Решение № 2465 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2009 г.

Решение № 2465 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10366/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Тодор Стефанов Ангелов от гр. Варна, чрез пълномощника му адв. Станев, против решение № 361 от 25.05.2009 г., постановено по адм. дело № 2522/2006 г. по описа на Варненския окръжен съд, Административно отделение, V състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 0167 от 09.11.2006 г., на заместник-кмета на община Варна, с която на основание § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, във вр. с § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценката на имот № 2122, по кадастралния план на ползувателите по ПКП към ПНИ на м. "Боровец-юг" за площ от 600 кв. м, в размер на 600.78 лв. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното решение, поради неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди, че оспорената заповед е издадена без наличието на материална компетентност, тъй като ПНИ не е влязъл в законна сила за посочения имот, напротив в тази част е отменен с влязло в сила съдебно решение, постановено по адм. дело № 877/2003 г. на Варненския окръжен съд. Иска се отмяна на решението. Ответникът - кметът на община Варна в писмено възражение оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представена е и писмена защита. Заинтересованите страни - Добруджанка Николова Чалъкова и Ренета Янчева Чалъкова не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, предвид заповедта на кмета, с която е упълномощил заместника си да одобрява оценките, изготвяни на основание § 4а, ал. 1 и ал. 5 и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите за нищожност на заповедта, поради липса на предмет, поради това, че имотът не е отразен във влезлия в сила ПНИ. Последният, касаещ селищно образувание "Боровец-юг" е бил одобрен със заповеди от 04.12.2002 г. и от 11.03.2003 г. на Областния управител на област Варна, като процесният имот съществува в плана. При фактически установеното, като е отхвърлил жалбата срещу заповедта на административния орган, съдът е постановил правилно решение, за което не се обективира наличие на твърдяните с жалбата касационни основания за отмяна и което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Варненския окръжен съд се е развило по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 0167 от 09.11.2006 г., издадена от заместник-кмета на община Варна, действащ на основание заповед № 2556 от 18.10.2005 г. на кмета на община Варна, с която са му делегирани права да одобрява оценките по § 4а и 4з от ПЗР на ЗСППЗЗ. Със заповедта е одобрена оценка по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на имот № 2122, по ПНИ на м. "Боровец-юг" землище Галата, за 600 кв. м, на стойност от 600.78 лв., дължима от наследниците на Янчо Панайотов Чалъков - Добруджанка Чалъкова и Ренета Чалъкова. Оплакването в жалбата е само за нищожност на постановената заповед, като лишена от предмет - оценявания имот не фигурира в ПНИ, одобрен със заповеди № РД-1-7706/467 от 04.12.2002 г. и заповед № РД-01-7706/68 от 11.03.2003 г. на областния управител на Варненска област, поради което се иска обявяване на нищожността й. От доказателствата по делото, съдът е приел за установено, че заинтересованите страни, по чието искане е започнало административното производство, са поискали оценяване на имота, за който с влязло в сила съдебно решение постановено по адм. дело № 334/2000 г. на Варненския окръжен съд, потвърдено с решение № 9228 от 03.12.2001 г. по адм. дело № 3862/2001 г. на ВАС, им е признато право на трансформиране на правото на ползване в право на собственост. От заключенията на назначените съдебно-технически експертизи - единична и тройна, съдът е приел за установено, че процесният имот е включен в ПНИ. При тези данни съдът е приел, че жалбата е неоснователна, тъй като заповедта е издадена от компетентен орган, при надлежно упражнени делегирани права, не е лишена от предмет, каквито са твърденията в жалбата, тъй като имотът е включен в ПНИ. По отношение самия размер на оценката липсват оплаквания, поради което я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се преповтаря възражението, че заповедта е нищожна, тъй като ПНИ е отменен в частта на процесния имот, по жалба на настоящия касатор, поради което кметът на общината няма право да издава заповед за оценка. Възражението е неоснователно. Независимо, че в оспорената заповед е вписано като правно основание за издаването й нормата на § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, всъщност се касае до довършване на процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Безспорно е по делото, че по силата на влязло в сила съдебно решение на Янчо Чалъков като ползувател, е признато правото на трансформация на правото на ползване върху 540 кв. м от спорния имот в право на собственост. Янчо Чалъков е ползувател с надлежно предоставено право на ползване върху имота, по силата на ПМС № 76/1977 г., изградил е в него сграда, отговаряща на изискванията на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в срок е заявил желание да придобие имота, поради което са му признати права по § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Оспорената заповед е издадена на основание влязлото в сила съдебно решение, което замества акта по § 62, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като всички фактически основания, които са посочени в мотивите на заповедта, говорят, че се довършва процедурата по § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, която не е довършена. Заповедта има характер на такава по § 62, ал. 4 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. При това положение, независимо че в оспорената заповед като правно основание за извършването на оценката е посочен § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, всъщност се касае за незавършена процедура по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г., като погрешното посочване на правното основание не е съществен порок, който да води до отмяната на заповедта, още по-малко до нейната нищожност. Ръководещи са фактическите основания, които в случая налагат оценяването на имота, който е определен на 600 кв. м, с оглед ограничението по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е приложима за случаите, в които се определя стойността на земеделската земя, която се придава към имот на ползвател и представлява допълване до фактически ползваната земя, съответно е над размерите, определени в § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. В случая се довършва процедурата по реда на § 62, ал. 4 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, каквито са данните по делото, като следва да бъде извършена оценка на същия за да се довърши фактическия състав. Такава оценка е изготвена едва с оспорената заповед. Вярно е, че същата е изготвена след издаване за заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за тази местност, но бездействието на администрацията, след постановяване на съдебното решение не може да се вмени във вина на ползвателя. Следва да бъде довършен фактическия състав по придобиване на правото на собственост, започнал по реда на § 62 ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, поради което правилно е оценен имота, върху който това право е признато. Размера на оценка не е предмет на изследване. Правилно административният орган е отчел фактите и е издал оспорената заповед, съответно правилно съдът е отхвърлил жалбата против нея, макар и по други съображения. Не е налице нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че ПНИ е отменен в оспорената част по жалба на настоящия касатор, поради което оценка не следва да бъде издавана. Преди всичко възражението е недоказано - липсват доказателства за твърдяната отмяна на ПНИ в частта по отношение спорния имот. Но дори и това да е действително тава, в случая ПНИ няма отношение, тъй като става дума за оценяване по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Едва след довършване на фактическия състав по придобиване на правото на собственост от ползувателя, ще може да се иска отреждане на имот по ПНИ. Постановеното решение е правилно, правилно е приложен материалния закон и следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение