Решение № 9817 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2017 г.

Решение № 9817 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13698/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. - СД" ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Б., ж. к. И. 3А, ет. ..., ап. ... срещу Решение № 1499 от 29.09.2017 г. по адм. дело № 1420/2017 г. по описа на Административен съд - Б.. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски. Ответникът - директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите - Б. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, седмо отделение, въз основа на събраните по делото доказателства, след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира същата за неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "С. - СД" ООД срещу акт за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 79, ал. 2, т. 4 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), обективиран в писмо изх. № ПД-796 (5)/17.05.2017 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите - Б. (РИОСВ-Б.). Въз основа на представените по делото доказателства съдът е установил от фактическа страна, че на 14.03.2017 г. служители на РИОСВ-Б., в присъствието на мл. експерт "Eкология" при община Ц., са извършили извънредна проверка на терен, почистен от дървесно-храстова растителност, находящ се в м. "Силистар", землището на с. Р. на територията на природен парк "С.", на около 150 м западно от морския плаж в имот, представляващ необработваема земеделска земя. Резултатите са отразени в констативен протокол № 011692/14.03.2017 г. При проверката е установено, че около почистения терен са поставени дървени колчета и сезал. Събраната маса от клони е извън заградения с колчетата терен. Почистената площ е приблизително 7 дка. На площ от около 1 дка е насипана и заравнена фракция. В северозападната част на имота е поставен метален павилион. В протокола е отразено, че имотът се стопанисва от неизвестно лице. На 17.03.2017 г. до директора на РИОСВ-Б. е подадено уведомление за инвестиционно предложение от "С. - СД" ООД с вх. № ПД-769/17.03.2017 г. на РИОСВ Б. и рег. индекс № 53-01-339/17.03.2017 г. на община Ц.. С него дружеството уведомява директора на РИОСВ-Б. за следното инвестиционно предложение: "Изграждане на зона за временен престой на автомобили в поземлен имот с идентификатор 62459.56.2 по КК на с. Р., община Ц., с възложител "С. - СД" ООД". Имотът се намира в м. "Силистар" и има площ 7 003 кв. м. В уведомлението е посочено, че ще бъдат поставени бетонни колове в дупки с дълбочина 40-50 см и трамбовани. За поставянето им не се предвижда наливане на бетон. За ограда ще се използва бодлива тел и насаждения на декоративни храсти. На площ от 900 кв. м се предвижда поставяне на ситен чакъл, който ще бъде положен свободно на терена, като се изключва смесването му с химически спойки, бетон или асфалтови съединения. Предвижда се и поставяне на временен преместваем обект без основи, тип охранителна будка около 10 кв. м и еко-тоалетна. С писмо изх. № ПД-796/1/ от 23.03.2017 г. директорът на РИОСВ Б. уведомява "С. - СД" ООД, че представената информация е непълна и недостатъчна за произнасяне съгласно изискванията на чл. 4, ал. 2 и 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС) и на основание чл. 5, ал. 4 от НУРИОВОС е указала на дружеството, че не отговаря на изискванията за "възложител на инвестиционно предложение" по смисъла на т. 20, § 1 от ДР на Закона за опазване на околната среда (ЗООС), не е представено удостоверение за наследници и документ, съгласно който имотът е предоставен за ползване на дружеството. Според представената скица № 15-141001-29.03.2017 г. от СГКК - гр. Б., имотът е собственост на М. С. и П. С.. В изпълнение на указанията дружеството представя договор за наем на земеделска земя от 28.03.2017 г., по силата на който собствениците на имота предоставят на "С. - СД" ООД за временно възмездно ползване за срок от 5 години процесния имот - изоставена нива. В чл. 9 от договора е предвидено, че наемателят може да изменя начина на ползване и/или предназначение на имота и/или да извършва подобрения. Предвидено е, че договорът влиза в сила от 28.03.2017 г. На 17.05.2017 г. директорът на РИОСВ Б. е издал процесните предписания с изх. № ПД-796 (5), с които на основание чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ и чл. 155, ал. 2 от ЗООС е предписано "С.- СД" ООД да премахне фургона и насипаната фракция от имот с идентификатор 62459.56.2 по КК на с. Р.. Актът е мотивиран с констатация, че извършените дейности не са съгласувани по реда на специалния закон и са в нарушение на Заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда и водите за обявяване на Народен парк "С.". Въз основа на горната фактическа обстановка съдът e приел от правна страна, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на административнопроизводствените правила, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, че ползваният от касационния жалбоподател имот попада в границите на защитена територия - природен парк "С." и в него са извършени следните дейности: почистване на терен с площ около 7 дка, поставяне на фургон, насипване и заравняване с фракция. Видно от доказателствата по преписката касационният жалбоподател е подал уведомление за инвестиционното си предложение след като вече е започнал реализацията му и то непосредствено след извършена извънредна проверка от контролните органи. В хода на първоинстанционното производство е представено Решение № БС-7-ОС-П/17.05.2017 г. на директора но РИОСВ-Б., с което е прекратена процедурата по оценка на съвместимост на инвестиционното предложение с предмета и целите на опазване на защитените зони. Решението за прекратяване на процедурата е обжалвано от настоящия касационен жалбоподател и жалбата му е отхвърлена с влязло в сила на 29.08.2017 г. Решение № 1461 от 4.08.2017 г. по адм. дело № 1419/2017 г. на Административен съд-Б.. А. за прекратяване на процедурата е мотивиран, че инвестиционното предложение е недопустимо съгласно режима на природен парк "С.", определен със заповедта за обявяването му, тъй като имотът не е включен в устройствената зона на ОУП и за него няма одобрен ПУП. Съгласно чл. 11 от ЗЗТ, собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. С З. № РД- 30/24.01.1995 г. на МОС (обн. ДВ, бр. 15/1995 г.) за обявяване на Народен парк "С." строителният режим и устройство на териториите в парка се определят и извършват в съответствие с териториалноустройствените планове. От доказателствата по делото се установява и това не се оспорва от страните, че процесният имот представлява земеделска земя. Безспорно е и обстоятелството, че не е извършена промяна в предназначението му. При така установените факти и обстоятелства съдът е достигнал до правилен извод, че дейностите по изграждане на зона за временен престой на автомобили е в нарушение на режима на защитената територия. Наличието на материалноправните предпоставки по чл. 79, ал. 2, т. 4 от ЗЗТ овластява директорите на РИОСВ да прилагат принудителни административни мерки, съставляващи предписания за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от допуснати нарушения или увреждане и замърсяване на околната среда в защитените територии. Предвид императивния характер на посочената разпоредба, констатирайки наличие на релевантните юридически факти, компетентният административен орган е длъжен да приложи мярката. Предписанията са адресирани правилно "С.-СД" ООД, за което по делото са представени доказателства, че негово искане е започнало производство по преценка на процесното инвестиционно предложение и има качеството на ползвател на имота, както и че извършените дейности напълно съвпадат с предмета на инвестиционното предложение на същото дружество. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение