Решение № 17056 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2019 г.

ВАСVI отделение12.12.2019 г.докладчик Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 220 от 12.02.2019 г., постановено по адм. д. № 3180 по описа за 2018 г. на Административен съд – Б. ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса, гр. Б., да заплати на "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., разноски за тази инстанция в размер на 300 лв. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 17056 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5288/2019 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса, гр. Б., против решение № 220 от 12.02.2019 г., постановено по адм. дело № 3180 по описа за 2018 г. на Административен съд – Б., с което е отменена т. 2 от писмена покана изх. № 29-02-737/25.10.2018 г. на директора на РЗОК – Б. за възстановяване на сума в размер на 400. 00 лв. Изложените съображения за недопустимост и неправилно прилагане на чл. 349, ал. 1 от НРД МД 2017 г. (отм.); са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Ответникът "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. П., обл. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е точка 2 от писмена покана изх. № 29-02-644 от 01.08.2017 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. Б., на основание чл. 76а от ЗЗО, с която "Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед" ЕООД - изпълнител на болнична медицинска помощ по договори с НЗОК № 021370 и № 021372 от 11.05.2017 г., е задължена да възстанови неоснователно получена сума в размер на 400 лв. за извършена и отчетена дейност по ИЗ 2550, КП № 1 Стационарни грижи при бременност с повишен риск, при втора хоспитализация на едно здравноосигуреното лице (ЗОЛ) преди изтичане на 30 дни от дехоспитализацията на ЗОЛ по същата КП в "УМБАЛ "Д. М." ЕООД, гр. Б.. За да отмени оспорения акт, Бургаският административен съд е приел, че при две хоспитализации на един пациент в две различни болнични заведения в рамките на 30 календарни дни административният орган дължи извършване на проверка и в двете лечебни заведения. Целта е да се извърши обективна преценка в кое от двете заведения - при първоначалната хоспитализация или при последващата такава, е извършено нарушение на осъществените медицински дейности. В настоящия случай не се съдържат данни за извършена проверка и в "УМБАЛ Д. М." ООД, а при проверката на "МБАЛ Бургасмед" ЕООД не е констатирано нарушение на някое от изискванията на алгоритъма на КП № 1. Няма нормативно основание да се приеме презумптивно, че при повторна хоспитализация на пациент в рамките на 30-дневен срок от дехоспитализацията му недължимо платени се явяват средствата за втората хоспитализация. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Неоснователен е касационният довод за недопустимост на първоинстанционното съдебно решение. Решението е постановено по надлежно подадена допустима жалба в рамките на правораздавателната власт на съда, поради което е допустимо и не е налице основание за обезсилването му. Изложените в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 349, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2017 г. (НРД МД 2017 г. – отм. 01.04.2018 г.) са неоснователни. Първоинстанционният административен съд е приложил правилно посочената материалноправна разпоредба, съгласно която, когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, НЗОК заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Разпоредбата не съдържа правило кой от случаите подлежи на заплащане, когато хоспитализациите са в две различни лечебни заведения. По нормативна презумпция в един от случаите са допуснати нарушения на правилата за клинично поведение по съответната клинична пътека: не са били изпълнени критериите за дехоспитализация или не са били налице индикациите за хоспитализация. В хода на предвидената проверка е необходимо да се установи кое от двете лечебни заведения е нарушило индикациите за хоспитализация, респ. критериите за дехоспитализация, по конкретната клинична пътека. Недължимо платени са медицинските дейности, осъществени от онова лечебно заведение, което не е спазило правилата за поведение по клиничната пътека. В разглеждания случай не са установени нарушения на правилата за клинично поведение, допуснати от "МБАЛ Бургасмед" ЕООД, а проверка в "УМБАЛ "Д. М." ЕООД въобще не е била извършена. Първоинстанционният административен съд правилно е приел, че в хода на административното производство не са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на материалния закон и издаване на законосъобразен акт. При съществуващото фактическо положение не може да се приеме, че изпълнителят на болнична помощ, провел лечението на ЗОЛ съгласно изискванията на диагностично-лечебния алгоритъм, е получил сума от бюджета на НЗОК без правно основание и дължи възстановяването й на основание чл. 76 а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Като е приел, че оспорената писмена покана е материално незаконосъобразна и я е отменил, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер от 300 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1