв. Срещу същото решение е подадена касационна жалба и от адвокат Станислав Славов-пълномощник на Русанка Димитрова Трифонова. И в двете касационни жалби се съдържат оплаквания за неправилност на решението, като се релевират доводи за допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в тях се моли, решението да се отмени, като се присъдят направените разноски и за двете инстанции. Русанка Трифонова е изпратила писмено становище с приложени към него копия от решение по гр. д. № 9283/2007 г. на Районен съд - Варна и копие от определение по гр. д. № 991/2009 г. на Върховния касационен съд. В становището се твърди, че жалбоподателите Здравка Николова Стойкова и Георги Николов Апостолов не са собственици на частта от имота, предмет на одобрената оценка със заповедта на кмета на общината, срещу която е подадена жалбата. От ответникът Георги Николов Апостолов е постъпило писмо с приложени копия на решения, постановени от съд, копие от страница от вестник и незаверено копие от писмо, издадено от Дирекция "Административно-техническо обслужване"-Галата, район Аспарухово, община Варна. Останалите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност и на двете жалби. Счита, че съдът е постановил решението си при неправилно приложение на материалния закон - § 31, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г., в редакцията на текста към момента на издаването на заповедта на кмета - глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледани по същество и за основателни, по следните съображения: Георги Николов Апостолов и Здравка Николова Стойкова са обжалвали заповед № 251 от 25.5.2004 г. на кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е одобрена оценката на част от имот с № 89 по плана на новообразуваните имоти с площ от 86 кв. м в размер на 297 лв. В заповедта е наредено съобщаването й на наследниците на Анастасия Христодорова Христова и наследниците на Никола Стойков Апостолов. Твърденията в жалбата са били, че оценката е неправилно определена, била е занижена, а трябва да бъде по пазарни цени. Наследниците на Анастасия Христова, конституирани в процеса като заинтересовани страни не са взели становище по жалбата. Административното производство е започнало по молба на Русанка Трифонова, която се е легитимирала за собственик на 600 кв. м, представляващи идеална част от целия имот от 689 кв. м с пл. № 89 в кв. 79 с нотариален акт № 179, том III, д. № 1107/1995 г. Жалбоподателите са се легитимирали за собственици с решение № 574 от 7.12.1998 г. на ПК-Варна, с което е признато правото на собственост в стари реални граници на наследниците на Никола Стойков Апостолов и с удостоверение за наследници. За изясняването на спора съдът е приел две съдебно-оценителни експертизи. По първата е дадено заключение за пазарната цена на имота към момента на постановяване на заповедта, според която тя е 3268 лв., а към момента на даване на заключението - 4128 лв. Според втората експертиза, изготвена от същото вещо лице, стойността на частта от имота по реда на глава седма, раздел първи от отменения ППЗДС е в размер на 322.50 лв. и по новия ППЗДС - в размер на 1221.12 лв. Съдът е приел, че правото да се иска определянето на оценката за 86 кв. м произтича от нормата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, но според него, цената на така придадената площ към вече заплатените от Русанка Трифонова 600 кв. м трябва да се определи по пазарни цени. Въз основа на приетите заключения на вещото лице е отменил заповедта на кмета, след това я е изменил, като е определил стойността на 86 кв. м по пазарни цени в размер на 3 268 лв. Постановеното решение е недопустимо, което налага неговото обезсилване и прекратяване на производството по делото пред окръжния съд. По делото е било безспорно установено, че заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти, в който попада и процесния имот № 89, е влязла в законна сила по отношение на него, като необжалвана. Към писменото становище на Русанка Трифонова, а и към молбата на пълномощника й са приложени копие от решение № 2140 от 30.06.2008 г., постановено по гр. д. № 9283/2007 г. на Районен съд - Варна и копие от определение № 1037 от 12.11.2009 г., постановено по гр. д. № 991/2009 г. на ВКС на РБ. От определението на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр. д. № 1821/2008 г. на Окръжния съд- Варна се установява, че с решение по гр. д. № 1821/2008 г. Варненският окръжен съд е оставил в сила първоинстанционното решение от 30.06.2008 г. по гр. д. № 9283/2007 г. на Варненския районен съд. От решението на районния съд се установява, че предявените искове от Георги Николов Апостолов и Здравка Николова Стойкова срещу Русанка Димитрова Трифонова и Йордан Димитров Трифонов за признаване за установено, че ищците (Георги Апостолов и Здравка Стойкова) са собственици на реална част от недвижим имот, находящ се в землището на кв. Галата в гр. Варна, местността "Фъндъклък", представляващ имот № 89 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Ракитника, одобрен със заповед № РД-I-7706/387/2002 г. на областния управител на Варненска област, с площ на частта от 236. 31 кв. м, представляваща част от нивата на наследодателя им, са отхвърлени, на основание чл. 108 и 109 ЗС. От така влязлото в сила решение се установява, че Георги Апостолов и Здравка Стойкова не са собственици на част от имота, представляваща 86 кв. м, за които Русанка Трифонова е подала молба да кмета за оценка. Единствено те са обжалвали заповедта на кмета, с която е определена стойността на частта от имота. След като на жалбоподателите не принадлежи правото на собственост върху частта от имота, то образуваното съдебно административно производство е било недопустимо, поради липсата на активна легитимация на жалбоподателите. Това налага обезсилване на решението на административния съд и прекратяване на производството пред него. За принадлежността на правото на жалба съдът следи служебно през всичките фази на развитието на спора до окончателното му приключване. Активната легитимация или принадлежността на правото на жалба, обусловено от защитата на материалния интерес, е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът е длъжен служебно да следи. От приложените доказателства безспорно се установява, че Георги Апостолов и Здравка Стойкова не са собственици на частта от имота, предмет на оценката, одобрена със заповедта на кмета, поради което те не са имало правото да обжалват тази заповед. Съдът се е произнесъл по една недопустима жалба, поради което решението ще следва да се обезсили, а производството пред административния съд-прекрати. Направеното искане от касаторите за присъждане на направените по делото разноски е основателно и следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. От договор за правна защита и съдействие серия "В", № 27889 от 26.06.2006 г. се установява, че Русанка Трифонова е заплатила 250 лв. Кметът на общината също има право на разноски, на същото правно основание, които съдът определя общо в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение