Решение № 9526 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 943/2018 г.

Решение № 9526 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 943/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Т. Т., от гр. Ш., чрез процесуалния му представител - адв. Пейчев, против решение № 120 от 06.12.2017 г. по адм. дело № 267/2017 г. на Административен съд - Ш., с искане за отмяната му кто неправилно поради нарушение на материалния закон - основания за отмяна по чл. 209, т. 1 АПК. Ответникът: кмета на община Ш., редовно призован, не се явява. От същия, чрез пълномощника му - адв. Кънчева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Ш. е отхвърлил жалбата на Т. Т. Т., против Заповед № РД-25-1710/11.08.2017 г. на кмета на община Ш., в частта й за премахване на незаконен строеж с идентификатор 83510.667.178.6 по КК на гр. Ш., със застроена площ 17 кв. м., с Н=2,2 м., двускатен покрив, изграден от дървена конструкция, поради отсъствие на строителни книжа. Заповедта е издадена на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради отсъствие на строителни книжа за строежа. Прието е от съда, че заповедта е законосъобразна, тъй като за процесния строеж не се представят строителни книжа и същият не е търпим, на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, предвид годината на извършване - преди 1987 г. Решението е правилно, със следните допълващи мотиви: По делото е установено, че строеж с идентификатор 83510.667.178.6 по КК на гр. Ш. е извършен в периода преди 1987 г., без строителни книжа. Такива не се представят от оспорващия, както пред решаващия съд, така и пред настоящата инстанция. Поради това законосъобразно е прието от съда, че строежът е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, даващо основание на компетентния орган - кмета на община Ш. да издаде заповед за премахването му, предвид на това, че е строеж от пета категория, съгласно неоспореното заключение на СТЕ. Премахването му би могло да бъде осуетено ако строежът е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Споделят се изводите на съда относно предпоставките за приложимост на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. В случая обаче не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки на цитираната разпоредба, а именно строежът да е допустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му или съгласно този закон-ЗУТ. Съгласно заключението на СТЕ, допълнено устно в с. з. процесният строеж отстои от дъното на имота на 1,5 м. разстояние, а единият му край е допрян/долепен/ до границата с имот № 177. Това му разположение противоречи на Строителни правила и норми за изграждане на населените места / Д. в. бр. 75/1959 г./, в сила към датата на извършване на строеж, съгласно § 12, ал. 1 от които сградата трябва да отстои от регулационната линия в дъното на парцела най-малко на 8 м., а при определени в нормата изключения - най-малко на 5 м., а от страничната регулационна линия при свободно застрояване - най малко на 3 м. и по изключение - на 2 м., видно от § 7, ал. 1 от цит. СПНИНМ. Тъй като се касае за строеж, разположен в ъглов УПИ, за него са приложими изискванията за разполагане на сгради на основното застрояване по чл. 27 и чл. 31, ал. 5, изр. 3 от сега действащия ЗУТ. Последната препраща към чл. 31, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУТ, съгласно който строежът следва да отстои от страничната регулационна линия на имот № 177 най-малко на 3 м. и от дъното - най малко 5 м., които отстояния в случая не са спазени и липсват. Предвид констатираното нарушение на цитираните правила, което представлява допълнение към мотивите на решаващия съд, строежът правилно е определен като нетърпим. Друг е въпросът, че в сегашния си вид строежът не отговаря на заснемането му по ЗРП от 1987 г., което насочва на извода, че е пристрояван и разширяван по обем, за което липсват данни по делото. При установената нетърпимост на строежа крайните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед, са правилни. Като правилно обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. В този смисъл е и решението по идентично дело относно съседен на процесния строеж, а именно решение № 7503/06.06.2018 г. по адм. д. № 945/2018 г. на ВАС, второ отделение, между същите страни. При този изход по спора, въпреки направеното искане, на ответника - община Ш. не се дължат разноски за адвокат, в размер на 600 лева, поради отсъствието на доказателства за заплащането им по банков път, съгласно уговореното плащане по договора за правна защита и съдействие - стр. 12. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение