Решение № 2486 от 5.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6644/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Атанасов, подадена чрез адв. Недков против решение 170 от 03.04.2023 г., постановено по адм. дело 946/2022 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед ЗРД-591/31.10.2022 г. на Командира на военно формирование 22180 Казанлък за налагане на дисциплинарно наказание Уволнение, прекратяване на договора военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещия на осн. чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 вр. чл. 241 и чл. 242, т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ и заповед ЗЛС-83/03.11.2022 г. на Командира на военно формирование 22180 Казанлък, с която на осн. 73, ал. 8 от ППЗОВРСБ е отчислен от списъчния състав на военнослужещия. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Командира на военно формирование 22180 Казанлък, чрез процесуален представител в СЗ оспорва същата и моли да се отхвърли като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства и на възраженията на страните съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Съдът е приел, че заповедта е издадена в рамките на сроковете по чл. 249, ал. 1 от ЗОВРСБ - в двумесечния срок, считано от датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство. Решението валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество с касационната жалба се правят оплаквания, които съдът от първата инстанция е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си, споделени и от настоящата инстанция, към които тя препраща в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2 АПК. Правилно съдът е приел, че двете оспорени заповеди са издадени от компетентния орган, при спазване изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Не е нарушен и материалния закон. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Изводите на съда са последователни и логични и кореспондират изцяло със събраните по делото доказателства. Възраженията в първоначалната жалба са обсъдени подробно в мотивите на съда, както и доказателствата. В рамките на дисциплинарното, така и в рамките на съдебното производство, настоящият касатор не е представил доказателства, които да оборват направените констатации за извършено дисциплинарно нарушение. Не е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост на изводите на съда. Тези изводи кореспондират на установените по делото факти и събраните в хода на производството доказателства. Неоснователно също се твърди, че съдът е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и не е констатирал нарушения. В случая уволнението на касатора е наложено в хипотезата на чл. 243, ал. 1, чл. 244, т. 7 и чл. 245, ал. 2 вр. чл. 241 и чл. 242, т. 1 и т. 9 от ЗОВСРБ, поради това че на 19.08.2022г. около 15:00 ч. във военно формирование 42800 Плевен е извършена проверка за употреба на наркотични вещества от военнослужещите, определени за участие в състава на лекоманеврена рота като междинен регионален резерв от въоръжените сили на Република България за операцията на Европейския съюз в Босна и Херцеговина ALTHEA, при което извършената двукратно предварителна проба с ALL-тест на ефрейтор А. Атанасов е показала положителен резултат за наркотично вещество - THC. Връчен му е талон за медицинско изследване. На същата дата в 16:15ч. във ВМА МБАЛ Плевен са му взети проби кръв и урина за биологично изследване, които са изпратени за експертиза в специализирана химико-токсикологична лаборатория при ВМА София. С протокол 6087/ 20.08.2022г. лабораторното медицинско изследване доказва наличие на специфичен метаболит на тетрахидроканабинол (ТНС) в кръвта и урината и дава заключение, че в резултат на извършеното изследване на взетите от А. Атанасов биологични проби (кръв и урина) се доказва употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол, включено в Списък І (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина) на Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. В тази връзка, спорният въпрос относно съответствието на издадената заповед с материалния закон и целта на закона е правилно разрешен от решаващият съд. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят е извършил описаното в оспорената заповед тежко нарушение на служебната дисциплина. Същият с действията си е нарушил изискванията на чл. 245 ал. 2 ЗОВСРБ, според който дисциплинарно наказание уволнение може да се наложи и при други тежки нарушения на военната дисциплина, а съгласно чл. 145 ал. 2 ППЗВСРБ тежестта на нарушението се определя с оглед значимостта на неизпълненото задължение и степента на неизпълнението. Несъмнено употребата на наркотично вещество тетрахидроканабинол е виновното неизпълнение на служебните задължения, което представлява нарушение на военната дисциплина съгласно дефиницията на чл. 214 ЗОВСРБ. Конкретното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 242 т.1 неизпълнение на задължение по военната служба, произтичащо от Заповед ОХ-743/12.08.2022г. на МО т. 5 и т. 9 неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на военнослужещите и конкретно т.5.5 от него. Поради което правилни са изводите на първоинстанционният съд, че ДНО правилно е субсумирал установеното от фактическа страна под цитираните норми от Етичния кодекс, съответно правилно е прието извършване на нарушение на военната дисциплина, предвид специфичната дейност на военните и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в отбраната и въоръжените сили на Република България да се упражнява от военни, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадените заповеди са законосъобразни, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,