Решение № 7941 от 1.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3487/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на "Инвест 2020" АД, представлявано от изпълнителния директор А. Мянева, чрез адв. С. Мянева,, за отмяна на влезлите в сила решения 13562/03.11.2020 г. и 290 от 11.01.2021г. по адм. дело 7134/2020 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. В искането са изложени подробни съображения, че са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК, като се поддържа, че са допуснати съществени нарушения на императивни правни норми, водещи до ограничеване възможността на "Инвест 2020" АД да осъществи правото си на защита при участието си в касационното производство, а оттук- и до нарушаване на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на чл.6, пар.1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Отправя се молба до Върховния административен съд решенията да бъдат отменени и да се постанови решение, с което да се върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на ВАС. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, чрез пълномощника си юрк. И. Панова, в депозирани писмени бележки е изразил становище за неоснователност на искането за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на искането, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срок, а разгледано по същество е неоснователно. С Решение 13562 от 03.11.2020г. по адм.д. 7134/2020г. на ВАС, Първо отделение, е оставено в сила Решение 494 от 21.02.2020 г., постановено по адм. дело 877/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. С това решение е отменен Ревизионен акт Р-16001618002058-091-001 от 29.11.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение 118 от 25.02.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д "ОДОП"/ - гр. Пловдив, като незаконосъобразен, в частта относно отказано право на данъчен кредит в размер на 700 лв. по фактура 1000000155/27.01.2017 г. издадена от Луксури карс 2014 ЕООД, с предмет продажба на Лаптоп MacBook Pro 17inch. В тази част, решението на съда не е обжалвано и същото е влязло в сила, а предмет на производството пред ВАС е било решението в отхвърлителната му част досежно непризнат данъчен кредит в потвърдения от Административен съд - Пловдив размер от 74159.50 лв. по процесните фактури, издадени от доставчиците "Лукс кар БГ" ЕООД, "Зелено бъдеще" АД, "Агро трейд 2015" ЕООД, "Актив 69" ЕООД и "Луксури карс 2014" ЕООД /с изключение на фактура 155/27.01.2017г./ и прилежащите към тях лихви; както и относно начислени лихви от 5.52 лв. за невнесени в срок декларирани вноски по ЗДДС; както и относно допълнително начислен корпоративен данък за 2016г. в размер на 10 245.72 лв. ведно с начислени лихви в размер на 1 730.53 лв., а също и в частта, с която "Инвест 2020" АД е осъдено да заплати на ответника 3499.92 лв. юрисконсултско възнаграждение. Като правно основание за предяваване на искането за отмяна, което е предмет на настоящото съдебно производство, искателят е посочил чл.239, т.5 от АПК. Цитираната разпоредба визира няколко хипотези на отмяна на влязло в сила решение, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав: 1. когато страната, която вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или 2. не е била надлежно представлявана, или 3. когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение. В искането не се отрича, че дружеството е било надлежно представлявано и е взело участие в двете съдебни производства. Поддържа се, обаче, тезата, че участието на страната не следва да се разглежда единствено като възможност за фактическо/физическо присъствие в съдебните заседания по делото, но и като предоставена реално възможност на страната да упражни ефективно своето право на защита. За да обоснове становището си, че в настоящия случай на "Инвест 2020" АД не е била осигурена такава ефективна възможност за участие, искателят излага четири основни аргумента, които са следните: мотивите на решението от 03.11.2020г. представляват възпроизведени изцяло като текст изречения от първоинстанционното решение; липсва обсъждане на формулираните от жалбоподателя доводи и възражения; липсва произнасяне по целия спорен предмет, така, както е очертан с касационната жалба; постановеното решение противеречи на съществуваща към момента установена практика на други състави на ВАС. Както е посочил искателят, за "онагледяване" на оплакванията си, той е възпроизвел отделни части от мотивите на съдебното решение. Настоящият петчленен състав намира, че в процесния случай не се касае за нито една от хипотезите, визирани в чл. 239, т. 5 АПК, на която се позовава искателят. Както бе посочено и по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт, разпоредбата визира няколко хипотези на отмяна, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита, а оттук и върху правилността на постановеното съдебно решение. В разглеждания случай искателят би имал основание да претендира такава отмяна, ако дружеството като страна не е могло да вземе участие в делото, поради което е нарушено правото му на защита. Видно от данните по делото, обаче, искателят е участвал в съдебни заседания чрез упълномощен процесуален представител, както пред първата инстанция, така и в касационната, и спрямо него не са налице предпоставките на чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на атакуваното решение. Искателят очевидно смесва предпоставките, визирани в хипотезиса на горепосочената норма с тези за отмяна на атакувания административен акт, с който счита, че са били засегнати негови права. Наличието, респективно липсата на основания за отмяна на процесния ревизионен акт акт, обаче, са били предмет на обсъждане пред две съдебни инстанции, които са формирали извод за отсъствието на пороци в неотменената част от РА, обуславящи неговата отмяна. Съображенията на искателя в подкрепа на искането за отмяна са изключително подробно мотивирани, но всяко едно от тях съставлява довод за наличието на касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, недопустими за разглеждане в настоящото производство. Решенията, постановени в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК не подлежат на инстанционен контрол. Претенцията на "Инвест 2020" АД, представляваща искане за преразглеждане на влязло в сила решение на тричленен състав на ВАС, по съображения за неправилност, е недопустима с оглед същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Налага се становището, че искането за отмяна съдържа оплаквания, чието разглеждане е възможно само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. По аналогични съображения не са налице за отмяна и на постановеното решение 290 от 11.01.2021г. по адм.д. 7134/20г. от ВАС, Първо отделение, с което по реда на чл.175 и чл.176 АПК е отхвърлено искането на дружеството за допълване на Решение 13562/03.11.2020г., постановено по същото дело. Искането на "Инвест 2020" АД за отмяна, като неоснователно, следва да бъде отхвърлено. При този изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така мотивиран и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав