Решение № 478 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 380/2020 г.

Решение № 478 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 380/2020 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Л. Димитров е подал касационна жалба срещу решение № 1921/13.11.2019 г. по адм. дело № 2407/2019 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлен предявеният от него срещу Община Бургас иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, представляваща заплатените две адвокатско възнаграждения в производство по обжалване на наказателно постановление, отменено като незаконосъобразно от съда. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение. Община Бургас не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Л. Димитров, с която срещу Община Бургас е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 600 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за правна помощ и процесуално представителство в производство по обжалване на наказателно постановление № НП-408/21.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас. Административният съд установил, че с наказателно постановление № НП-408/21.02.2018 г., издадено от заместник-кмета на Община Бургас, за нарушение на чл. 56, ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 25, ал. 1, ал. 2 от Наредбата за преместваемите обекти за търговски и други обслужващи дейности и елементите на градското обзавеждане на територията на Община Бургас, на Л. Димитров била наложена глоба в размер на 500 лева. Наказателното постановление било обжалвано пред Районния съд – Бургас, който го потвърдил с решение № 1571 от 23.11.2018 г. по НАХД № 4236/2018 г. Решението на районния съд било обжалвано от Л. Димитров пред касационната инстанция. С решение № 135/31.01.2019 г. по КНАХД № 3390/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас първоинстанционното решение било отменено с постановяването на друго, с което било отменено обжалваното наказателно постановление. В производството по НАХД № 4236/2018 г. по описа на Районния съд – Бургас и в касационното производство ищецът бил представляван от адвокат. Видно от приложения по НАХД № 4236/2018 г. по описа на Районния съд – Бургас договор от 25.10.2018 г. за правна защита и съдействие, сключен между Л. Димитров и адвокат Ж. Йорданов от Адвокатски колектив-Бургас, страните уговорили възнаграждение в размер на 300 лева. В договорът е записано, че сумата от 300 лева е платена, но не е отбелязано по какъв начин е извършено плащането – в брой или по банков път. В материалите по КНАХД № 3390/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас се съдържа договор от 23.01.2019 г. за правна защита и съдействие, по който същите страни уговорили адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 300 лева. В договорът е записано, че сумата от 300 лева е платена без да е отбелязано дали плащането е извършено в брой или по банков път. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд направил извод, че по делото няма доказателства, които удостоверяват плащането на договореното възнаграждение. Съдът приел, че липсата на отбелязване относно начина на плащане на адвокатското възнаграждение означава, че липсват доказателства за намаляване на имуществото на ищеца. Тъй като не били установени всички елементи на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно, настъпила за ищеца имуществена щета, административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил неточни фактически констатации относно съдържанието на представените по НАХД № 4236/2018 г. по описа на Районния съд – Бургас и по КНАХД № 3390/2018 г. по описа на Административния съд – Бургас договори за правна защита и съдействие, сключени между Л. Димитров и адвокат Ж. Йорданов. Противно на приетото от съда, двата договора съдържат запис, че договореното между страните адвокатско възнаграждение от 300 лева е платено. Бланката на договора има две отделни графи: "Договорено възнагражение" и "Платена сума". В графа "Договорено възнаграждение на договорите е вписана сумата 300 лева. Същата сума е отразена и в графа "Платена сума". Не е отбелязан начинът на плащане на сумата - в брой или по банков път. Непълнотата в записа не води до извод, че възнаграждението на адвоката не е платено. Договорът за правна помощ и съдействие в съответната част представлява разписка за платената сума и удостоверява нейното заплащане. Верният доказателствен извод, който съдът е следвало да направи е, че възнаграждението е платено, макар начинът на плащане да не е посочен. Първоинстанционният съд е възприел неточно мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на съдиите от търговската и гражданската колегия на Върховния касационен съд. Съгласно точка 1 от тълкувателното решение съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В случая ищецът е договорил възнаграждение за процесуално представителство пред две съдебни инстанции, което е заплатил. Това е удостоверено с представените в двете съдебни производства частни документи с достоверна дата, представляващи в съответната част разписка, съставена от кредитора на задължението. Щом в документите не е посочено, че плащането на възнаграждението е извършено по банков път, няма необходимост от представянето на коментираните в тълкувателното решение допълнителни доказателства, с които да се верифицира извършеното плащане. По делото са установени всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен административен акт, настъпила имуществена вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между издадения акт и вредата, изразяваща се в разход за адвокатско възнаграждение, който не би бил направен, ако не беше необходим за провеждане на защитата на ищеца срещу засягащия негов законен интерес административен акт. Налице е основание за ангажиране на имуществената отговорност на Община Бургас с присъждане на претендираното от ищеца обезщетение за имуществена вреда в размер на 600 лева. Решението, с което е отхвърлен предявения иск, е неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което Община Бургас да бъде осъдена да заплати на Л. Димитров обезщетение в размер на 600 лева за причинената му с издаването на наказателно постановление № 408/21.02.2018 г. на заместник-кмет на Община Бургас имуществена вреда, изразяваща се в разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на наказателното постановление. С оглед изхода на делото в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят разноски в размер на 500 лева, представляващи платените адвокатски възнаграждения за двете инстанции съгласно представените по делата договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г. и договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019 г. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 AПК Върховният административен съд