Решение № 9831 от 3.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Л. Тонева, от гр. София чрез нейния пълномощник срещу решение 6106/27.10.2021 г. по адм. д. 87/2020 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците -началникът на службата по геодезия, картография и кадастър София, кметът на Столична община район Искър и ответниците С. Зимбилева; Н. Зимбилев; П. Александрова; И. Зимбилев; Ф. Младенов; Я. Илиев; И. Петров; Б. Петрова-Зографова; Р. Петров; Ц. Спасов; М. Касабова; А. Божилова; Г. Спасов; Р. Николов; Е. Димитрова; С. Младенова; Р. Митров; Ю. Динчева; А. Малинова; В. Янакиева; С. Бояджиев; А. Божилов; Р. Божилов; Б. Велев; П. Митов; С. Митов; А. Йорданов; Б. Илиева;Л. Бистрева; И. Хаджийска; М. Асова; М. Асова - Дончева; Н. Асов; С. Младенова; В. Буровска; А. Пешова; Т. Велева; А. Велева-Маринова; Е. Младенова; Е. Младенова; И. Младенова; Г. Стойнов, С. Стойнова П. Стойнова; С. Чилингирова и С. Сарийска не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. Тонева заповед 18-5721-03.06.2019г., издадена от началника на службата по геодезия, картография и кадастър-София, с която на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР й е отказано изменение на одобрената кадастрална карта и регистър в частта за поземлени имоти с идентификатори 07106.1401.207, 07106.1401.39 и 07106.1401.37 по заявление рег. 94-70994-04.12.2013 г. на жалбоподателката. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: В процесния случай с процедираното изменение на кадастралната карта се иска нанасянето на имот с проектен идентификатор 07106.1401.999, собственост на оспорващия и същият да се нанесе в съответствие с приложеното решение на ОСЗ Панчарево. Видно от приложената скицата, с исканото изменение се засяга ПИ с идентификатор 07106.1401.39-общинска собственост. В хода на събиране на доказателства са представени документи за собственост, както от страна на жалбоподателката, така и заинтересованите страни, които са с конкуриращи се титули за собственост относно част от процесния имот. Т.е. налице е спор за материално право. При тези установявания по делото настоящият състав намира, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен в административното производство пред СГКК или административния съд. Обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон при следните съображения: В конкретния случай и видно от обстоятелствената част на обжалваната заповед се претендира изменение на кадастрална карта и кадастрални регистри, с оглед настъпили промени в обектите на кадастъра след влизането сила на КККР, а именно: отразяване на поземлен имот с проектен идентификатор 07106.1401.999 и нанасянето му съгласно представен документ за собственост. За установяване правата на собственост заявителката представя решение 20Б от 11.02.2014 г. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Бусманци на ОСЗ Панчарево, влязло в сила на 28.02.2014 г. Административният орган е приел , че в настоящия случай е относима разпоредбата на чл. 51, ал. 1,т .1 ЗКИР. Според административния орган видно от изработената скица-проект 15-940852-17.12.2018 г. имотът, чието нанасяне се иска съгласно решение 20Б от 11.02.2014 г. за възстановяване правото на собственост на земеделски земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на Бусманци на ОСЗ Панчарево, влязло в сила на 28.02.2014 г., попада върху поземлен имот с идентификатор 07106.1401.39 с регистрирани данни за собственост в КРНИ - СТОЛИЧНА ОБЩИНА - РАЙОН ИСКЪР с документ за собственост - Акт за частна общинска собственост 1294 от 22.02.2012 г. на общинска администрация район Искър. При наличието на противопоставими права на собственост административният орган следва да приеме, че е налице спор за материално право, който не е негова компетентност. При липса съгласие спорът може да бъде решен по общия исков ред с влязло в сила съдебно решение за установяване на правата им, след което може да бъде направено изменение на КККР. Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, когато непълнотата или грешката /по см. на §1, т. 16 от ДР на ЗКИР/ е свързана със спор за материално право, тя се отстранява в КККР въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. Настоящата инстанция намира, че както административният орган, така и съдът неправилно приемат, че се касае за грешка или непълнота в кадастралната карта. В тази насока самият административен орган е приел в обстоятелствената част на заповедта, че се касае за относимостта на нормата на чл. 51, ал. 1,т .1 ЗКИР-изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и кадастралните регистри. Поради това съвсем неоснователно както административният орган, така и съдът приемат наличието на спор за материално право по смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, който е пречка за допълване на непълнотата или за поправка на грешката в кадастралната основа. Самият административен орган е приел наличието на противопоставими права, което сочи на относимостта на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, а не на искане за изменение на кадастралната карта и регистър поради непълнота или грешка. След като е приел, че се касае за изменение в данните на обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила на кадастралната карта и регистри, административният орган не може да се позовава на спор за материално право. В случая на заявителката е възстановен имот по кадастралната карта с проектен номер 07106.1401.999 и тя е поискала изменение на кадастралната карта, изразяващо се в отразявеното на този поземлен имот с посочения идентификатор и нанасянето му съгласно представения документ за собственост. Тъй като се касае за възстановено право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници, то администратративният орган е следвало да се съобрази с разпоредбата на чл. 52, ал. 1 , т. 6 и чл. 52, ал. 2 ЗКИР, като издаде скица-проект на недвижимия имот, който не е отразен в кадастралната карта въз основа на проект за изменение в случаите на член 19, ал. 6 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи за издаване на решения за възстановяване на правото на собственост върху поземлен имот. В този случай изменението се извършва след постъпване на данните от вписан акт по реда на чл. 86, ал. 1 съобразно разпоредбата на чл. 52, ал. 2 ЗКИР. Административният орган е следвало да процедира по съвсем друг ред, като неправилно е приел претенция за непълнота и грешка. Решаващият съд също неправилно е квалифицирал процедурата пред администратвивния орган като поправка на грешка или попълване на непълнота в кадастралната карта и е постановил противоречащ на приложимия материален закон акт. Съдебното решение следва да бъде отменено , като вместо него се постанови отмяна на обжалвания административен акт, а делото следва да се върне на административния орган за процедиране на заявлението на Л. Тонева съобразно относимата по закон процедура. С оглед изхода на спора на касаторката следва да бъдат присъдени разноски за две инстанции в общ размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лв, платени съобразно приложените пълномощни и представляващи възнаграждение за един адвокат. Воден от горното, Върховвният административен съд, второ отделение,