Решение № 7022 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2013 г.

Решение № 7022 от 22.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2158/2013 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, гр. София, чрез пълномощника си юрисконсулт Гачев, против решение № 7080 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8394/2012 г. на Административен съд София град, с което отменено уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1594 от 20.07.2012 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. Наведени са доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на друго решение с което да бъде оставено в сила процесното писмо. Ответникът - "Катим" ЕООД редовно призован не изпраща представител. В представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че неправилно административният съд е приел допуснати процесуални нарушения при издаването на административния акт. Върховният административен съд, четвърто отделение приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "Катим" ЕООД, срещу уведомително писмо за извършено плащане изх. № 02-280-2600/1594 от 20.07.2012 г. на ДФЗ - Разплащателна агенция за изплащане на субсидии по подадено от жалбоподателя Общо заявление за подпомагане за 2011 г. с УИН 28/0404411/47145, с което по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ е претендирана сума от 96246,81 лв., по схемите за национални доплащания на площ /СНДП/ е поискана сумата от 12749,4 лв., а по плащанията на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР2/ е поискана сумата от 17121,76 лв. Административният орган е установил части от декларираните БЗС за недопустими за подпомагане по СЕПП, като по тази програма исканата сума 96246,81 лв. е намалена с 21 157,62 лева. По втората схема СНДП са установени несъответствие при част от декларираните БЗС, като заявената сума от 12 749,40 лв. е редуцирана с 3 299,40 лв. По третата схема /НР2/ са констатирани несъответствия, като исканата сума е редуцирана с 3 387,55 лева. Общата сума изплатена на жалбоподателя по трите мерки възлиза на 93378,37 лева. Първоинстанционният съд е дефинирал приложимите за случая нормативни актове, като е посочил, че към момента на издаване на оспорения акт Република България е пълноправен член на Европейския съюз и е въвела в законодателството си изискванията на директивите и регламентите на ЕС относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ на съюза, в частност относно схемите и правилата за единно плащане. Преценил е, че процесният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но не и при спазване на процедурата по неговото издаване. Посочил е, че при кръстосаните проверки е установено застъпване на площи, заявени от повече от един кандидат. Жалбоподателят не се е явил и не е представил документ за правно основание за ползване на застъпените площи. Констатирал е, че в конкретната хипотеза е допуснато съществено нарушение в процедурата по констатиране и отстраняване на застъпванията. По делото е приложено уведомително писмо за площи, заявени от повече от един кандидат. Това писмо е адресирано до "Катим" ЕООД, като е приложена и таблица на установените застъпвания. Липсват обаче доказателства това писмо да е получено от заявителя. Това е съществено процесуално нарушение, което нарушава правото на защита на заявителя. На следващо място, изводите за недопустимост за подпомагане в уведомителното писмо се базират и на извършена на място проверка. Съгласно чл. 32 от регламент № 1122/2009 г. всяка проверка на място подлежи на доклад за проверките, за да има възможност да се прегледат детайлите на извършената проверка. Съгласно същата разпоредба на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на проверката и да добави забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава копие от доклада за проверката. По делото не са ангажирани доказателства заявителят да е получил копие от съставения доклад за проверката с цел защита срещу констатацията в акта. Това е съществено процесуално нарушение в процедурата по извършване на проверка на място. С оглед всичко изложено е приел, че посочените процесуални нарушения са основание за отмяна на оспорваното писмо. Обжалваното решение е неправилно. Неправилен е изводът на първоинстанционния съд за допуснати процесуални нарушения от административния орган при процедурата по издаване на оспореното писмо, във връзка с връчването на уведомителното писмо за площи, заявени от повече от един земеделски производител. Видно от представената административна преписка, на л. 111 от делото се намира обратна разписка, удостоверяваща надлежното връчване на писмото за двойно заявените площи. Разписката е на куриерска фирма Стар пост с баркод № 6111305 и удостоверява надлежно връчване на процесното писмо с изх. № 02-280-2600/4206 от 05.10.2011 г., за което обстоятелство е положен саморъчен подпис на представител на дружеството