Решение № 11121 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2010 г.

Решение № 11121 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане от Бранимир Владимиров Романски от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 734/19.01.2010 г., постановено по адм. дело № 5417/2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № А3-2933/16.06.2008 г. на директора на национална служба "Полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. В искането не е посочено конкретно основание за отмяна, излагат се съображения, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Молителят претендира решението на тричленния състав на ВАС да бъде отменено, като бъде отменена заповедта за уволнение. В съдебно заседание молителят, чрез пълномощника си адв. Иванова, поддържа, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, изразяващо се в извършване на престъпно действие на органа, издал акта, предвид липсата на доказателства за повдигнато обвинение по чл. 387 НК против служителя Романски. Претендира да бъде отменено решението на тричленния състав и да бъде постановено друго, с което да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, с което е била отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Ответникът по искането за отмяна - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразил становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 734/19.01.2010 г. по адм. дело № 5417/2009 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, трето отделение, в производство по чл. 210, ал. 1 вр. чл. 208 АПК, е отменил решение № 1375/16.01.2009 г., постановено по адм. дело № 4185/2008 г. по описа на Административен съд София - град, както и определението от 17.02.2009 г. по същото дело за присъждане на разноски, и вместо това е постановил решение по същество, с което е отхвърлил жалбата на Бранимир Владимиров Романски против заповед № А3-2933/16.06.2008 г. на директора на Национална служба "Полиция" - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. При формиране на изводите си, настоящият петчленен състав на ВАС съобрази, че приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В молбата, по която е образувано настоящото производство не са посочени конкретни основания за отмяна от визираните в чл. 239, т. 1 - т. 6 АПК, а от изложените съображения може да се направи извод, че се твърди наличие на процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт, както и на потвърдения с него административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител в МВР. Твърдяните нарушения в рамките на производството по издаване на съответния административен акт по принцип биха могли да представляват основание за незаконосъобразност на този акт, поради което следва да се наведат в производството по обжалване на акта. След влизане в сила на административния акт се преклудира възможността на заинтересованото лице да навежда нови доводи и основания за незаконосъобразност на акта, който е влязъл в сила, с оглед приключилото съдебно производство по обжалването му. Решенията на тричленен състав на Върховния административен съд, постановени в касационно производство по реда на чл. 208 и сл. АПК, каквото е решението, чиято отмяна се претендира, не подлежат на инстанционен контрол. Същите са окончателни и могат да бъдат отменени само при наличие на отменително основание по чл. 239 АПК. Както се посочи по-горе, наличие на такова основание не се твърди в искането за отмяна, но в съдебното заседание по делото от адвоката - пълномощник на искателя е направено твърдение за наличие на основание по чл. 239, т. 2 АПК. Според тази разпоредба, съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинността на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. За да е налице това основание за отмяна наличието на престъпно действие следва да е установено по надлежния съдебен ред, т. е. с влязла в сила присъда или със споразумение по глава ХХIХ от НПК. Наред с това престъплението следва да е обусловило съдържанието на решението, чиято отмяна се претендира. По делото не са представени доказателства за такъв съдебен акт, нито се твърди наличието му. В съдебното заседание по делото пълномощникът на искателя е заявил, че няма да представя доказателства. Същият обосновава наличието на основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК с твърдения за осъществено престъпно действие от органа, издал обжалвания административен акт. Това обаче представляват само твърдения на страната, които не са подкрепени с доказателства, че твърдяното престъпно действие е установено по надлежния съдебен ред. За да бъде допусната отмяна на съдебното решение не е достатъчно страната само да твърди, че съдържанието на решението е обусловено от извършено престъпно деяние. В производството за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е недопустимо установяване на престъпни действия. В такова производство следва да бъде представен надлежен съдебен акт, с който е установено престъпното деяние и едва при наличието му решаващият съд по искането за отмяната следва да прецени дали са изпълнени останалите изисквания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Предвид изложените съображения, не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК. Следва да се отбележи, че по същество, претенцията на молителя в искането за отмяна представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по адм. дело № 5417/2009 г. с което е отменено решението по адм. дело № 4185/2008 г. на Административен съд София - град, по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,