Решение № 2548 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2016 г.

Решение № 2548 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Б. срещу решение № 6372/20.10.2016 г., постановено по адм. дело № 6092/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Ответникът - директор на ТП на НОИ - С. град, в писмен отговор, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и иска оставянето му в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за липсата на касационни основания за отмяна, поради което счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14- дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесния съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният отхвърля оспорването от Б. Н. Б. срещу решение № 2153-21-88 от 15.03.2016 г. на директора на ТП на НОИ - С. град, с което е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане № 4710186678/1 от 12.01.2016 г. на ръководител "ПО" в ТП на НОИ - С.- град, с което на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО пенсията за осигурителен стаж и възраст на оспорващата е изменена и определена в действителен размер, който възлиза на 1842, 21 лева. На основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът на пенсията е ограничен на максималния размер 910,00 лева. Решаващият съд извежда, че по делото не е спорно, че жалбоподателката е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не се спори и относно определения й действителен размер на пенсията от 1842.21 лева. Правният спор в случая се концентрира върху това законосъобразно ли е определен на жалбоподателката по-нисък размер на подлежащата на изплащане пенсия на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО. След анализ на правната норма, установена в § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО в приложимата към датата на издаване на разпореждането редакция, първоинстанционният съд обосновава извод, съобразно който максималният размер на получаваните една или повече пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., без добавките към тях, се определя считано от 1 юли на всяка календарна година в размер на 35 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна година, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО). С посочената преходна разпоредба законодателят е установил максимален праг на получаваните пенсии, отпуснати до 31 декември 2018 г., като единствените изключения са предвидени за изрично посочените в ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба лица - президент и вицепрезидент на Р. Б., председател на Народното събрание, министър-председател или съдия в Конституционния съд, както и военноинвалиди при навършване на възрастта по чл. 68. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че с оглед на така въведеното общо ограничение на максималния размер на получаваните пенсии, правилно е изчислен и определен на жалбоподателката размер на месечната сума за изплащане 910 лева при максимален осигурителен доход от 2 600 лв. съгласно ЗБДОО за 2015 г. Формиран е извод, че ограничавайки размера на изплащаната пенсия на жалбоподателката до предвидения в § 6 от ПЗР от КСО размер, административният орган е приложил стриктно закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването му. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. По делото няма спор от фактическа страна. Спорен от правна страна е въпроса досежно приложението на разпоредбата на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО при определяне изплащането на пенсията в ограничен размер, с което според касатора е нарушен принципа за съразмерност, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от АПК. Първоинстанционният съд правилно приема, че органите по пенсионното осигуряване не разполагат с право на преценка дали да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения съобразно § 6 от ПЗР на КСО размер или в действителен размер. Ограничението на размера на изплащаната пенсия в случая произтича непосредствено от закона. Оспореният акт на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане са издадени при обвързана компетентност, което означава, че след като определения на жалбоподателката действителен размер на пенсията надвишава прага, установен в § 6 от ПЗР на КСО, органите по пенсионното осигуряване са длъжни да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения максимален размер, което е единствено възможното законосъобразно решение. Неоснователни са наведените в касационната жалба възражения относно нарушаване принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Обоснован и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че в конкретния случай административният орган не разполага с оперативна самостоятелност и следователно няма право на преценка дали да издаде съответния акт, както и възможност за избор относно неговото съдържание. Произтичащите от този акт последици са предвидени и целени от законодателя с приемането на съответната императивна разпоредба, като не се установява действие или поведение на административния орган, което да е в противоречие с изискването да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,