жалбоподател - Кольо Иванов от дата 01.11.2011 г. В предоставения му 20-дневен срок представител на дружеството не се е явил и не е представил доказателства по отношение на тези имоти, за да може въпросът със застъпените площи да бъде разрешен в негова полза. Правилно и законосъобразно ДФ "Земеделие" е отказал плащане на дружеството на това основание. Неправилен е и изводът на административния съд за допуснати съществени процесуални нарушени в хода на административното производство, изразяващи се в липсата на доказателства за връчване на съставения доклад от извършената проверка на място. По отношение на "проверките на място" приложима нормативна разпоредба е тази на чл. 30 и следващите от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията от 30 ноември 2009 г. По силата на тази норма Разплащателната агенция има задължението да извършва общ брой проверки на място годишно на поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за директни плащания. Всички правила за извършването на проверки на място, съставянето на контролни доклади, връчването им на бенефициентите и др., съгласно цитирания регламент, касаят нормативно установените задължения на ДФЗ, в качеството му на Разплащателна агенция именно при извършването на тези проверки. Видно от приложените по делото доказателства, в процесния случай не се касае за извършена проверка на място, съгласно посочения по-горе регламент, а за извършена теренна проверка на физическите блокове, извършена от експерти при съответната ОСЗ. Резултатите от тези проверки се включват в СИЗП на основание чл. 33, ал. 3, т. 2 от ЗПЗП и чл. 8, т. 3 от Наредба № 105/2006 г. и представляват основната база данни за ползваните земеделски парцели в страната. За тази проверка ДФЗ няма задължение да уведомява бенефициента. Неправилно съдът е приел в процесния случай, че е налице извършена проверка на място. Смесвайки двата вида проверки - класическата проверка на място от ДФЗ, съгласно ЗПЗП и теренната проверка, извършвана от експерти на ОСЗ съдът е нарушил приложимия материален закон. В случая жалбоподателят "Катим" ЕООД е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2011 г., с което е кандидатствал за подпомагане по три мерки: СЕПП, СНДП и НР2. От приложената към заявлението таблица за ползваните парцели за 2011 г. се констатира, че е декларирал 49 броя парцела по СЕПП с обща площ 429,64 ха, 47 бр. парцели по СНДП с обща площ от 424,98 ха и 26 броя парцели по НР2 с обща площ от 350,29 ха. Със заявлението кандидатът е декларирал, че е запознат с условията по схемите и мерките, за които кандидатства. Съгласно чл. 43, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г., след подаване на заявлението е била стартирана административна проверка по чл. 37 ЗПЗП, посредством интегрираната информационна система за администриране и контрол /ИСАК/. На подаденото от касатора Общо заявление за единно плащане на площ са извършени всички задължителни проверки, посочени в ИСАК. Тъй като заявлението не е попаднало в петте процента, съгласно метода за анализ на риска /чл. 37 от ЗПЗП/ по него не е била и и завършена проверка на място. При въвеждането на предоставените данни от страна на ДФЗ, е констатирано, че в 26 от декларираните от бенефициента парцели - по СЕПП - 10бр.; по СНДП - 9 бр. и по НР2 - 7 бр. има недопустими площи от общата декларирана площ, в процентно отношение, както следва: по СЕПП - 9,97 %, по СНДП - 9,03 % и по НР2 - 12,34 %. При така установения процес на наддеклариране, ДФЗ е изпълнил задълженията си по чл. 58 от Регламент 1122/2009 г. и е отказал подпомагане в размера на недопустимата площ, у множен по две и е изплатил субсидията, като е извършил съответните намаления, без да налага санкции за бъдещ период. Констатациите на ДФЗ в обжалваното уведомително писмо са изцяло потвърдени от допуснатата и прието по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. В експертизата вещото лице е дало и подробен отговор по отношение на констатираните двойно заявени площи. От така изложените съображения следва, че уведомителното писмо на изпълнителният директор на ДФЗ-РА е съответно на материалния закон, а жалбата срещу него като неоснователна и недоказана ще следва да се отхвърли. Поради това, че касаторът е поискал присъждането на разноски за цялото производство, според изхода на спора следва, че искането е основателно и следва да се уважи на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 3 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. Жалбоподателят следва да заплати на ДФЗ-РА юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определено на основание чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и направените разноски за изготвяне на СТЕ. Направеното искане от адвокат-пълномощника на касатора за заплащане на направените разноски като неоснователно не следва да се уважава. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение